Р Е Ш Е Н И Е

 

          1539                                      26.07.2018г.                                    гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 520 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.59, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стражаИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба от лишеният от свобода М.Х., с адрес: ЗООТ „Житаровокъм Затвора Бургас, против Заповед № Л-9/02.01.2018г. на Комисар Б.С.ЗА ГЛАВЕН ДИРЕКТОР, съгласно заповед № Л-5683 от 28.12.2017г., с която е наредено жалбоподателят М.Х. да бъде преведен в затвора в гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание.

Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание  жалбоподателят М.Х. не се явява, представлява от адвокат Р. и адв. К., които поддържат жалбата, като излагат допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед, в. т.ч. и относно нейната нищожност. Претендират за присъждане на направените по делото разноски, като представят списък на същите.

Ответната страна Главният директор на Главна дирекция „Ззпълнение на наказанията” при МП се представлява от процесуалн представител инспектор Н.С., който оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Лишеният от свобода М.Х. е постъпил в Затвора в гр.Бургас на 20.10.2016г. Същият изтърпява наказание в размер на шест години и три месеца лишаване от свобода, наложено по нохд № 1196/2017г. на Окръжен съд – Бургас, при първоначално определен общ режим на основание чл.57, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС.

Х. е гражданин на Република Турция, роден на ***г. в гр.Къркларели.

Във връзка с обстоятелството, че същият е чужд гражданин и на основание заповед № ЛС-04-560/28.03.2017г., във вр. с чл.59, ал.3 от ЗИНЗС комисар Б.С.издал от името на главния директор на ГД”ИН” оспорената заповед № Л-9/02.01.2018г., с която е наредено жалбоподателят М.Х. да бъде преведен в затвора в гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание.

Заповедта била връчена на М.Х. на 05.01.2018г.

Същият подал жалба срещу заповедта до главния директор на ГД”ИН” – София, чрез началника на Затвора – Бургас, с вх.№ 178/11.01.2018г. по описа на затвора. Молбата била заведена под № Л-19/02.01.2018г. по описа на ГД”ИН” – София и впоследствие изпратена по компетентност на АдмС – Бургас, където е постъпила с вх.№ 2320/23.02.2018г. Във връзка с молбата е образувано настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № Л-9/02.01.2018г. на Комисар Б.С.ЗА ГЛАВЕН ДИРЕКТОР, съгласно заповед № Л-5683 от 28.12.2017г., с която е наредено жалбоподателят М.Х. да бъде преведен в затвора в гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК във връзка с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия, като дори и при липса на направено искане в тази насока е длъжен да прогласи неговата нищожност съобразно правилото на ал.2 на чл.168 от АПК.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Възражението за нищожност на административния акт е въведено допълнително в проведеното на 16 юли 2018г. открито съдебно заседание, когато процесуалният представител на жалбоподателя адв. К. е изложил съображения в тази насока.

В чл.13, ал.2 от ЗИНЗС са изброени правомощията на главния директор на ГД”ИН”, а в ал.3 е посочено, че главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията".

Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", при наличие на условията изброени в т.1-5 от същата, като според ал.4 на същия член главният директор на ГД "ИН" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.

 В случая оспореният административен акт е издаден от комисар Б. Д. С. – началник отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности” в ГД”ИН”.

Със заповед № Л-5683/28.12.2017г. издадена от ВПД Главен директор на ГД”ИН” старши комисар С. Ц. на комисар С. е възложено да изпълнява функциите на главен директор на ГД”ИН” по чл.13, ал.2, т.1, 2, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16 и 17 на 02.01.2018г.

Оспорената заповед е издадена на същата дата – 02.01.2018г.

Същевременно от съдържанието на № Л-5683/28.12.2017г. издадена от ВПД Главен директор на ГД”ИН” се установява, че на комисар Б.С.не е възложена функцията да издава заповеди за преместване на лишени от свобода на основание чл.62, ал.1 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден от лице, което не е имало правомощията да я издава, т.е. при липса на материална компетентност.

В заключение, процесната заповед се възприема като издадена от материално некомпетентен орган и страда от порок по смисъла на чл.146 ал.1 от АПК. Този дефект представлява порок от най-висока тежест, който има за правна последица непораждане на правно действие на постановения административен акт, поради неговата нищожност, която следва да бъде обявена с настоящото съдебно решение.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК съдът намира искането на процесуалните представители на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за основателно, предвид представения документ за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева и договорите за правна защита и съдействие – изплатено възнаграждение на адв.В.Р. в размер на 300.00 лева, и на адвокат С.К. – в размер на 200.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № Л-9/02.01.2018г. издадена от комисар Б.С.ЗА ГЛАВЕН ДИРЕКТОР, съгласно заповед № Л-5683 от 28.12.2017г., с която е наредено жалбоподателят М.Х. да бъде преведен в затвора в гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание.

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” ПРИ МП – гр.София да заплати на лишения от свобода М.Х., гражданин на Република Турция, роден на ***г. в гр.Къркларели, направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатени възнаграждения на двама адвокати общо в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: