Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  193     12.02.2016г.      град Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас, деветнадесети състав, на двадесет и осми януари, две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател:   Лилия Александрова

                                                                        Членове:   1. Чавдар Димитров

                                                                                            2. Ванина Колева

 

при секретаря В.П. и прокурор Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 51 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.П.С., с ЕГН **********, гр. Средец, против решение № 186/01.12.2015г., постановено по НАХД № 213/2015г. по описа на Районен съд – Средец, с което е потвърдено издаденото от директора на Регионална Дирекция по горите Бургас наказателно постановление № 481/29.07.2015г. като на С.П.С. е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лева на основание чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл. 50, ал. 3 от Наредба № 8. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания са за неправилно решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява лично.

Ответникът – директора на Регионална Дирекция по горите Бургас не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Средец е образувано по жалба на С.П.С., с ЕГН **********, гр. Средец, против  издаденото от директора на Регионална Дирекция по горите Бургас наказателно постановление № 481/29.07.2015г., с което на С.П.С. е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лева на основание чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл. 50, ал. 3 от Наредба № 8.

Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на РС  Средец е потвърдил наказателното постановление, като е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 04.03.2015г., служители на РУГ-Бургас при извършена проверка при добив на дървесина в землището на с. Факия, обл. Бургас, констатирали сеч на дърва за местното население. Установили, че маркирането на дърветата е осъществено само с жълта боя, без да има поставена контролна горска марка. Служителите съставили констативен протокол за нарушенията, като при последваща проверка установили и нарушителя – С. С., длъжностно лице на Общински гори-гр. Средец, лицензиран лесовъд, извършил маркировката на гората.

За констатираното нарушение е съставен АУАН и е издадено атакуваното наказателно постановление в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

Решението на Районен съд – Средец е правилно и следва да се остави в сила.

Изводите на районния съд са направени въз основа на цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред настоящата инстанция не се сочат убедителни доводи, които да ги променят. Между страните по делото липсва спор по отношение на установената пред районния съд фактическа обстановка.

Правилно е приел решаващият съд, че при съставянето на актът за установяване на административното нарушение не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, времето, предвид спецификата на нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение по смисъла на чл. 50, ал. 3 от Наредба №8/2011г., което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице по смисъла на ЗГ. Процесното наказателно постановление е издадено от упълномощено от министъра на МЗХ длъжностно лице (заверено копие от заповедта - № РД – 49 – 199/16.05.2011г., е приложено по делото), съгласно изискванията на чл. 275 ал. 1 т.2 от ЗГ. Видно съдържанието на тази заповед, Министърът на земеделието и храните е делегирал права на директорите на регионалните дирекции по горите да издават наказателни постановления за съставени актове по ЗГ.

Касационната инстанция не споделя като основателни изложените в жалбата доводи, че липсата на индивидуализация на нарушения нормативен акт, е съществено процесуално нарушение. Оплакванията, че наименованието на Наредбата не било изписано напълно и с това било нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, е изцяло несъстоятелно, тъй като подзаконовият нормативен акт е посочен по начин позволяващ идентификацията му- вид на акта, номер. Възможността за лесна идентификация на нормативния акт, чиято разпоредба е посочена като нарушена, се потвърджава и от подадената пред районния съд жалба от настоящия касатор против процесното НП, в която самият той е цитирал пълното наименование на въпросната Наредба № 8 за сечите в горите. Наказаното лице е лицензиран лесовъд и като такъв е следвало да е запознат с нормативната уредба в областта на добива на дървесина, като в същата професионална област липсва друга Наредба със същата идентификация.

С оглед изложените дотук мотиви, настоящата инстанция намира проверяваното решение за съответно на материалния закон.

Размерът на наложеното наказание също е определен законосъобразно, около средата на предвидената санкция, предвид обС.телството, че в конкретното дело не се сочат нито отегчаващи нито смекчаващи вината обС.телства, които да обосноват наказание в размер по-висок или по-нисък от средния предвиден в санкционната норма.

 

Мотивиран от това, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186/01.12.2015г., постановено по НАХД № 213/2015г. по описа на Районен съд – Средец.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………...

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1…………………….....

 

                                                                                                  2……………………......