Р Е Ш Е Н И Е

 

      941                                            19.05.2016г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

                                              

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 518 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба от М.А.К.,*** против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000390/18.01.2016г., издаден от С.В. на длъжност Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с Решение № ЕД-105/1/11.02.2016г. на директор Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас.

С жалбата се иска отмяна на административния акт като незаконосъбразен и постановен при съществени нарушения на административно процесуалните правила.

 В съдебно заседание оспорващата М.А.К. се явява лично и с процесуален представител адвокат И.И. ***, който поддържа жалбата съобразно изложените в нея аргументи и доводи. Представя по делото писмено становище, в което се излагат допълнителни съображения относно незаконосъобразнноста на оспорения административен акт.

         Ответната страна – Директор на Дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас се представлява от главен юрисконсулт Е. М., който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски в полза на ответната страна за възнаграждение на юрисконсулт. Представя по делото писмени бележки, в които излага съображения относно законосъобразността на обжалвания административен акт.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         Оспореният административен акт е издаден на основание декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 10882/27.11.2009г. подадена от Д.Ц.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. “Септемврийско“ ***. Отбелязано е, че имотът е придобит чрез покупко-продажба, съгласно нотариален акт № 40, том VII, рег.№ 6526, дело № 1128 от 11.10.2007г. Като съсобственик на имота е посочена и жалбоподателката с фамилия К., в качеството й на съпруга на декларатора. В Таблица 3 на декларацията недвижимият имот е определен като магазин, а в Таблица 4 е посочено, че двамата съсобственици притежават по ½ идеални части от имота.

В Акта за установяване на задължение по декларация № АУ000390/18.01.2016г., издаден по отношение на жалбоподателката е посочено, че същата е собственик на имота, предмет на акта, находящ се в гр. Бургас, ул. „Септемврийска“ ***. С акта са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2012г., 2013г., 2014г. и за 2015г. общо в размер на 2026.17 лева главница и 413.62 лева лихва.

         Жалбоподателката получила акта с известие за доставяне по пощата на 25.01.2016г. М.К. подала жалба срещу акта с вх.№ ЕД-105/05.02.2016г. до директора на Дирекция „МПДТР“ при община Бургас. В жалбата са изложени съображения затова, че актът е неоснователен поради това, че помещението по-отношение, на което е издаден не е функциониращо. По-горестоящият административен орган – директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас се е произнесъл в законоустановения срок с Решение № ЕД-105/1/11.02.2016г., с което е оставил без уважение жалбата и е потвърдил Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000390/18.01.2016г., издаден от С.В. на длъжност Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас. В решението е посочено, че същият е законосъобразно издаден и размерът на задълженията е определен съобразно обема на правото на собственост на жалбоподателката К. по отношение на недвижимия имот – ½ идеална част от търговски обект – магазин, находящ се на адрес: в гр. Бургас, ул. „Септемврийска“ ****. и ½ идеална част от 18 кв.м. ид. ч. от земята.

         Решението било връчено лично на жалбоподателката К. с известие за доставяне по пощата на 17.02.2016г.

С жалба рег.№ ЕД-105/2/ от 01.03.2016г. до съда, подадена чрез административния орган К. оспорила Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000390/18.01.2016г., издаден от С.В. на длъжност Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с Решение № ЕД-105/1/11.02.2016г. на директор Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, по повод на която е образувано настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество същата се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден по реда н чл.107, ал.3 от ДОПК на основание декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 10882/27.11.2009г. подадена от Д.Ц.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. “Септемврийско“ ***. Въпреки, че декларацията не е подадена лично от жалбоподателката, съгласно действащата тогава разпоредба на чл.14, ал.4 от ЗМДТ подадената от К. декларация като съпруг и съсобственик,  ползва и нея.

На основание чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4, ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители и се определят със заповед на кмета на общината на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – С.В. на длъжност Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ. По делото е представено Удостоверение № 24-00-1976/1/ от 10.11.2014г. издадено то директор Дирекция „Човешки ресурси“ при община Бургас за заеманата от нея длъжност и Заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на община Бургас за определяне на служителите от общинската администрация с права и задължения на органи по приходите, сред които попада и издателят на оспорения акт.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване административно производствените правила, в съответната форма и с необходимите реквизити. Съдът приема, че актът е мотивиран предвид обстоятелството, че в решението постановено от по-горестоящия орган по повод обжалването му са подробно описани законовите предпоставки за издаването му, както и обстоятелството, че размерът на задълженията е определен съобразно обема на правото на собственост на жалбоподателката К. по отношение на недвижимия имот – ½ идеална част от търговски обект – магазин, находящ се на адрес: в гр. Бургас, ул. „Септемврийска“ ****. и ½ идеална част от 18 кв .м. ид. ч. от земята.

По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателката е съсобственик на ½ идеални части от процесния имот предвид обстоятелството, че тя и подалият декларацията Д.Ц.К. са съпрузи. Това обстоятелство не се оспорва от нея в подаденото до горестоящия административен орган възражение срещу Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000390/18.01.2016г. Фактът на собственост по отношение на имота се доказва и от представеното в съдебно заседание Удостоверение изх.№ 17226243-1/20.04.2016г. на ЕВН, издадено на жалбоподателката М.А.К. в качеството й на съсобственик на недвижим имот с идентификатор 07079.820.601-1-15 – магазин № 5, на партерния етаж на жилищна сграда, находя се на адрес – гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Септемврийска“ ***. Следва да се има предвид също и обстоятелството, че жалбоподателката не е подала декларация по реда на чл.14, ал.3 от ЗМДТ, с което да удостовери промяна относно на правото й на собственост по отношение на посочения недвижим имот и по делото не са представени доказателства в тази насока.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че същата не дължи данък недвижим имот по отношение на процесния имот. Съгласно нормата на чл.15, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който същите са завършени. Видно от представеното по делото Удостоверение № 28/09.02.2009г. за въвеждане в експлоатация на строеж сградата, в която се намира и процесния обект – магазин е завършена и изпълнена в съответствие с одобрените проекти  и строежът е заснет и нанесен в кадастралния план на гр. Бургас. Обстоятелството дали недвижимия имот се използва или не е без значение по отношение на задължението за заплащане на данъка съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗМДТ.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателката, че същата не дължи такса за битови отпадъци по отношение на процесния имот, тъй като същият не е функционирал като търговски обект през данъчно установения период от 2012г. до 2015г., съгласно представеното от нея Удостоверение изх.№ 17226243-1/20.04.2016г. издадено от ЕВН. Според разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси цени на услуги на територията на Община Бургас приета от Общински съвет Бургас, не се събира такса за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за имотите, които няма да се ползват през цялата година и лицето по чл.12, ал.1 е подало декларация за това в Дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, до 31 декември на предходната година. По делото не се установи жалбоподателката или другият съсобственик на процесния имот Димитър К. да са подавали декларация по реда на чл.14, ал.3 от цитираната наредба, поради което за нея не е възникнало правото да бъде освободена от заплащане на такса за битови отпадъци за въпросния имот.

По делото е представена справка за размера на данъчната оценка на недвижимия имот за данъчно установения период от 2012г. до 2015г., за всяка една от посочените години. Съгласно действащия към посочения период чл.18 от Наредбата за определяне размера на местните данъци приета от Общински съвет Бургас, данъкът за недвижимите имоти се определя върху данъчната им оценка в размер на 1.45 на хиляда. От справката е видно, че данъчната оценка на търговския обект – магазин е била 95 114.20 лева, а за земята – 505.40 лева. Тъй като жалбоподателката е собственик на ½ от недвижимия имот данъчното й задължение следва да бъде изчислено на база на половината на посочените стойности, което съответства на установеното в оспорения акт – 69.32 лева данък върху недвижимия имот за всяка календарна година от данъчно установения период от 2012г. до 2015г. В този смисъл съдът намира, че административният орган е спазил изискването на чл.12, ал.1 от ЗМДТ при определяне размера на данъчните задължения по отношение на жалбоподателката М.А.К., в качеството й на съсобственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, съгласно чл.21, ал.1 от СК.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него е неоснователна и не следва да бъде уважена.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с пар.2 от ДР на ДОПК, съдът счита за основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.К.,*** против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000390/18.01.2016г., издаден от С.В. на длъжност Главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с Решение № ЕД-105/1/11.02.2016г. на директор Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас.

ОСЪЖДА М.А.К.,*** да заплати на Община Бургас  направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: