Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 786           Година 04.05.2015            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 518 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Басейнова дирекция за Черноморския район - Варна срещу решение № 96/02.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 5269 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно, постановено в съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и превратно тълкуване на нормата на чл.27, ал.1 от ЗАНН. С жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение. В съдебно заседание чрез пълномощник поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – „Сънфудс България“ ЕООД, гр.***, редовно уведомен, оспорва касационната жалба като неоснователна

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано становище, че жалбата е основателна, а решението на районния съд, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление №1059/04.11.2014г., издадено от касатора, с което за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите(ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.1, б.”а” от ЗВ на „Сънфудс България“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Съдът е преценил, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин неправомерно водовземане от страна на дружеството от съоръжение - тип сондажен кладенец /ТК/ Т-11 на обект ресторант „Макдоналдс - Зорница”, находящ се в гр.Бургас, парцел II-26, кв.4, по плана на ж.к.“Зорница”, но неправилно е определен размера на наложената санкция. За да се приложи санкционната норма на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ в съответствие с чл.27, ал.1 от ЗАНН е следвало в акта и наказателното постановление да се посочи количеството ползвана вода или т.н. дебит в съотношението литри за секунда, за да е ясно при коя от изброените по-горе хипотези е определена санкцията с оглед на отчетеното количество.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и все странно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно описана и не следва да се преповтаря.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, които обуславят отмяна на издаденото наказателно постановление.

Разпоредбата на чл.200, ал.1, т.1, б. „а” от ЗВ предвижда възможността да бъде ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество до 1 л/сек. При реализирането на тази хипотеза размерът на санкцията е от 150 до 1000 лева. Следващите хипотези на нормата предвиждат по-висок размер на наказанието и този по-висок размер е поставен в зависимост от увеличаване на количествата вода добивана на секунда, без основания или в отклонение на предвидените условия. Ето защо, задължение на органа е да посочи с какво количество в секунда е ползвана вода без основание или в отклонение на предвидените условия, така че да е възможно да бъде извършена преценка за законосъобразността на наложената санкция, което в случая не е сторено. Наказващият орган се е ограничил само до констатацията, че водовземането се осъществява без надлежно разрешително, като в наказателното постановление липсват каквито и да било установявания относно количествата вода, които са били използвани в нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ. Този процесуален пропуск води до невъзможност да се определи размера на наложената санкция и възпрепятства съда да прецени правилно ли е определена същата и съответства ли на изискванията на чл.27 от ЗАНН.  Следва да се има в предвид, че е недопустимо пред касационната инстанция, по пътя на тълкуването да се установява какво е било количеството добивана вода, както се стреми да стори процесуалния представител на касатора в проведеното открито съдебно заседание. В случая, след като при установяване на административното  нарушение не е изследвано какво е количеството на добиваната вода, наказващият орган е следвало да възложи допълнителна проверка на посочените обстоятелства, а не да издава наказателно постановление с което да наложи една необоснована санкция.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96/02.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 5269 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                                  2.