О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

Град  Бургас, 7.04.2011 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на седми април 2011 година, в закрито заседание, в състав:

       СЪДИЯ: Станимира Друмева

                            

като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА административно дело  № 518 по описа за 2011 година  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по молба на К.В.В. ***, за прогласяване нищожност на заповед № РД-08-711/14.11.2008г. на кмета на община Айтос и решение № 1225/02.12.2009г. на Административен съд-гр.Бургас, постановено по адм. дело № 123 по описа за 2009г. на Административен съд-гр.Бургас.

Първоначално, молбата е подадена чрез Върховния административен съд – ІІ-ро Отделение до 5-членен състав на ВАС на РБ, с искане за прогласяване нищожността на заповед № РД-08-711/14.11.2008г. на кмета на община Айтос, решение № 1225/02.12.2009г. на Административен съд-гр.Бургас и решение № 10784/23.09.2010г. на ВАС на РБ, постановено по адм. дело № 5434 по описа за 2010г. на ВАС на РБ, ІІ-ро отд., и връщане на делото като преписка на кмета на община Айтос за започване производството по частично изменение на влезлия в сила ПУП – ПРЗ, в която да участват всички заинтересовани страни. С разпореждане от 11.12.2010г. молбата е изпратена по компетентност на Административен съд София - град.

С разпореждане от 21.02.2011г. на съдия – докладчика по адм. дело № 9407 по описа за 2010г. на Административен съд София - град, производството по делото е разделено, като на Административен съд - град Бургас е изпратена по подсъдност молбата на К.В.В. за прогласяване нищожност на заповед № РД-08-711/14.11.2008г. на кмета на община Айтос и решение № 1225/02.12.2009г. на Административен съд-гр.Бургас, постановено по адм. дело № 123 по описа за 2009г. на Административен съд-гр.Бургас.

При извършената проверка за допустимостта на подадената молба по реда на чл.159 от АПК, съдът намира същата за процесуално недопустима по смисъла на чл.159, т.1, т.4 и т.6 от АПК. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на чл.159, т.1, т.4 и т.6 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване, оспорващият няма правен интерес от оспорването и когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение.

От данните по делото и след извършена служебна справка в деловодната система на Административен съд - гр.Бургас съдът установи, че с решение № 1225/02.12.2009г. на Административен съд-гр.Бургас, постановено по адм. дело № 123 по описа за 2009г. на същия съд, е отхвърлена жалбата на К.В.В. против заповед № РД-08-711/14.11.2008г. на кмета на община Айтос за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ V в кв. 254 по плана на гр.Айтос. На основание чл.132, ал.1, т.3 от ЗУТ (в приложимата редакция към датата на обявяване на решението - ДВ, бр.65/2003г.) и Тълкувателно решение № 1/14.01.2008г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 19/2007г., решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

С решение № 10784/23.09.2010г. на Върховния административен съд на Република България – Второ отделение, постановено по адм. дело № 5434 по описа за 2010г. на ВАС на РБ, в производство по реда на чл.237 от АПК, във вр. с чл.239, т.5 от АПК, е отхвърлена молбата на К.В.В. за отмяна на влязлото в сила решение № 1225/02.12.2009г., постановено по адм. дело № 123/2009г. на Административен съд-гр.Бургас. На основание чл.244, ал.3 от АПК, решението по искането е окончателно и не подлежи на обжалване.

На 29.11.2010г. К.В.В. е подал молбата – предмет на разглеждане в настоящото производство, с искане за прогласяване нищожността на заповед № РД-08-711/14.11.2008г. на кмета на община Айтос за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ V в кв. 254 по плана на гр.Айтос и решение № 1225/02.12.2009г., постановено по адм. дело № 123/2009г. на Административен съд-гр.Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалбата му против цитираната заповед на кмета на община Айтос.

При тези данни и съобразно закона съдът приема, че по отношение на искането на молителя за прогласяване нищожността на заповед № РД-08-711/14.11.2008г. на кмета на община Айтос е налице абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.159, т.6 от АПК за разглеждане на молбата, имаща характер на жалба против административния акт.

Налице е влязло в сила съдебно решение № 1225/02.12.2009г., постановено по адм. дело № 123/2009г. на Административен съд-гр.Бургас, между същите страни, с което оспорването на заповед № РД-08-711/14.11.2008г. на кмета на община Айтос е отхвърлено. Съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Тоест, проверката за законосъобразност на административния акт обхваща и проверката за неговата нищожност. Съгласно чл.177, ал.1 и ал.3 от АПК, решението на съда има сила за страните по делото, а решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. В конкретния случай жалбата на К.В.В. с искане за отмяна на заповед № РД-08-711/14.11.2008г. на кмета на община Айтос за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ V в кв. 254 по плана на гр.Айтос е отхвърлена от съда с влязло в сила решение, поради което искането за обявяване на нейната нищожност е недопустимо и жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.

По отношение на искането на молителя за прогласяване нищожността на решение № 1225/02.12.2009г. на Административен съд-гр.Бургас, постановено по адм. дело № 123 по описа за 2009г. на същия съд, също е налице абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.159, т.1 и т.4 от АПК за разглеждането му.

Решение № 1225/02.12.2009г. на Административен съд-гр.Бургас, постановено по адм. дело № 123 по описа за 2009г. на същия съд, прогласяването на чиято нищожност се претендира, има характер на съдебен акт, решаващ конкретен материалноправен спор със силата на присъдено нещо по смисъла на чл.299 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Както се посочи по-горе, същото е окончателно и не подлежи на обжалване. С оглед забраната разрешеният с влязло в сила решение спор да бъде пререшаван, налице е хипотезата на чл.159, т.1 за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство. От друга страна, липсата на субективно право да се иска отмяна на съдебното решение сочи, че К.В.В. не може да легитимира пряк и непосредствен личен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка по чл.159, т.4 от АПК, вр. чл.147, ал.1 от АПК, за търсената съдебна защита.

Наред с изложеното, съдът намира за неприложима в случая разпоредбата на чл.128, ал.1, т.7 от АПК, която е обща и установява подведомствеността за разглеждането по същество на всички искания, насочени срещу съдебни актове, без да уточнява родовата или местната подсъдност. Имат се предвид актовете на административните съдилища, при това, без да се посочва инстанционната им зависимост, като конкретно в чл.132 и чл.133 от АПК са уредени въпросите относно родовата и местна подсъдност. Поради това, съдът намира, че с оглед характера на акта и постановилия го регионален административен съд проверката относно неговата нищожност може да бъде извършена единствено в производство по инстанционен контрол на същото, доколкото законът допуска такава възможност (обжалване на решението на Бургаския административен съд пред Върховния административен съд на РБ), което за конкретния казус специалния закон ЗУТ не предвижда.

В случая не намира приложение и чл.128, ал.2 от АПК, тъй като в административния съдебен процес установителният иск по чл.128, ал.2 от АПК е субсидиарен и поради това допустим единствено, когато няма друго средство за защита на правата и законните интереси на ищеца. Иск по реда на чл.128, ал.2 от АПК може да се подаде само за установяване съществуването на материално право или материално правоотношение, но не и като процесуална възможност за оспорване на съдебни актове. В противен случай законодателят би предвидил възможност установителният иск да се подава независимо от друга законоустановена възможност за съдебна защита. По отношение на съдебните актове такава възможност не е регламентирана. Разпоредбата на чл.128 от АПК следва да се тълкува според систематическото й място, а именно като част от общите разпоредби на производствата пред съд, без да се разширява приложното й поле като допълнителна форма на съдебен контрол.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а съдебното производство да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1, т.4 и т.6 от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К.В.В. ***, за прогласяване нищожност на заповед № РД-08-711/14.11.2008г. на кмета на община Айтос и решение № 1225/02.12.2009г. на Административен съд-гр.Бургас, постановено по адм. дело № 123 по описа за 2009г. на Административен съд-гр.Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 518/2011г. по описа на Административен съд – град Бургас.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: