РЕШЕНИЕ

 

977………….                     дата 07 юни 2012 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 21 май 2012 год.,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Й.Б.

Прокурор: ……………………..

 

разгледа адм. дело № 517 по описа за 2012 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Предмет на оспорване е отказ, обективиран в писмо изх.№ 99-13541-02-10-32183/02.12.2011г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Бургас, с който, на основание чл.53, ал.1, т.1,  и ал.3 от ЗКИР, е отказал да  извърши изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Несебър, одобрена със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК – София, по отношение на поземлени имоти с идентификатори 51500.508.40, 51500.508.102, 51500.508.45, 51500.508.44, 51500.508.43, 51500.508.42, 51500.508.41, 51500.508.39, 51500.508.38, 51500.508.37 и 51500.508.36 и сгради с идентификатори 51500.508.41.1 и 51500.508.39.1, по заявление вх. № 99-13541/15.06.2011г., подадено от Държавно ловно стопанство – Несебър.

Жалбоподателят Държавно ловно стопанство – Несебър, чрез своя пълномощник адв.С., обжалва постановения отказ, като възразява, че нежеланието на заинтересованите страни да подпишат съставения на място акт за непълноти и грешки не може да обоснове отказа на административния орган да нанесе исканата промяна, тъй като е налице законова възможност при отказ на страните да подпишат акта, органът да приеме, че той е редовно връчен. П. се на това, че ДЛС – Несебър е получило от Министерството на земеделието и горите осем декара земя, за която е наличен АДС № 2611/25.09.1995г., който не е отменен и в който имот има сгради. Отделно от това посочва, че в процесния отказ административният орган е записал твърде много имоти, докато жалбоподателят е заявил за попълване в КК само един имот  с идентификатор 51500.508.210. Иска се отмяна на постановения отказ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. 

Ответникът – началник на СГКК – гр.Бургас не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованите страни А.Н.К. и В.Щ.Х. се явяват лично и  с адв. Д., като оспорват основателността на жалбата, представят документи за собственост върху имоти, засегнати от исканото изменение, претендират разноските по делото, депозират писмени бележки по съществото на спора.

Заинтересованата страна М.А.Г. е депозирала писмено становище чрез пълномощник, с което оспорва основателността на жалбата и моли за нейното отхвърляне.

Останалите заинтересовани страни В.К.Г.,  Р.И.Д., Н.Т.Б.,  М.Н.Б.,  М.Щ.Б., И.И.Д.,  М.Т.Б.,***, редовно уведомени, не се явяват и не изпращат представители, не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от заинтересована страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Установява се по делото, че административното производство е инициирано от жалбоподателя Държавно ловно стопанство - Несебър, с подаване на молба вх. № 99-13541/15.06.2011г. (л.73) до СГКК – гр.Бургас, в която жалбоподателят посочил, че с Разпореждане № 583/10.12.1971г. на Бюрото на МС на НРБ са били отчуждени осем декара земя от ТКЗС – гр.Несебър за изграждане на складова база на Горско стопанство – Несебър. Към момента този имот бил ограден и в него се намирали няколко масивни постройки, но при изготвянето на кадастралната карта имотът не бил заснет в реалните си граници и нямал отделен идентификатор. Впоследствие, части от този имот били възстановени на трети лица – бивши собственици, но единствено Т. предявили претенции да им се предаде владението на имота, но исковете им били отхвърлени и към момента други лица нямали претенции към имота. На тези основания  жалбоподателят поискал изменението на кадастралната карта и регистър към нея за гр.Несебър, като се нанесе посочения поземлен имот и сградите построени в него.  Представен е АДС № 2611/25.09.1995г.

Административният орган е констатирал, че имотът, чието нанасяне се иска в КК попада върху множество други имоти, видно от скицата-проект за изменение на КК (л.84), а именно – ПИ 51500.508.40, 51500.508.102, 51500.508.45, 51500.508.44, 51500.508.43, 51500.508.42, 51500.508.41, 51500.508.39, 51500.508.38, 51500.508.37 и 51500.508.36.

При тези данни, за започналата административна процедура органът е уведомил по реда на чл.26, ал.1 от АПК заинтересованите лица – собственици на засегнатите имоти, като изрично възражение против исканата промяна е постъпило от община Несебър с рег. № 09-26803/03.11.2011г..  Заинтересованите лица са уведомени за явяването им за съставяне на акт за непълноти и грешки.

Съставен Акт за непълноти и грешки № 168/02.11.2011г. (л.11) за процесните имоти с идентификатори 51500.508.40, 51500.508.102, 51500.508.45, 51500.508.44, 51500.508.43, 51500.508.42, 51500.508.41, 51500.508.39, 51500.508.38, 51500.508.37 и 51500.508.36, в който административният орган поименно е посочил заинтересованите лица – община Несебър, М.А.Г. и наследниците на Матаки Н.Б., вписани от № 4 до № 12 (настоящите заинтересовани страни), както и титулите им за собственост договор за доброволна делба № 223, том І, рег. № 1222/11.07.2002г. на Службата по вписванията – Несебър, Решение на ПК – Несебър по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване право на собственост в стари реални граници № 525-Н/16.11.1995г. в полза на наследниците на Матаки Н.Б.. Актът е подписан на място само от пълномощника на жалбоподателя – адв.Д.С.. Нито един от заинтересованите страни, макар че са присъствали на място, не е подписал съставения акт за непълноти и грешки.

Административният орган е обсъдил детайлно всички представени пред него доказателства, при анализа на които е изложил подробни мотиви, видно от които, приел е, че след като заинтересованите лица не са подписали съставения акт за непълноти и грешки, не може да се пристъпи към процедиране на претендираната промяна в КК и КР, с оглед на което е приел, че следва да постанови отказ за отразяване на непълнотата  или грешката в кадастралната карта и регистър към нея.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно нормата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия член се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от заинтересованите лица по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР, както е в настоящия случай, е индиция за наличие на спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралния регистър. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересованите собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за търсеното изменение, докато в настоящия случай заинтересованите страни също представят титули за собственост, а при конкуренция на такива, нито административният орган, нито съда в настоящото  производство би могъл да разглежда материалния вещен спор. При тези фактически данни, като е постановил отказ да извърши исканата промяна, административният орган е приложил правилно материалния закон.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че несъгласието на заинтересованите страни може да бъде преодоляно от административния орган, като се подпише от него съответния документ и връчването да се счита редовно. В случая не се касае за връчване на документ, а за съставянето на такъв, за който законът е поставил изискване да бъде подписан от заинтересованите страни.

Неоснователно е и възражението, че постановеният отказ засяга твърде много имоти, макар че жалбоподателят е заявил за нанасяне само един имот. В постановения отказ са посочени множество имоти, тъй като претендираната промяна засяга тези имоти, тъй като заявеният имот попада върху тях, поради което и административният орган е описал същите.    

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, като с оглед този изхода на процеса в полза на заинтересованите страни А.Н.К. и В.Щ.Х. следва да бъдат присъдени претендираните от тях разноски по делото в размер на 300лв.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Държавно ловно стопанство – Несебър против отказ, обективиран в писмо изх.№ 99-13541-02-10-32183/02.12.2011г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Бургас, по заявление вх. № 99-13541/15.06.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Държавно ловно стопанство – Несебър, гр.Несебър, ул.”Дюни” № 21 да заплати на А.Н.К. *** и В.Щ.Х. *** сумата от 300лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: