Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           953                                  28.05.2015 година                              гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на тридесети април две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Г.М., като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 516 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Д.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес:***, против решение № 124 от 09.02.2015 г. по НАХ дело № 5456/2014 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити наведени за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се да бъдат отменени решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявил становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С оспореното № 124 от 09.02.2015 г. по НАХ дело № 5456/2014 г. Бургаският районен съд е потвърдил наказателно постановление № НП-9088/15.08.2014 г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас, с което на основание чл. 189, ал.12 и чл. 183, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено на касатора Д.Н.Д.  административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посочил е, че АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, в съответствие с предвидения за това ред и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.

Решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че на 07.08.2014 г. в 20.42 часа на в гр. Бургас, като водач на МПС с рег. № А 50 06 КХ, касаторът е паркирал автомобила в нарушение на правилата за движение- в зоната на кръстовището, образувано между улиците „Оборище“ и „Пейо Яворов“. Автомобилът бил репатриран до специализиран наказателен паркинг на общинско предприятие “Транспорт” при Община Бургас и за освобождаването му същият заплатил сумата от 43.20 лева. За извършеното нарушение на правилата за паркиране бил съставен АУАН, връчен лично на касатора и подписан от него без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено оспореното пред БРС наказателно постановление.

С нормата на чл. 98, ал. 1, т.6 от ЗДвП е установена забрана за престой и паркиране на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него. В конкретния случай управляваният от касатора автомобил е бил паркиран в нарушение на тази забрана и следователно са налице елементите от състава на нарушението по чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП, за което същият е санкциониран.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, респ. наказателното постановление. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и съдържа изискуемите реквизити. Не представлява нарушение на административнопроизводствените правила липсата в акта на данни относно мястото на съставянето му, тъй като такова изискване в нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН не е предвидено. Относно доводите за нарушение на чл. 40, ал.1, т.7 от ЗАНН, изразено в липса на данни относно единния граждански номер на свидетеля, съдът счита, че нарушението не би могло да се отрази на правото на защита на санкционираното лице и следователно то не е съществено. Неоснователно е също оплакването в касационната жалба, че за едно нарушение са наложени на касатора две наказания, доколкото заплатената от последния сума от 43.20 лева за освобождаване на автомобила няма характер на административно наказание. Ето защо обжалваното решение, като постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 09.02.2015 г. по НАХ дело № 5456/2014 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.