Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 857            Година 20.05.2014          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела ДРАГНЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Румен ЙОСИФОВ

                                                                                         2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 516 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, наименована  „искова молба”, подадена от  Х.М.Д. с ЕГН ********** *** против решение № 282 от 20.02.2014г., постановено по н.а.х.д. № 151 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас. Конкретни касационни основания не се сочат. Оспорва размера на наложеното административно наказание „глоба”, като твърди невъзможност да заплати същото. Иска се отмяна на съдебното решение, алтернативно намаляване размера на наложената глоба. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР, гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, има ща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление №3908/13 от 23.09.2013 г. на Началник група в сектор „ПП”, ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Х.Д. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. За да постанови решение си съдът е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление. По същество е прието, че установената фактическа обстановка не се оспорва от наказаното лице и се потвърждава от събраните по делото доказателства, като по безспорен начин се установява, че на посочената дата и час, Х.Д. е управлявал МПС със скорост от 186 км./ч. в пътен участък, където максимално допустимата скорост за движение е 90 км/ч., въведена с пътен знак, поради което е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът е преценил, че правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, която предвижда за превишаване над 50 км./ч. глоба в размер на 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км./ч. превишаване над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50 лева и наложените наказания са определени в законоустановените размери.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на лицето и за което е издадено процесното наказателно постановление касае превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът който е управлявал касаторът е заснет при движение със скорост от 186км/ч, от автоматизирано техническо средство Мulta Radar SD 580, фабричен номер 00209D32D4F9, като е отчетена и допустимата грешка от 3% при измерване на скоростта, което не се оспорва от наказаното лице.

От касатора са изложени житейски доводи, които касаят единствено размера на наложеното административно наказание „глоба” от 800 лева.

Съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съответно в ал.5 на чл.27 от ЗАНН е предвидено, че не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

В случая размера на наложената глобата правилно е определен, съобразно нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като е отчетено съответното превишение на разрешената скорост. Предвиденият от законодателя абсолютен размер не би могъл да бъде намален с оглед посочената разпоредба на чл.27, ал.5 от ЗАНН, тъй като той се явява единствения възможен размер на наказанието, който може да бъде определен.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 282 от 20.02.2014г., постановено по н.а.х.д. № 151 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                     

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

 

 

 

   2.