Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 931             01.06.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на трети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 516 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.П.С. в качеството му на ЕТ „М. - А.С.”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.***против решение №20/01.02.2012г., постановено по НАХД №996/2011г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление №23-2303374/26.09.2011г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на касатора  за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размера на 2 000 лева, като размерът на наложената санкция е намален на 1 500 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по обжалването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 Производството пред Районен съд - Несебър е образувано по жалба на ЕТ „М. - А.С.” против наказателно постановление №23-2303374/26.09.2011г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на касатора  за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размера на 2 000 лева. Приема за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда” е констатирано, че търговецът – жалбоподател, в качеството си на работодател, не е изпълнил даденото задължително предписание №3 от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас с Протокол №516/10.03.2011г., а именно работодателят да изплати на М.Х.И.парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, съгласно чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ, като краен срок за изпълнение е посочен 24.03.2011г. по време на проверката работодателят не е представил доказателства за изпълнение на предписанието, като този факт е потвърден писмено от управителя. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

 

 Решението на Районен съд – Несебър е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

В касационната жалба се излага възражение, че Районен съд Несебър не е обсъдил обстоятелството, че с касов ордер №3/15.12.2010г. е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ на М.Х.И.. Възражението е основателно. Действително в оспореното решение изрично е обсъден касовия ордер, при това във връзка с ведомостта. Обсъдени са представените доказателства, но настоящата инстанция не е съгласна с правните изводи на районния съд, че е налице вероятност документите да са съставени впоследствие и само с оглед предотвратяване на неблагоприятните правни последици от издаденото наказателно постановление. Това са предположения, които съобразно принципите на наказателното производство и тежестта на доказване следва да са подкрепени със солидни доказателства, които да водят до еднозначен извод за наличието на адм. нарушение, авторството му, както и наличието на вина в случаите на осъществяването му от физ. лице.

От друга страна при преценка на крайните изводи на съда касационната инстанция взема предвид разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ , според която трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Горните задължения не могат да се тълкуват разширително. Разпоредбата не предвижда форма за изплащане на обезщетения по реда предвиден за заплащане на трудовите възнаграждения. Отделно от това, макар и представено по-късно /не към момента на проверката на дл. лица намясто, а към момента на съставяне на АУАН/ писменото доказателство – РКО свидетелства за плащане на сумата, като в тежест на адм. наказващия орган е било да установи неистинността или невярното съдържание на документа, което той не е сторил.

За съда е важно да посочи и това, че признанието на жалбоподателя касае обстоятелството по непредставяне на документ, доказващ изплащане на обезщетението, а не неизплащането на такова. Петитумът на жалбата както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция е за пълна отмяна на оспореното наказателно постановление.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за неправилно, поради което същото следва да се отмени, като отменено бъде и оспореното наказателно постановление.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №20/01.02.2012г., постановено по НАХД №996/2011г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление №23-2303374/26.09.2011г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на А.П.С. в качеството му на ЕТ „М. - А.С.”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.***за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размера на 2 000 лева, като размерът на наложената санкция е намален на 1 500 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-2303374/26.09.2011г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на А.П.С. в качеството му на ЕТ „М. - А.С.”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.***за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размера на 2 000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.