О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр.Бургас, №450/26.02.2018г.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

като разгледа адм.д.№ 514/2018г. на Административен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят „АГРОЦЕНТЪР“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Нова Загора, ул.“Г.С.Раковски“ **, е оспорил разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ОП-28-0131363/22.02.2018г. на директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП Бургас. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр.Нова Загора, ул. „Цар Освободител“ №61, стопанисван от „АГРОЦЕНТЪР“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 25 (двадесет и пет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на чл.60, ал.1 от АПК, във вр. чл.188 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено.

Ответникът представя административната преписка и не изразява становище.

ФАКТИ:

Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0131363 от 20.02.2018г. служители на ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен са извършили проверка на търговски обект бензиностанция, находяща се в гр.Нова Загора, ул. „Цар Освободител“ №61, стопанисван от „АГРОЦЕНТЪР“ ЕООД. Проверяващия обект включва две колонки, в това число една колонка за зареждане на дизелово гориво с две зарядни устройства /пистолети за зареждане/ и втора колонка с четири работещи зарядни устройства /клише и на две неработещи зарядни устройства/, като две зарядни устройства са за бензин А 95Н и две зарядни устройства за дизелово гориво. В хода на проверката са представени следните документи: паспорт и свидетелство за регистрация на ФУ, в който са вписани ЕСФП модел DFS-Q7-KL с централно регистриращо устройство: РС и ФПР DATES FP550 KL с бензиноколонки тип: Wayne Dresser тип 738 и Schidt Bachmann MZ6XXX-X/X/T20. Установено е, че ЕСФП не е изпитана и одобрена да работи с горе изброените средства за измерване. При проверката не е представено и не е налично издадено от Българския институт по метрология (БИМ) свидетелство на ЕСФП.

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за използване на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология, с което е нарушил чл.118, ал.2 във връзка ал.4 от ЗДДС и чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 25 дни“.

Заповедта постановява запечатването да се извърши непосредствено с връчването на заповедта в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.

Органът е изложил отделни мотиви за определения срок за забрана на достъпа до обекта и за разпореждането за предварително изпълнение. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.

Според тези мотиви фактическите основания за издаване на това разпореждане са седем. Първото е установеното нарушение, изразяващо се в това, че изградената в обекта ЕСФП модел DFS-Q7-KL с централно регистриращо устройство: РС и ФПР DATES FP550 KL не е изпитано и одобрено да работи със средства за измерване на функциониращите бензиноколонки тип: Wayne Dresser тип 738 и Schidt Bachmann MZ6XXX-X/X/T20.

Второто фактическо основание е установено несъответствие на ЕСФП на обекта с одобрен тип. Третото е фактът, че не е представено и не е налично издадено от БИМ свидетелство на ЕСФП. Четвъртото фактическо основание е, че среднодневните обороти варират между 2 500 лв. и 8 000 лв., като е недопустимо до настоящия момент дружеството да осъществява дейност в противоречие с изискванията на закона. Петото основание се изразява в това, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС и декларира сравнително ниски вноски за ДДС, предвид вида на дейността, декларираните обороти и обичайната търговска надценка. Шестото основание е, че годишните финансови резултати за 2016г., 2015г. и 2014г., предполагат наличие на финансов ресурс за привеждане на дейността в съответствие с нормативните изисквания за нея и седмото - наличието на непогасени публични задължения в размер на 10 253,35 лв., което е доказателство, че дружеството е неизряден платец и допуска нарушения на данъчното законодателство.

Въз основа на тези факти органът е направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо за да се защитят особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е налице значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е извод, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса на фиска свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. Органът е направил извод и че установяването на укрити приходи от продажби попадат в хипотезата труднопоправима вреда по смисъла на чл.60, ал.1, предл.4 от АПК. В заключение административният орган е направил извод, че разпореждането за предварително изпълнение е съобразено и с характера и целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с цел предотвратяване укриването на реализирани количества гориво и съответно реализирани приходи и отклонение от данъчно облагане. Именно с оглед на това, според органа, отлагането изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените цели. Според органа превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Дружеството-жалбоподател е адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Според чл.188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

Според чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

Съгласно чл.60, ал.4 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

Когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение.

Във всички останали случаи административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата срещу административният акт е отхвърлена.

Случаите, при които административните актове се изпълняват след като влязат в сила са принципа, а хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е изключение.

Законодателят в чл.60, ал.1 от АПК е дал възможност на административният орган, в случаите, когато законът не предвижда предварително изпълнение на съответния административен акт, при наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази разпоредба, с разпореждане органът да допусне такова предварително изпълнение. В тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.

От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е разума на закона вложен в тази разпоредба.

В процесният случай от справка, която съдът извърши в деловодната система на Административен съд Бургас установи, че за цялата 2017г. всеки обжалван административен акт издаден от този орган на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС съдържа разпореждане за предварително изпълнение. Такъв е и процесният акт. Така административният орган придава изключителност на издадените по реда на чл.186 от ЗДДС административни актове, каквато законодателят не е предвидил, защото в противен случай би нормирал допускане на предварително изпълнение със самия закон.

От всички фактически основания изложени в заповедта с доказателствата по преписката е доказано първото – извършеното нарушение на 20.02.2018г., изразяващо се в това, че изградената в обекта ЕСФП модел DFS-Q7-KL с централно регистриращо устройство: РС и ФПР DATES FP550 KL не е изпитано и одобрено да работи със средства за измерване на функциониращите бензиноколонки тип: Wayne Dresser тип 738 и Schidt Bachmann MZ6XXX-X/X/T20.

Втората и третата констатации се покриват с фактите относими към извършеното нарушение. След като изградената в обекта ЕСФП не е изпитано и одобрено да работи със средства за измерване на функциониращите бензиноколонки, то следва, че ЕСФП намерен в обекта не съответства на одобрен тип и няма свидетелство издадено от БИМ.

Твърдението, че жалбоподателят декларира сравнително ниски вноски за ДДС не е доказано. Няма доказателства какви са размерите на обичайните вноски за ДДС на търговци с такава дейности и мащаб, за да се изведе заключение, че тези на жалбоподателя са ниски. По делото е представена разпечатка за размера на годишния финансов резултат за 2014г., 2015г. и 2016г., видно от която финансовият резултат на дружеството е счетоводна печалба, поради което изводът за избягване отчитането на реалните приходи от дейността е необоснован. Представена е и справка за задълженията на дружеството към 21.02.2018г., според която дължимата сума ведно с лихвите е 10 273,29 лв., които са за ДДС и произтичат само от оборота през м.януари 2018г., който се декларира до 14.02.2018г., т.е. липсват доказателства, че дружеството е неизряден платец, както се твърди в заповедта, тъй като установените задължения са възникнали преди по-малко от месец, няма никакви стари задължения, които да внасят съмнения относно изрядността на дружеството като длъжник по отношение на фиска.

От така изброените факти не могат да се обосноват изводите направени от органа по-долу в заповедта.

Отделно от това, след като ПАМ може да се наложи само въз основа на констатираното наличие на някоя от хипотезите визирани в чл.186, ал.1 от ЗДДС, мотивирането на нужда от предварителното изпълнение на тази ПАМ следва също да се извежда от фактите относими към основанията за издаването й, т.е наличието на публични задължения, които не произхождат от извършеното нарушение, за което се постановява ПАМ, не могат да обосноват нужда от нейното предварително изпълнение.

На следващо място по делото не е спорно, че на 20.02.2018г. при извършената проверка е установено, че ЕСФП не е изпитана и одобрена да работи с посочените в ПАМ средства за измерване. Самото нарушение, макар да представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, няма доказателства да води до някакво засягане на фиска, чрез неотчитане на приходи от продажби. Това е така, защото не е установено от колко време работи така обекта и дали въобще е работил с това ЕСФП, след като органът представя справка за продадено количество гориво и обороти за обекта от 01.09.2017г. до 20.02.2018г. вкл., т.е. до деня на проверката. Следва да се отчете и фактът, че два дни след извършване на проверката дружеството-жалбоподател е регистрирало ФУ, одобрено със свидетелство на БИМ, за което са представени съответните доказателства.

Мотивите на административния орган извън изрично изброените фактически основания са общи и абстрактни, вкл. и в случаите, когато органът описва нарушението. 

Не може да се твърди, че нарушението ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото без доказателства за това. Както беше посочено в началото на мотивите заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за който законодателят не е допуснал предварително изпълнение по нормативен път. Това означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка. Самата мярка се състои в запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението й не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. За това нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органа. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в сила.

С предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да се предотврати настъпването на труднопоправимата вреда, защото със запечатването на търговският обект не може да се постигне предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити приходи. То не може да доведе до защита на вземанията, които фискът евентуално има.   

На следващо място, абсолютно неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.

Административният орган неправилно счита, че всеки административен акт, постановяващ ПАМ по реда на ЗДДС, следва да подлежи на предварително изпълнение. Не е такава целта на закона, нито е налице в конкретния случай някоя от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК.

Разпореждането е незаконосъобразно и на още едно основание.

Съгласно чл.187, ал.4, предл. първо от ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. 

Законодателят счита, че целите, заради които при извършване на определени нарушения е предвидил налагане на ПАМ „запечатване на обект“ в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, могат да бъдат постигнати и ако лицето, извършило някое от тези нарушения, заплати наложената му имуществена санкция. Такава санкция може да бъде наложена само по реда на ЗАНН, от което следва, че при връчване на заповед за налагане на ПАМ, в която се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение, органът следва да връчи и наказателно постановление за същото нарушение, за да може да даде възможност на лицето да плати наложената му имуществена санкция и по този начин да бъде прекратена ПАМ, която е наложена и да се постигнат целите визирани в чл.186, ал.1 във вр. с чл.187, ал.4 от ЗДДС. Няма пречка наказателното постановление да бъде съставено и връчено по-късно, но само в случаите, когато органът не е придал с разпореждане предварително изпълнение на наложената ПАМ. В случай като процесния възможността, която законът е регламентирал в чл.187, ал.4 от ЗДДС не може да бъде реализирана, т.е. лицето е лишено от тази възможност, защото органът е придал предварително изпълнение на ПАМ и изрично е разпоредил запечатването да се извърши непосредствено с връчването на заповедта за ПАМ. От административната преписка се установява, че наказателно постановление въобще не е издадено. Няма данни и за съставяне и връчване на АУАН. Т.е. лицето е лишено от правото, което законът му дава да плати имуществена санкция, която в случая все още не му е наложена, и по този начин да прекрати производството по налагане на ПАМ.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-28-0131363/22.02.2018г. на директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП Бургас следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.60, ал.5 и 6 от АПК, Административен съд Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-28-0131363/22.02.2018г. на директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП Бургас.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

 

 

СЪДИЯ: