Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           1137                        25.06.2014 година                                 гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 514 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано e по повод жалбата на И.Х.К в качеството му на ЕТ „Лидо- И.Кючуков” с ЕИК 812108340, против Заповед № 2302/20.12.2011г., издадена от директора на ТД на НАП- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- запечатване на обект „магазин хранителни стоки”, находящ се в гр. Бургас, ул. „Плиска“ № 13, за срок от един месец.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Изложено е, че в заповедта липсват мотиви, включително относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Сочи се несъответствие между наложената за административното нарушение санкция в законоустановения минимум и приложената ПАМ с максимално допустимата продължителност. Иска от съда да отмени оспорения акт, като незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата- директор на ТД на НАП- Бургас не изпраща представител в съдебно заседанието, редовно уведомен.

Бургаският административен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

На 17.11.2011 г. служители на ТД на НАП- Бургас извършили проверка в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Бургас, ул. „Плиска” № 13, експлоатиран от жалбоподателя ЕТ „Лидо- И. Кючуков”. В присъствието на проверяващите лица била извършена покупка на безалкохолна мента на стойност 0.80 лева, заплатена в брой, за която не била издадена на купувача фискална касова бележка от въведено в експлоатация ЕКАФП. Тези констатации били отразени в Протокол за извършена проверка № 0004853/17.11.2011 г. На 25.11.2011 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № 0120009, въз основа на който директорът на ТД на НАП- Бургас издал наказателно постановление № 2302 на 20.12.2011г. С него едноличният търговец бил санкциониран на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. На същата дата била издадена оспорената в настоящото производство заповед № 2302 за прилагане, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС, във връзка с чл.187 от ЗДДС, спрямо едноличния търговец на принудителна административна мярка „запечатване на обект- магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Бургас, ул. „Плиска” № 13 за срок от един месец“ и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на мярката. На основание чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта.

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес. В административната преписка не са приложени доказателства за връчване на оспорения акт на неговия адресат, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира следното:

Оспорената заповед № 2302/20.12.2011г. е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган, в обема на правомощията му по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С нея е приложена принудителна административна мярка- „запечатване на обект“, обоснована с неспазване реда за издаване на съответен документ за продажба. За да разпореди прилагането й, административният орган е възприел изцяло констатациите на проверяващите лица при извършената проверка в експлоатирания от жалбоподателя търговски обект, отразени в протокол за извършена проверка № 0004853/17.11.2011 г., като е приел, че на 17.11.2011 г. в 14.50 часа в обекта не е била издадена фискална касова бележка за покупка на стойност 0.80 лева. Административното нарушение е установено с АУАН № 0120009/25.11.2011 г. и е издадено НП № 2302/20.12.2011 г., с което едноличният търговец е санкциониран.

Принудителната административна мярка „запечатване на обект до един месец“ се налага с мотивирана заповед от органа по приходите, съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС. Като индивидуален административен акт, тази заповед трябва да е съобразена с изискванията на чл. 59, ал.1 от АПК, в т.ч. в нея да са изложени фактическите основания за издаването й. Оспорената в настоящото производство заповед съдържа изложение на обстоятелствата, относими към предпоставките за прилагане на принудителната мярка. Липсват обаче мотиви относно необходимостта от прилагане на ПАМ с такава продължителност. В заповедта е посочено, че срокът на действие на мярката е определен „с оглед тежестта на извършеното деяние и степента на неговата обществена опасност“. Посочено е още, че „нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея“. Тези съображения са твърде общи и в нарушение изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Административният орган е длъжен да обоснове разпореждането си относно срока на действие на мярката, като посочи конкретни обстоятелства, обуславящи тежестта на нарушението. Това изискване в случая не е изпълнено. Не са изложени каквито и да било обстоятелства относно конкретната тежест на нарушението, които да обосноват налагане на мярка с максимално допустимата продължителност. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на срока не позволява на съда да извърши проверка относно съответствието на акта с целта на закона и представлява отменително основание по чл. 146, т.2 от АПК.

В оспорената заповед се съдържа разпореждане за допускане на предварително изпълнение. От датата на издаването й- 20.12.2011 г. до настоящия момент е изтекъл продължителен период от време, през който изпълнението не е започнало. Доколкото мярката няма санкционен характер, а се налага с цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на други такива, тя следва да бъде своевременно изпълнена. В противен случай не би спомогнала за постигане на тази цел. Със запечатване на обекта две години и половина след установяване на нарушението, би се стигнало до неоснователно засягане правната сфера на жалбоподателя, а не такава е целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, предл. второ от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 2302/20.12.2011 г. на директора на ТД на НАП- Бургас за прилагане на принудителна административна мярка- запечатване на обект „магазин хранителни стоки”, находящ се в гр. Бургас, ул. „Плиска“ № 13, за срок от един месец, издадена срещу ЕТ „Лидо- И.Кючуков” с ЕИК 812108340, представляван от И.Х.К.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: