Р Е Ш Е Н И Е  1482

 

Град Бургас, 10.08.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на дванадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                    2. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 514 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП – гр.Бургас против решение № 135/26.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4399 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 34363-О-0014544/18.08.2011г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на “Респект” ООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Намира за неправилен извода на районния съд, че АУАН е издаден след изтичане на тримесечния преклузивен срок, установен в чл.34, ал.1 от ЗАНН, считано от откриване на нарушителя. Излага доводи, че нарушителят не е бил известен на контролния орган на 1.04.2009г., а на 11.11.2009г., когато му е изпратена покана за съставяне на АУАН и от която дата е започнал да тече тримесечния преклузивен срок. Моли съдът да отмени оспореното решение и да реши спора по същество, като потвърди издаденото от него наказателно постановление № 34363-О-0014544/18.08.2011г. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - “Респект” ООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Обжалваното пред районния съд наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 0014544/17.12.2009г., съставен от инспектор по приходите в дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас на “Респект” ООД за това, че в качеството си на задължено лице не е спазило законоустановения срок – до 31.03.2009г., за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2008г. Нарушението е констатирано в дирекция „Обслужване” при извършена съпоставка на регистрираните ЮЛ и подадените от тях ГДД по чл.92 от ЗКПО през 2009г. Посочено е също, че до лицето е изпратена покана за явяване в ТД на НАП-гр.Бургас за подаване на ГДД и съставяне на АУАН, върната на 24.11.2009г., но към датата на съставяне на АУАН лицето или негов представител не се е явил за подаване на ГДД, поради което актът е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в разглеждания случай АУАН е съставен на “Респект” ООД след изтичане на тримесечния преклузивен срок от установяване на нарушението и нарушителя, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН, което е абсолютна отрицателна предпоставка за развитие на административнонаказателното производство. С този мотив съдът е отменил обжалваното пред него наказателно постановление като незаконосъобразно на самостоятелно основание.

Решението на районния съд е правилно.

Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилни изводи, че в случая административнонаказателното производство е образувано в нарушение на императивната разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗАНН, установяваща тримесечен преклузивен срок, считано от откриване на нарушителя, за съставяне на АУАН.

Отговорността на санкционираното дружество е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1 от ЗАНН, според което не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В случая, крайният срок за изпълнение на задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО е 31.03.2009г., като по делото не е спорен факта на неподаване на ГДД по ЗКПО от задълженото лице. Предвид водения от ТД на НАП – гр.Бургас регистър на юридическите лица, включващ и информация за подадените от тях ГДД, началният момент за констатиране факта на неподадена декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО е денят, следващ крайния срок за подаването й – в случая 1.04.2009г. Следователно, от 1.04.2009г. за административнонаказващия орган тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, тъй като е могъл да открие нарушителя и констатира нарушението чрез съпоставка на данните в регистъра на юридическите лица и подадените от тях декларации. В случая, тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл.34, ал.1 е изтекъл, видно от датата на съставяне на АУАН – 17.12.2009г. Неспазването на този преклузивен срок представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено и опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна на това самостоятелно основание.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което съдът намира касационната жалба за неоснователна. 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135/26.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4399 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас.

Решението е окончателно.

                                  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

  

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                                       

 

                                       2./