Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    908                                   10.05.2018 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 511 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на С.С.Т. с ЕГН ********** против Заповед № 17-0769-003521 от 11.12.2017 г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради съществени нарушения на процесуални правила, изразени в липса на мотиви и непосочване на правното основание за издаване на акта, както и поради несъответствие с целта на закона. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка, като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С обжалваната заповед е наложена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е320 ЦДИ“ с рег. № ******, за срок от шест месеца. В съобразителната част на заповедта се сочи, че на 11.12.2017 г. около 02.10 часа, в гр. Бургас, на кръстовището между улиците „Иван Вазов“ и „Мария Луиза“, описаният лек автомобил е управляван от лицето К. Ж. Д. с ЕГН **********, след като свидетелството му за управление на МПС е отнето по административен ред- с наказателно постановление № 17-0769-003554 от 27.10.2017 г., приложено в административната преписка. Административният орган е възприел изцяло констатациите на полицейските служители при извършената проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на административно нарушение бл. № 029854 от 11.12.2017 г.

Жалбоподателят по същество не оспорва горните констатации, но счита, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед № 17-0769-003521 от 11.12.2017 г. е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка е основано на констатациите при извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката по издаването и́. В нея се сочи, че на 11.12.2017 г. около 02.10 часа, собственият на жалбоподателя лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е320 ЦДИ“ с рег. № ******, е управляван от неправоспособен водач- К. Ж. Д. с ЕГН **********. Посочено е мястото на нарушението, както и основанието за отнемане свидетелството за управление на водача Д.- наказателно постановление № 17-0769-003554 от 27.10.2017 г. Ето защо съдът приема, че в заповедта се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към установените в приложимата норма материалноправни предпоставки за издаването и́, и доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита, се явяват неоснователни.

Съдът намира за неоснователно и наведеното в жалбата възражение за допуснато при издаване на обжалваната заповед съществено нарушение на процесуални правила, изразено в неяснота относно правното основание за издаването и́. Изрично е посочено от административния орган, че заповедта се издава на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП и макар да не е конкретизирано коя от хипотезите на тази норма е налице, не би могло да се приеме, че нарушението е съществено, доколкото жалбоподателят се защитава по фактите, а те са ясно и пълно изложени в съобразителната и́ част.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство 1) без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е 2) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, и/или 3) е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и 4) при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или 5) не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и 6) на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление- за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай съдът счита, че е налице последната от горните хипотези.

От данните по делото е видно, че с наказателно постановление № 17-0769-003554 от 26.09.2017 г. са наложени на К. Ж. Д. административни наказания- глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца, за нарушение по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 27.10.2017 г., видно от приложената разписка (на л.12 от делото), неоспорена в хода на съдебното производство, и според изричното отбелязване в него, същото е влязло в сила на 06.11.2017 г. От приложения приемо-предавателен протокол с рег. № 14-916/27.10.2017 г. (на л.13) е видно, че притежаваното от Д. свидетелство за управление е иззето за изтърпяване на наложеното наказание в деня на връчване на наказателното постановление- на 27.10.2017 г. Следователно деянието, описано в процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, е извършено в срока на изтърпяване на наказанието и към този момент той е неправоспособен водач. Ето защо съдът приема, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като в случая административният орган е определил минималната установена в нормата продължителност на същата.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер. Тя  е наложена с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Т. с ЕГН ********** против Заповед № 17-0769-003521 от 11.12.2017 г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: