Р Е Ш Е Н И Е  №829

Град Бургас, 27.04.2016г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

       СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 511 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба на Й.Б.К., ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, кв.“Даме Груев“, ****, против заповед № РД-09-4/20.01.2016г. на областния управител на област Бургас за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект: „Път І-9 „Слънчев бряг – Бургас”, участък Обход на Ахелой от км 207+726,37 до км 212+233,06, изпарител при км 207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20кV „Равда” при км 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат ТВ” при км 212+011 и реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км 212+120”, части от имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с.Равда, община Несебър и гр.Ахелой, община Поморие, област Бургас, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-138/09.10.2015г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила съгласно писмо изх.№ АУ14-4/19.11.2015г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно определеното обезщетение за част от поземлен имот с идентификатор 00833.11.110 по КККР на гр.Ахелой, находящ се в гр.Ахелой, м.“Давалията“. По жалба на Й.Б.К. е оспорена и заповед № РД 09-5/05.02.2016г. на областния управител на област Бургас, с която на основание чл.62, ал.2 от АПК е изменена заповед № РД 09-4/20.01.2016г. в частта от приложението на стр.14, в частта относно поземления имот с идентификатор 00833.11.110 по КККР на гр.Ахелой.

Жалбоподателят твърди, че е извършено отчуждаване на идеални части от собствения му урегулиран поземлен имот, чиито пазарни цени са многократно по-високи от определените в заповедта, като административният орган не е влез предвид предназначението и характеристиките на процесния имот, в нарушение на материалния закон. Искането от съда е да измени оспорените заповеди в частта относно определеното обезщетение в размер на 23 182 лв. за отчуждената част от имота, като увеличи размера на дължимото обезщетение, съобразно реалната пазарна цена. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбите и искането от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски. 

Ответникът – областен управител на област Бургас, представя административните преписки по издаване на оспорените заповеди. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите като неоснователни и недоказани. Искането от съда е да ги отхвърли и остави в сила оспорените заповеди с доводи за законосъобразност и правилност на същите. Представя писмени бележки.

Заинтересованата страна – Агенция „Пътна инфраструктура”-София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите като неоснователни и недоказани. Искането от съда е да ги отхвърли и остави в сила оспорените заповеди. Представя писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя е собственик на поземлен имот с идентификатор 00833.11.110 по КККР на гр.Ахелой, находящ се в гр.Ахелой, м.“Давалията“, целият с площ от 9 499 кв.м., съгласно представени нотариален акт № 39, том Х, рег.№ 3917, дело № 1758/18.10.2006г. и скица на поземления имот № 15-46255/02.02.2016г. на СГКК-гр.Бургас. Със заповед № РД-16-1787/28.12.2007г. на кмета на община Поморие за одобряване на ПУП-ПЗ, процесният имот е урегулиран, със съответното застрояване за ваканционно селище. По отношение на имота има влязло в сила на 18.08.2011г. решение № 2/20-21.02.2008г. на председателя на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на имота от земеделска земя за изграждане на обект: „Ваканционно селище” и утвърждаване на площадка (трасе) за проектиране на обекта.

Със заповед № РД-02-15-138/09.10.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.129, ал.3, т.2, б.“в“, във вр. с чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.2, 5 и 6 ЗУТ, е одобрен подробен устройствен план-парцеларен план за обект „Път І-9 „Слънчев бряг-Бургас”, участък Обход на Ахелой от км.207+726.37 до км.212+233.06 и изпарител при км.207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20 kV „Равда“ при км.207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат“ТВ при км.212+011, реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км.212+120, на територията на гр.Ахелой, община Поморие, и с.Равда, община Несебър, област Бургас. Съгласно писмо изх.№ АУ14-4/19.11.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството заповедта е обнародвана в ДВ, бр.79/13.10.2015г., не е обжалвана и е влязла в сила.

На 7.12.2015г. председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е отправил искане с изх.№ 04-16-2116 до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите за одобряване отчуждаването на засегнатите имоти или части от тях за държавна нужда за изграждане на описания в заповедта обект, намиращи се в землищата на гр.Ахелой, община Поморие, и с.Равда, община Несебър, област Бургас, засегнати от изграждането на обекта, и да се предложи областния управител на област Бургас да издаде заповед в този смисъл.

Със съвместна заповед № РД-02-14-1413 от 22.12.2015г. (ЗМФ-1286 от 17.12.2015г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите е одобрено отчуждаването на части от имоти - частна собственост, и части от имоти - общинска собственост, намиращи се в землищата на гр.Ахелой,  общ.Поморие, и с.Равда, общ.Несебър, засегнати от изграждането на обекта. За започналата отчуждителна процедура и издадената съвместна заповед е извършено обявяване в едни местен и два централни ежедневника.

В административното производство е изготвен оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, засегнати от ПУП-ПП, в т.ч. и за процесния.

Със заповед № РД-09-4/20.01.2016г. на областен управител на област Бургас са отчуждени части от имоти – частна собственост, като всяко отчуждаване е описано отделно в приложение към заповедта, според съответните землища и индивидуализирано по номер на имота, вида на територията, имената на собствениците, общата площ на имота, площта, която се отчуждава и стойността на паричното обезщетение. Имотът на жалбоподателя е описан в приложение към заповедта – стр.14, Ахелой, на ред № 4, с посочване на неговия идентификатор, съгласно ПУП-ПП, собственик, обща площ на имота – 2,514 дка, площ, подлежаща на отчуждаване – 0,165 дка, и стойност на паричното обезщетение за отчуждената част – 841 лв. Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 26.01.2016г., видно от приложеното в административната преписка известие за доставяне, и е публикувана в едни местен и два централни ежедневника, както и на интернет-страницата на областна администрация Бургас. Жалбата до съда против заповедта е подадена чрез административния орган на 5.02.2016г.

Със заповед № РД-09-5/05.02.2016г. на областен управител на област Бургас, на основание чл.62, ал.1 и ал.2 от АПК е допълнена и изменена предходно издадената заповед № РД-09-4/20.01.2016г. В частта по т.ІІ. от заповед № РД-09-5/05.02.2016г., поради открита очевидна фактическа грешка в приложението – разместване на редове при изписване на имотите на стр.14, неразделна част от заповед № РД-09-4/20.01.2016г., на основание чл.62, ал.2 от АПК е изменена предходната заповед, като на ред № 6, Ахелой, е посочена действителната обща площ на имота на жалбоподателя – 9,499 дка, площта на отчуждената част от имота – 4,537 дка, и стойността на паричното обезщетение за отчуждената част – 23 182 лв. Тази заповед също е публикувана в едни местен и два централни ежедневника, както и на интернет-страницата на областна администрация Бургас. Съобщена е на жалбоподателя на 9.02.2016г. и жалбата до съда против заповедта е подадена чрез административния орган на 19.02.2016г.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза във връзка с наведените в жалбата твърдения, че обезщетението е определено в нарушение на законовите изисквания и е занижено.

Съгласно заключението на вещото лице, имотът на жалбоподателя е в местността „Давалията“ в землището на гр.Ахелой, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – „за друг курортно-рекреационен обект“. При изготвяне на заключението вещото лице е ползвало имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, и е направен анализ за привеждането им към процесния имот с пазарни множители на база различията в разстоянията до брега на Черно море и за липса или наличие на връзки с инженерната структура – водоснабдяване и канализация.  Равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота е дадено в два варианта, при ползване на принципа за обследване период 12 месеца назад, както следва: за периода м.01.2016г.-м.01.2015г. (от завеждане на жалбата до съда назад 12 м.) са ползвани шест пазарни аналога и същото е определено в размер на 201 382 лв., при цена за 1 кв.м. в размер на 44,3867 лв.; за периода 29.05.2015г.-29.05.2014г. (от датата на възлагане на оценката на служебен оценител в административното производство назад 12 м.) са ползвани два пазарни аналога и същото е определено в размер на 106 778 лв., при цена за 1 кв.м. в размер на 23,535 лв. За определяне на пазарната цена на идеалните части, предмет на отчуждаване, с площ на отчуждаваната част от 4 537 кв.м. за периода 29.05.2015г.-29.05.2014г., определен съобразно разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗДС, вр. §1а, т.2 от ДР на ЗДС, определена по метода на сравнителната стойност с прилагане на пазарни множители за отчитане на индивидуалните качества на сходните имоти в сравнение с процесния имот са открити от вещото лице и ползвани два пазарни аналога. Първата сделка е типов договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя, сключен на 12.02.2015г. между община Поморие и физическо лице. Вещото лице е изчислило поотделно каква е стойността на отстъпеното право на строеж и остатъчната ликвидационна стойност на терена и е определило цена в размер на 36,38 лв./кв.м. Тази цена е редуцирало с пазарен множител 0,7 поради това, че имотът, предмет на типовия договор за отстъпено право на строеж, е в съществуващата регулация на гр.Ахелой на ул.“Рила“, с налични по улицата връзки с електроснабдяване, питейно водоснабдяване и битова канализация, на 550 м. въздушно разстояние от процесния имот, и след прилагане на пазарния множител е изчислило „сравнителната“ приведена стойност в размер на 25,47 лв./кв.м. Втората сделка е по постановление за възлагане на недвижим имот от 14.07.2014г., който имот е с трайно предназначение на територията - урбанизиран, с начин на трайно ползване - за ниско застрояване, находящ се в гр.Ахелой на ул.“Искър“, на 895 м. от процесния имот и на 1 390 м. от брега на Черно море, чиято цена на кв.м. е 30 лв. Вещото лице е посочило, че този имот е сходен с процесния, но е малко по-далеч от брега на Черно море, същевременно е в регулация, където са налице връзки с електроснабдяване, водоснабдяване и битова канализация и за това е определило пазарен множител 0,72. След прилагане на пазарния множител е изчислило „сравнителната“ приведена стойност в размер на 21,60 лв./кв.м. От двете сделки е определена една средна сравнителна единична стойност от 23,535 лв./кв.м., която е умножена по площта, подлежаща на отчуждаване, и е получена кръгло сумата в размер на 106 778 лв.

Изготвено е и допълнително заключение от вещото лице, за определяне на пазарната цена на идеалните части, предмет на отчуждаване, по метода на сравнителната стойност с прилагане на пазарни множители за отчитане на индивидуалните качества на сходните имоти в сравнение с процесния имот, за различни обследвани периоди: м.01.2016г.-м.01.2015г., 29.05.2015г.-29.05.2014г. и 7.09.2015г.-7.09.2014г. (12 месечен период назад, начиная 3 месеца преди датата на искането за отчуждаване, поискан от жалбоподателя като съответстващ на разпоредбата на чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС), с варианти – включване и изключване в тези обследвани периоди на вписани в службата по вписванията дружествени договори с апортни вноски; 29.05.2015г.-29.05.2014г. според фактическо ползване като земеделски терен, поискан от заинтересованата страна.

Съгласно допълнителното заключение и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, за периода м.01.2016г.-м.01.2015г. с включени два дружествени договори с апортни вноски на недвижими имоти пазарната стойност на отчуждената част от имота е определена в размер на 235 198 лв., при цена за 1 кв.м. в размер на 51,84 лв., и за периода 29.05.2015г.-29.05.2014г. с включени същите два дружествени договори, пазарната стойност на отчуждената част от имота е определена в размер на 225 137 лв., при цена за 1 кв.м. в размер на 49,6225 лв. За периода 7.09.2015г.-7.09.2014г. с ползвани пет пазарни аналога и включени два дружествени договори с апортни вноски на недвижими имоти пазарната стойност на отчуждената част от имота е определена в размер на 230 609 лв., при цена за 1 кв.м. в размер на 50,8286 лв., и за същия период 7.09.2015г.-7.09.2014г. с ползвани пет пазарни аналога без включване на дружествените договори с апортни вноски, пазарната стойност на отчуждената част от имота е определена в размер на 185 454 лв., при цена за 1 кв.м. в размер на 40,876 лв. За периода 29.05.2015г.-29.05.2014г. с ползвани две сделки за покупко-продажба на земеделски земя – нива и лозе, пазарната стойност на отчуждената част от имота е определена в размер на 7 259 лв., при цена за 1 кв.м. в размер на 1,60 лв. 

Предвид установеното от фактическа страна и съобразно приложимия закон, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.38, ал.2 от ЗДС, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Заповед РД-09-5/05.02.2016г., допълнена и изменена със заповед № РД-09-5/05.02.2016г., са издадени от компетентен административен орган – областен управител на област Бургас.

Съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, а съгласно ал.2, извън случаите по ал.1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Обектът, за чието изграждане се извършва отчуждаването, е участък „Обход на Ахелой”, който обход е на път І-9. Съгласно решение № 302 на МС от 20.04.2012г. път І-9 е обявен за обект с национално значение и за национален обект, но към момента на издаване на процесната заповед обходът на гр.Ахелой не е част от трасето на път І-9 и не е обявен за национален обект с решение на Министерския съвет, поради което същия не е обект с национално значение или част от такъв обект. След като обектът, за който се извършва отчуждаването, не е национален обект, то компетентен да издаде процесната заповед е  именно областния управител на област Бургас. Обстоятелството, че този обход в бъдеще се очаква да стане част от трасето на път І-9 не води до друг извод. От една страна, по делото липсват доказателства за тези бъдещи намерения, а от друга, дори те да се осъществят от значение за определяне компетентността на органа е дали пътят в проект, представляващ обход на гр.Ахелой към момента на издаване на обжалваната заповед е обявен за национален обект. Такъв акт по отношение на участъка „Обход на гр.Ахелой” липсва и този участък към 20.01.2016г. не е част от трасето на път І-9, поради което компетентен да разпореди отчуждаването за държавна нужда за изграждане на този обект е областния управител.

Обжалваните заповеди са издадени в писмена форма. Съдържанието на заповед № РД-09-4/26.01.2016г. е в съответствие с изискванията на чл.34в, ал.1 от ЗДС. От приетите по делото писмени документи и заключението на вещото лице се установява, че собственият на жалбоподателя имот с идентификатор 00833.11.110 по КККР на гр.Ахелой е с обща площ 9,499 дка и отчуждаваната от него площ е 4,537 дка – съответни на посочените в заповед № РД-09-5/05.02.2016г., след констатиране на допуснатите очевидни фактически грешки, поради което правилно с тази заповед, на основание чл.62, ал.2 от АПК, е изменена първоначално издадената заповед в посочената част. 

Не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Спазена е процедурата, предвидена в чл.34а, вр. с чл.33, чл.34в и чл.34 от ЗДС. Съобразно изискванията на чл.34, ал.1 от ЗДС, заинтересованото ведомство Агенция „Пътна инфраструктура“ е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, които със съвместна заповед са одобрили отчуждаването на части от имоти – частна собственост, и части от имоти – общинска собственост, находящи се в землищата на гр.Ахелой, община Поморие, и с.Равда, община Несебър, засегнати от изграждането на обекта – предмет на обжалваната заповед. На основание тази съвместна заповед, влезлият в сила ПУП-ПП, одобрен със заповед на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, независима експертна оценка по чл.34а, ал.4, т.3 от  ЗДС, изготвена в хода на отчуждителната процедура от лицензиран оценител, за определяне на равностойно парично обезщетение на земеделски и урбанизирани имоти, засегнати от одобрения ПУП-ПП, областният управител е издал оспорената заповед на основание чл.34а, ал.2 от ЗДС.

При определяне на обезщетението за отчуждената част от имота на жалбоподателя не е допуснато нарушение на материалния закон.

Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т.1 от ДР на ЗДС, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Според чл.32, ал.2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Пазарни цени по смисъла на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. В случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: правилника за прилагане на Закона за държавната собственост – за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони; наредбата по чл.36, ал.2 от ЗСПЗЗ – за земеделски земи; наредбата по чл.86, ал.2 от ЗГ – за горските територии, съгласно чл.32, ал.3 от ЗДС.

При тази правна регламентация, неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно определяне на периода, в който да се изследват пазарни аналози след тълкуване на разпоредбата чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, вр. § 1а, т.2 от ДР на ЗДС. Законът е определил този период да се счита 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, а датата на възлагане се определя от административния орган, като по отношение на нея не са поставени изрични ограничения. В случая, датата на възлагане на оценката е 29.05.2015г., видно от представения договор, и релевантния период на изследване на пазарни аналози е 29.05.2015г.-29.05.2014г. Трайната съдебна приема, че в случая не е нарушен принципът на равностойно парично обезщетение, тъй като то се определя въз основа на законовите критерии. Освен това, отчуждаването е извършено на 20.01.2016г. и периодът на изследване на пазарни аналози – 29.05.2015г.-29.05.2014г. не е отдалечен от тази дата до степен, която да изключва спазването на принципа на равностойно парично обезщетение. Липсват твърдения и доказателства за драстични изменения в пазарните цени на недвижимите имоти за периода от 29.05.2015г. до датата на издаване на заповедта за отчуждаване. Предвид изложеното съдът не кредитира основното и допълнително заключение на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза при обследван период на пазарни аналози 7.09.2015г.-7.09.2014г. в изготвените различни варианти за определяне на пазарната цена на отчуждаваната част от имота на жалбоподателя, като несъответно на законовите критерии. По същите съображения не следва да се кредитират и определените  от вещото лице пазарни цени на отчуждаваната част от имота на жалбоподателя за обследвани периоди, различни от 29.05.2015г.-29.05.2014г.

Възприетият от законодателя подход за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждените имоти и части от имоти (чл.32, ал.2 от ЗДС) се характеризира с прилагането на административнотериториални и градоустройствени критерии. Легалната дефиниция на израза „имоти в близост до отчуждавания“ е дадена в § 1а, т.4 от ДР на ЗДС. Това са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Според определението в § 1, т.8 от ДР на ЗАТУРБ, „землище“ е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място, а „територия на населено място“ според § 5, т.6 от ДР на ЗУТ е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Според чл.7, ал.1 от ЗУТ, урбанизираните територии са населени места и селищни образувания. ЗУТ прави разграничение между имоти в урбанизирани територии и отделни поземлени имоти извън тези територии, които също имат близко или идентично предназначение с имотите в урбанизираните територии - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции и други- чл.8, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Процесният имот не попада в урбанизираната територия на населеното място гр.Ахелой. Имотът на жалбоподателя – бивш земеделски имот, се намира сред земеделски имоти в землището на гр.Ахелой, а не в границите на регулационния план. Видно от отразеното в скицата на СГКК-гр.Бургас и решението на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, имотът е с променено предназначение „за друг курортно-рекреационен обект“ и не е земеделска земя. При това положение, сравнителният анализ на пазарни аналози следва да се извърши в рамките на землището на гр.Ахелой - с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, с променено предназначение, намиращи се в землището. Поне две сделки с такива имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката не се установяват. Настоящият състав счита, че нито един вариант от предложените от вещото лице за релевантния обследван период не може да бъде кредитиран, тъй като приложените по делото пазарни аналози не съответстват на критериите, залегнали в § 1а, т.2 ДР на ЗДС и чл.32, ал.2 от ЗДС. Подлежащите на кредитиране пазарни аналози би следвало да отразяват сделки, сключени на пазарен принцип за имоти с посочените сходни характеристики. В случая, ползваните от вещото пазарни аналози за формиране на пазарната цена не отговарят на тези критерии, тъй като касаят имоти в урбанизирана територия – двете сделки по договора за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 12.02.2015г. и постановлението за възлагане на недвижим имот от 14.07.2014г. са за имоти в съществуващата регулация на гр.Ахелой на ул.“Рила“ и ул.“Искър“, а не в землището на гр.Ахелой.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че сделките с апорт на недвижими имоти следва да бъдат включени сред сделките, които служат като пазарен аналог за определяне на пазарната цена на отчуждаваната част от имота. Апортът на недвижими имоти в капитала на търговско дружество не може да се използва за определяне на пазарната стойност на подлежащ на отчуждаване имот, тъй като не отговаря на предвидените в закона критерии. Апортът не е имотна сделка, поради което не попада сред сделките, обозначени като „други възмездни сделки“ по смисъла на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС. По силата на извършеното прехвърляне не се придобива право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот срещу заплащане на определена цена, а дял от капитала на търговско дружество въз основа на оценка на непаричната вноска. Поради това, че наподобява повече сделката за замяна, отколкото тази за покупко-продажба на имот, която има пряко парично изражение, апортът не би могъл да се разглежда като пазарен аналог. По тези съображения съдът не кредитира изготвения от вещото лице вариант в заключението с включени апорти на недвижими имоти за периода 29.05.2015г.-29.05.2014г. по представените дружествен договор и устав на акционерно дружество, за които трайната съдебна практика приема, че не касае типична сделка на пазара и не може да бъде ползван като пазарен аналог.

Съдът не кредитира и допълнителното заключение на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза в частта, относно определената пазарна стойност на отчуждената част от имота в размер на 7 259 лв., при цена за 1 кв.м. в размер на 1,60 лв. за периода 29.05.2015г.-29.05.2014г. според фактическо ползване като земеделски терен (изоран терен към края на м.03.2016г.), поискан от заинтересованата страна. За обследвания период са ползвани от вещото лице две сделки за покупко-продажба на земеделски земя – нива и лозе, а процесният имот е с променено предназначение и не е земеделска земя, поради което не съответства на законовите критерии. Освен това, размерът на обезщетението е по-малък от определения с оспорената заповед.

Според възприетата в заповедта на областния управител експертна оценка, изработена от независим оценител, при неустановени подходящи пазарни аналози за процесния имот оценката на отчуждаваната част от имота е изготвена по реда на ППЗДС. Разпоредбата на чл.32, ал.3, т.1 от ЗДС препраща към чл.96, ал.1 от Правилника за прилагане на закона, според който при отчуждаване на имоти като процесния, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл.20 от ЗМДТ, като получената стойност се удвоява. Съгласно чл.3 от приложение № 2 към чл.20 от ЗМДТ, данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. Подходящи пазарни аналози не се установяват и в настоящото съдебно производство, поради което размерът на определеното от административния орган обезщетение по реда на чл.32, ал.3, т.1 от ЗДС, вр. чл.96, ал.1 от ППЗДС, вр. прил. № 2 към чл.20 от ЗМДТ, а именно – по удвоената данъчна оценка на имота след изискано удостоверение за целта, се явява съответно на материалния закон.

По изложените мотиви оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, и чл.38, ал.8 от ЗДС, Административен съд – Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Б.К., ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, кв.“Даме Груев“, ****, против заповед № РД-09-4/20.01.2016г. на областния управител на област Бургас за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект: „Път І-9 „Слънчев бряг – Бургас”, участък Обход на Ахелой от км 207+726,37 до км 212+233,06, изпарител при км 207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20кV „Равда” при км 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат ТВ” при км 212+011 и реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км 212+120”, части от имоти – частна собственост, намиращи се в землищата на с.Равда, община Несебър и гр.Ахелой, община Поморие, област Бургас, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-138/09.10.2015г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила съгласно писмо изх.№ АУ14-4/19.11.2015г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно определеното обезщетение в размер на 23 182 лв. за част от поземлен имот с идентификатор 00833.11.110 по КККР на гр.Ахелой, находящ се в гр.Ахелой, м.“Давалията“, целият с площ от 9 499 кв.м., с отчуждена площ 4 537 кв.м., собственост на Й.Б.К., както и против заповед № РД 09-5/05.02.2016г. на областния управител на област Бургас, с която на основание чл.62, ал.2 от АПК е изменена заповед № РД 09-4/20.01.2016г. в частта от приложението на стр.14, в частта относно поземления имот с идентификатор 00833.11.110 по КККР на гр.Ахелой.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :