ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер  661                    дата  21 март 2018 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,  ІХ-ти  състав,

в закрито заседание на 21 март 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                                                   Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                            

разгледа адм. дело 510 по описа за 2018год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от В.Г.С. ***, с искане да бъде задължена ТД на НАП Бургас да извърши ревизия на представляваните от жалбоподателката фирми, която да установи несъответствията в подадени декларации за внесени осигурителни вноски и да определи реалните задължения.

            Жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, като лишена от предмет, поради следните мотиви:

            От представените с жалбата доказателства става ясно, че жалбоподателката С. е подала искане за прихващане или възстановяване вх.№ ИТ-00-12485/23.09.2014г. за възстановяване сума в  размер на 1658,53лв., представляваща надвнесена сума за данъци и осигурителни вноски в качеството й на представляващ ЕТ „Нана В.С.“.  По искането е издаден АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г. за възстановяване на сума в размер на 0,00лв., тъй като при проверката в данъчно-осигурителната сметка на лицето е било констатирано, че има публични задължения.

            Против издадения АПВ е подадена жалба до горестоящия директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас, който е оставил жалбата без разглеждане с Решение № 4/05.01.2015г.

            По реда на съдебния контрол това решение е отменено с Определение № 465/19.02.2015г. постановено по адм.дело № 168/2015г. на Административен съд Бургас, като преписката е върната на органа за произнасяне по жалбата.

            В изпълнение на съдебния акт директорът на Дирекция „ОДОП“ Бургас е постановил Решение № 111/23.04.2015г., с което е обявил издадения АПВ № П-02000214027331-004-01/13.10.2014г. за нищожен.

            Междувременно, от публичния изпълнител при ТД на НАП Бургас са предприети действия по принудително събиране на суми дължими за фондовете на общественото осигуряване, като с Постановление № 0221/2013/0000017/02.04.2015г. е наложен запор върху банковите сметки на жалбоподателката. Посочва, че е подала коригиращи на декларациите за годишно изравняване образец № 6 за 2006г. и 2007г., но независимо от това приходната администрация продължава да счита, че тя има налични задължения, но не предприема извършването на ревизия, за да се изяснят несъответствията. С жалбата се иска да бъде задължен органа по приходите да извърши ревизия на търговеца на основание чл.129, ал.3 от ДОПК.

            Съгласно нормата на чл.129, ал.3 от ДОПК Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Нормата сама по себе си не съдържа задължение на органа по приходите да извърши ревизия, като тя само регламентира, че наличието на издаден АПВ не е пречка задължението да се установи впоследствие с ревизионен акт без специалното възлагане по чл.134 от ДОПК и този извод се налага вкл. и поради историческото тълкуване на нормата. Нейното изменение с ДВ, бр.108/2007г. в този й вид беше продиктувано именно за да се преодолее необходимостта от наличие на решение на органа по чл.134 от ДОПК да издава решение за възлагане на ревизия при вече издаден АПВ. Тълкуването на нормата следва да се разбира, че е процесуално допустимо да бъде възложена ревизия по общия ред при наличието на издаден АПВ, но не съдържа задължение на органа по приходите да я възложи. Възлагането на ревизия е правомощие на органа по приходите, което съдът не може да задължава да упражни. В този смисъл, жалбата е лишена от предмет, липсва годен обект на съдебен контрол за законосъобразност, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

            За пълнота и прецизност само следва да се отбележи, че съдът не коментира преписката, изпратена от ТД на НАП, тъй като тя е неотносима към процесното оспорване. Неясно защо органът е счел, че жалбоподателката обжалва Решение № 9/15.02.2018г. на директора на ТД на НАП Бургас, каквото изявление или позоваване няма в жалбата. Това решение касае произнасяне по жалба против съставен от орган по приходите протокол № ПО-2000217099779-073-001/12.01.2018г. и е напълно извън предмета на оспорването, така както жалбоподателката го е очертала в обстоятелствената част на депозираната пред съда жалба.

            На основание изложените мотиви и чл.159, т.1 от АПК, Бургаският административен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на В.Г.С. ***, с искане да бъде задължена ТД на НАП Бургас да извърши ревизия на представлявания от нея ЕТ „Нана В.С.“.

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 510/2018г. по описа на Административен съд Бургас.

 

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                 СЪДИЯ: