Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 923 / 22.05.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР Х.

   ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

   ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 510/2015г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Б.Г.Х., чрез пълномощника си адвокат С.К.,*** – партер, офис 2, е оспорил решение №158/17.02.2015г. постановено по АНД №5171/2014г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №НП-7753/19.08.2013г. на зам.кмета на Община Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.8 от същия закон. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено издаденото против него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Касаторът е санкциониран за това, че като водач на МПС с рег.№Х3363ВА е паркирал в зоната на кръстовище, образувано между улиците „Оборище“ и „Екзарх Йосиф“, с което нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Според посочената норма престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от такова. В случая от представения по делото снимков материал ясно се вижда, че автомобила, управляван от жалбоподателя е паркиран така, че задната му част е в зоната на кръстовището, образувано между тези две улици, а предната част е на много по-малко от пет метра от кръстовището. Автомобилът е бил принудително преместен без знанието на неговия собственик чрез налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.5 от ЗДвП. По тази причина лицето установило нарушението е различно от актосъставителя, което не представлява процесуално нарушение. Актът е съставен въз основа на снимков материал и данни от лицето, постановило принудителната административна мярка. Това лице е било разпитано в хода на съдебното производство пред районния съд и от неговите показания се установяват същите факти, които са описани в АУАН и в наказателното постановление и които се извличат от представения снимков материал.

Правилно районния съд е приел, че са доказани всички обективни и субективни елементи на състава на нарушението.

Жалбоподателят не е навел възражения относно това кой е управлявал автомобила и съответно го е паркирал там, поради което правилно е възприето от съда разбирането, че автомобилът е бил паркиран именно от лицето, на което е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление.

Възраженията изложени в касационната жалба са неоснователни. Обстоятелството, че нарушението е констатирано от лице, което не е съставило АУАН не обуславя каквато и да е порочност на процедурата по налагане на административното наказание. Законът не изисква актосъставителят директно и непосредствено да е възприел административното нарушение, а изисква същия да е събрал достатъчно доказателства за това, че такова деяние е извършено, за автора на деянието и за неговата вина. В процесния случай са събрани доказателства в тази насока. Доказани са всички релевантни факти, които очертават състава на административното нарушение, установен е неговия автор и вината му. Твърденията на касатора, че автомобила, по начина, по който е бил паркиран, не е препятствал движението на останалите участници са необосновани от гледна точка на събраните доказателства, защото от снимковия материал е очевидно, че автомобила е бил паркиран в зоната на кръстовището, макар и не вътре в самото кръстовище, а в неговия край, където започва една от улиците образували това кръстовище. След като законодателят забранява паркирането не само в зоната на самото кръстовище, но и на 5 метра от него, с начина, по който е бил паркиран процесния автомобил, нарушаването на тази забрана е установено по несъмнен начин.

Отделно от това следва да се посочи, че препятстването на останалите участници в движението не е съставомерен елемент. В случая е достатъчно да се установи, че моторното превозно средство е паркирано или престоява на кръстовище или на по-малко от 5 метра от него, независимо дали пречи на останалите участници в движението.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение №158/17.02.2015г. постановено по АНД №5171/2014г. по описа на Районен съд - Бургас.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: