О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр.Бургас, № 63 /13.01.2017г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

     СЪДИЯ:     ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа адм.д.№ 50/2017г. на Административен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

            Подадена е молба от „Сироко“ ЕООД с ЕИК: ****, седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Перла“ ***, представлявано от управителите Н.К.Г. и В.Й.Ж., с искане съдът да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-09-65/28.12.2016г., с която на основание чл.74, ал.1, т.6 от Закон за концесиите и чл.80 от Закона за държавната собственост, областният управител на област Бургас е разпоредил изземване от „Сироко“ ЕООД на имот – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Несебър – юг“, находящ се в община Несебър, обл.Бургас. В условията на евентуалност, търговското дружество иска съдът да допусне обезпечение на предявената от „Сироко“ ЕООД жалба против заповед № РД-09-65/28.12.2016г. на областният управител на област Бургас.

В заповедта плажът е описан като територия, определена с Решение № 190 на МС от 06.04.1999г., включително прилежащата инфраструктура и принадлежности – елементи на обекта, с обща концесионна територия в размер на 310 347 кв.м, с дължина на бреговата ивица 1 306 м.

Дружеството счита, че при предварителното изпълнение на заповедта на областния управител има голяма вероятност да се стигне до накърняване на интересите на дружеството и да му бъде причинена вреда. Навежда твърдения за липса на предпоставки за предварително изпълнение на административния акт. Представя извлечения от счетоводна сметка 209 относно заприходените дълготрайни материални активи и разрешения за поставяне на преместваеми обекти, според което за имота, предмет на изземване, са закупувани материали, извършвани са услуги и други дейности, сочещи на извършени подобрения, които ще представляват вредата при изпълнение на заповедта на областния управител.  

По направеното искане, съдът намира следното:

Съгласно чл.80, ал.3 от Закон за държавната собственост (ЗДС), заповедта на областния управител, с която се изземва имот – държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, подлежи на обжалване по реда на АПК. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Посочената разпоредба установява процесуалните предпоставки за допустимост на настоящото производство – висящ съдебен процес за проверка законосъобразността на административния акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона и правен интерес от искането. Съдът намира, че всички предпоставки са налице, тъй като заповед № РД-09-65/28.12.2016г. на областен управител на област Бургас, е обжалвана пред съда с жалба вх.№ 26-00-13/09.01.2017г. (л.9), подадена чрез административния орган. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закон – чл.80, ал.3 от ЗДС, а „Сироко“ ЕООД е адресат на заповедта, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея и няма изрично предвидена забрана за съдебен контрол, поради което за него е налице правен интерес от оспорването и може да иска спиране на предварителното изпълнение.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК разпорежда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, а именно – ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Тази разпоредба възлага в тежест на искащия спирането да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай в искането не са посочени конкретни вреди по вид и размер и не са представени никакви доказателства, въз основа на които съдът да обоснове извод за вероятно настъпване на значителни или трудно поправими вреди, както и да установи евентуалният им размер, за да може да прецени тяхната значителност по смисъла на закона. Също така по делото не са налични и доказателства, посредством които да бъде направен в достатъчна степен обоснован извод за наличието на значим за жалбоподателя интерес, който да бъде защитен чрез спиране на предварителното изпълнение.

По силата на договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежна плажна ивица – морски плаж „Несебър-юг“ (л.78), „Сироко“ ЕООД е концесионер на посочената плажна ивица. В този смисъл дружеството твърди, че е извършило разходи за подобрения на значителна стойност, които ще представляват вредата при предварителното изпълнение на заповедта на областния управител. Тази теза не може да бъде споделена. Според т.4-9 от раздел V.1. от договора за концесия, дружеството има право да извършва дейности и да предлага услуги на територията на концесията видно от чиито характер същото ще реализира печалба. Това означава, че за да упражни правата си по договора и да реализира печалба, дружеството следва да извърши посочените разходи за осигуряване на необходимите условия. Тези дейности и услуги имат сезонен (летен) характер, а вложенията са предимно за поставяне на преместваеми съоражения – чадъри, шезлонги, заведения за хранене и медицинско обслужване, чиято цялост не се разрушава след изземването, тъй като могат да бъдат преместени и прибрани от концесионера. В останалата част от годината (извън летния сезон) дейностите по концесионния договор не могат да се осъществяват, поради което не може да се приеме, че към настоящия момент концесионерът търпи вреди. В този смисъл не може да се приеме и че предварителното изпълнение на заповедта хипотетично би нанесло значителни вреди на дружеството, изразяващи се например в пропуснати ползи и/или изплащане на трудово възнаграждение на наети работници за обслужване на дейностите в концесионната площ.

За да е налице основание за спиране е достатъчно съществуването на вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда, който извод се налага от тълкуването на законовия израз „би могло“. В конкретния случай, такава теоретична вероятност не е доказана. Следва да се подчертае, че в искането няма твърдения за конкретни вреди и за техния размер, а съдът не може да гради произнасянето си върху предположения.

Неоснователно е възражението, според което органът не е доказал нито една от хипотезите на чл.60 от АПК. Когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, предпоставките по чл.60, ал.1 АПК се презумират, т.е. органът не е длъжен да обосновава тяхното наличие.

Искането направено в условията на евентуалност съдът да допусне обезпечение на предявената от „Сироко“ ЕООД жалба против заповед № РД-09-65/28.12.2016г. на областният управител на област Бургас е неоснователно.

Производството пред органа е административно, а това пред съда е съдебноадминистративно. Обезпечаването на иска регламентирано в ГПК е приложимо само за исковите производства по този кодекс. То не може да попадне в неуредените случаи в АПК за да се приложи субсидиарно. Обезпечаването на иска защитава застрашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита, т.е. като обезпечава тази защита. Обезпечаването на иска цели да осигури, докато спорът е висящ пред съда, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, респ. да попречи да се осъществи неоснователно претендираното право. В административното производство обезпечителната функция се реализира по друг начин, отразяващ спецификите на това производство. Това става от една страна чрез суспензивният ефект на жалбата против издадения административен акт, с която се сезира съда. Този ефект препятства възможността акта да произведе действие докато трае съдебният процес по оспорване на неговата законосъобразност респ. валидност. От друга страна, в случаите на допуснато предварително изпълнение на издадения административен акт – възможността за обезпечаване се реализира чрез производства като настоящото – с искане съдът да спре това предварително изпълнение и успешното доказване, че за адресата на административния акт ще настъпят значителни или трудно поправими вреди.

Цитираното в искането определение № 4599 от 8.05.2007г. на ВАС по адм.д. № 3954/2007г., III о. е постановено преди приемането на чл.166, ал.4 АПК, когато по отношение допуснатите от закон предварителни изпълнения нямаше изрична уредба в АПК.

В допълнение, във връзка с представените доказателства, съдът намира за необходимо да изясни следното:

Молбата с искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-09-65/28.12.2016г. на областен управител на област Бургас, по повод на която е образувано настоящото дело №50/2017г. по описа на Административен съд – Бургас е депозирана в деловодството на съда на 09.01.2017г. В същия ден „Сироко“ ЕООД е депозирало жалба, с която оспорва законосъобразността на заповедта за изземване (вх.№26-00-13/09.01.2017г.) и молба с вх.№ 26-00-829(3) до областния управител на област Бургас с искане, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК да спре административно производство за принудително изземване на  морски плаж „Несебър – юг“. Към молбата е приложено съдебно удостоверение от 04.01.2017г., издадено от СГС, съгласно което на 16.12.2016г. дружеството е подало искова молба срещу Министерски съвет на РБългария, по която на 19.12.2016г. е образувано т.д. 9203/2016г. по описа на СГС.

Със заповед № РД-09-2/10.01.2017г. областният управител на област Бургас е приел, че спорът по предявения иск се явява преюдициален по отношение на административното производство за изземване по реда на чл.80 от ЗДС и е разпоредил спиране на откритото на основание чл.80 от ЗДС административно производство за принудително изземване на  морски плаж „Несебър – юг“, находящ се в община Несебър, обл.Бургас (същият плаж предмет на заповед № РД-09-65/28.12.2016г.).

Спирането на административното производство по реда на чл.54, ал.1, т.5 от АПК, е различно от спиране на предварителното изпълнение на административен акт. В първия случай се спира самото течение на производството, докато се разреши друг спор, имащ значение за разрешаване на въпроса по спряното производство, а във втория случай се спира изпълнението на издаден административен акт до приключване на спора за неговата законосъобразност. Органът може да спре административното производство само докато то е висящо пред него.

Съдът намира, че заповед № РД-09-2/10.01.2017г. на областния управител на област Бургас е нищожен административен акт.

Заповедта е издадена при липса на материална компетентност. В разпоредителната й част административният орган изрично е посочил, че спира административно производство, което е приключило с издаване на административен акт – процесната заповед № РД-09-65/28.12.2016г. Т.е. спряно е едно приключило пред органа административно производство, каквато хипотеза не предвижда нито ЗДС, нито АПК.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за спиране, допуснатото по смисъла на чл.80, ал.3 от ЗДС, предварителното изпълнение на заповед № 09-65/28.12.2016г., с която на основание чл.74, ал.1, т.6 от Закон за концесиите и чл.80 от Закона за държавната собственост, областният управител на област Бургас е разпоредил да се изземе от „Сироко“ ЕООД имот – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Несебър – юг“, находящ се в община Несебър, обл.Бургас, до приключване на производството по обжалването, с оглед на което Административен съд – гр.Бургас, VI състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Сироко“ ЕООД с ЕИК: ****, седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.Перла ***, представлявано от управителите Н.К.Г. и В.Й.Ж. за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповед № 09-65/28.12.2016г. на областен управител на област Бургас, както и искането на същото лице направено в условията на евентуалност да бъде допуснато обезпечение на предявената от „Сироко“ ЕООД жалба против заповед № РД-09-65/28.12.2016г. на областният управител на област Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: