Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  495

 

гр. Бургас, 18 март  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар С.К. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 50/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Регионална дирекция по горите Бургас, представлявана от директора инж. В.Р., против Решение №83/02.12.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 228 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Малко Търново. С решението е отменено наказателно постановление № 572/01.09.2015 г., издадено от Директор на РДГ Бургас, с което на В.Н.С. ***, за нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛД, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛД, е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, каквото според касатора не съществува. Последният счита и че в противоречие със закона първоинстанционният съд е обсъждал приложимост на разпоредби на ГПК – кодекс, който е неприложим в конкретното съдебно производство.

В съдебно заседание не се явява.

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адвокат Д., намира оспорването за неоснователно. Счита, че правилно първоистанционният съд е приел наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на два констативни протокола, удостоверяващи различни факти, въз основа на които е бил съставен АУАН и след него, наказателно постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, касационната жалба за неоснователна. Според него, наличието на два констативни акта не опорочава административнонаказателното производство, тъй като едва с втория акт е било констатирано санкционираното деяние. Поддържа тезата на касатора за неправилно позоваване на норми на ГПК в производството по проверка законосъобразността на наказателното постановление.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна, но не по съображенията, изложени от първоинстанционният съд.

За да отмени наказателното постановление последният е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Като такива е посочил наличието на съставени два констативни протокола от 10.01. и 16.01.2015 г., удостоверяващи различни факти. Посочил е, че тези документи са официални по смисъла на закона и респ. притежават материална доказателствена сила. Поради това е намерил, че остава неясно защо наказващият орган е възприел като доказани именно фактите, удостоверени в протокола от 16.01.2015 г. и е отменил наказателното постановление без да излага съображения, относно приложението на съответния материален закон.

Настоящият състав на съда не споделя изложените в оспореното решение, съображения. Това е така, защото не съществува никаква пречка да бъдат съставени за една и съща проверка два или повече констативни протокола.

От съществено значение за административнонаказателното производство е съставянето на акт за установяване на административно нарушение, с който се поставя началото на това производство. В този смисъл на доказване впоследствие подлежат фактите, установени с АУАН и тези, указани в наказателното постановление. Актовете, съставени преди АУАН имат характер на писмени доказателства и подлежат на преценка, наред с останалите  доказателства.

В настоящият случай АУАН е бил съставен на 06.04.2015 г., като с него е прието за установено, че В.Н.С. на 10.01.2015 г. в ДГС – Звездец, ловище Дренака, отдел 261, подотдел „У” ловува, като се движи извън населено място, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие извън определените в разрешително за лов № 059767 от 10.01.2015 г., места, а именно ловище - Дренака, на ПЛРС Близнак. Този акт е бил съставен от К.Г.К.. Бил е връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като последният е вписал като възражение, че описаното в акта не отговаря на истината. На същата дата В.Н.С. е подал и писмено възражение против констатациите, съдържащи се в АУАН, в което подробно е изложил съображения. Посочил е, че действително на 10.01.2013 г. като член на ловна дружинка е участвал в групов лов на дива свиня в ЛРС с. Близнак, местността „Селските лозя”, който лов е бил разрешен с разрешително № 059767. Заявил е, че на същата дата на ловната дружинка е била извършена проверка от инспектори при ДРГ Бургас в местността „Селските лозя”, за резултатите от която е бил съставен протокол № 026713. Твърди, че всички лица, които са били проверени, са посочени конкретно в съставения констативен протокол, а на останалите членове на групата не е била извършвана индивидуална проверка. Освен това твърди и че служителите на дирекцията са проверявали само документите за лов. Неговото ловно оръжие е било прибрано в калъф и се е намирало в автомобила му. Изразил е становище, че съставеният АУАН се базира на констатации, съдържащи се в протокол № 026904/16.01.2014 г., който протокол не му е бил връчен. Изразил е и учудването си, че при извършване на реалната проверка на 10.01.2015 г. не са били установени нарушения от членовете на ловната дружинка при извършване на лова, а такива са били констатирани шест дни по-късно с друг протокол. Отделно е изразил категоричното си несъгласие с фактическата обстановка, изложена в АУАН.

Наказващият орган не е възприел тезата на В.С. по отношение фактите, изложени в АУАН, и на 01.09.2015 г. е издал наказателно постановление. В същото са описани факти, идентични с тези по АУАН и са наложени административни наказания – глоба и лишаване от право на ловуване.

Пред първоинстанционния съд като доказателства са били представени двата, обсъждани във възражението на санкционираното лице констативни протокола, както и разрешително за групов лов.

Според протокола, съставен на 10.01.2015 г. (датата на извършване на проверката и датата, на която е било разрешено провеждане на лов), са били проверени 18 броя ловци. Било установено, че всички са с редовно заверени за лов билети и членски карти. По отношение на три лица са констатирани нарушения, свързани с вида на използваните боеприпаси, но сред тези трима души не е В.С..

Протоколът е бил съставен от И.Д. и при участието на К.К..

Според втория протокол от 16.01.2015 г., П.Л. и К.К. извършили проверка в ДГС „Звездец”, землище на с. Близнак, местност „Евренечки поляни”, отдел 261, подотдели „М,Н,О,П,Р,С,Т,У”, като установили, че при извършена от тях предходна проверка на 10.01.2015 г. ловна дружинка на с.Близнак извършва групов лов на дива свиня, като всички ловци, описани в разрешителното, са били със сглобено и извадено от калъф ловно оръжие и извършвали престой на пусия. Извършването на повторната проверка на 16.01.2015 г. е било наложено, защото на 10.01.2015 г. проверяващите не разполагали с картен материал от лесоустройствен и ловоустройствен проект на ТП ДГС Звездец. В протокола изрично е указано, че следва да бъдат съставени АУАН на всички лица, вписани в разрешителното за групов лов. Този втори констативен протокол е посочен изрично в мотивите на наказателното постановление.

В хода на първоинстанционното съдебно дирене е бил разпитан като свидетел К.К., който е участвал в проверките, удостоверени с двата протокола от 10 и 16.01.2015 г. и който е съставил акта за установяване на административно нарушение. В показанията си той е разяснил, че съставянето на втория протокол се е наложило, за да бъде уточнено мястото, на което са били установени участниците в лова при проверката, извършена на 10.01.21015 г. Заявил е, че със съдържанието на втория протокол е запознал устно санкционираното лице, но не му е връчил екземпляр. Освен този свидетел, показания е дал и свидетелят К. – член на ловната дружинка, който е присъствал на лова, провеждан на 10.01.2015 г. К. е заявил, че с В.С. по време на лова са били на съседни пусии и че от него впоследствие е разбрал, че е пристигнала проверка. Този факт му е бил съобщен от баща м, който е председател на дружинката. Тогава двамата – свидетелят и санкционираното лице, се качили на автомобил и тръгнали да търсят проверката, като оръжието е било прибрано в калъфите и поставено в автомобила. Твърди, че по време на проверката е присъствал свидетелят К. и че е възникнало съмнение относно мястото на провеждане на лова.

Въз основа на посочените доказателства, съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже, че на посочената в наказателното постановление дата касаторът е извършил нарушението, за което му е била наложена санкция. В действителност е налице установяване на противоречиви факти и не са предприети всички действия, за отстраняване на това противоречие.

По делото няма никакви доказателства, от които да е възможно да се направи дори предположение, че санкционираното лице на посочената дата е било с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие извън територията, указана в разрешителното за лов. Нито протокола от 10.01., нито този от 16.01.2015 г. съдържат информация в тази насока.

За съда остава неотстранимо съмнение, защо след като всички ловци по време на извършване на проверката – 10.01.2015 г., са били със сглобени оръжия, този факт не е намерил отражение в протокола от 10.01.2015 г., ако и за проверяващите да се съществували съмнения относно мястото, на което са установени лицата.

Наред с това, в протокола от 16.01.2015 г. е посочено, че е била извършена проверка в осем подотдела на отдел 216 на ДГС Звездец, землище с. Близнак, местност „Евренечки поляни”, като остава абсолютно неясно защо актосъставителят и наказващия орган приемат, че настоящият касатор се е намирал в подотдел „У”, при положение, че към момента на извършване на проверката – 10.01.2015 г., е съществувала неяснота относно конкретното място, на което са се намирали всички ловци.

При това положение настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно, не защото в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а защото нарушението, за което е наложена санкция не е доказано по категоричен начин.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №83/02.12.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 228 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Малко Търново.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: