Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

 584/08.04.2014 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Лилия Александрова

         ЧЛЕНОВЕ:  Даниела Драгнева

              Веселин Енчев

 

при секретар М.В.  и прокурор Тони Петрова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 50/2014 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.Н.Ю. с ЕГН ********** *** против решение № 2378/28.11.2013 година по н.а.х.д. № 4499/2013 година на Районен съд – Бургас (РС), в частта в която е потвърдено наказателно постановление № 4636/31.05.2010 година на началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР (НП).

С потвърдената част от НП, на основание чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, на Ю. е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 100 лева.

Касаторът оспорва решението с аргумент, че не е отчетено обстоятелството, че името му не съвпада с имената, посочени в АУАН и в НП. Претендира, че е изтекла абсолютната давност за налагане на наказание по извършеното нарушение.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С НП Ю. е санкциониран за това, че е управлявала МПС със скорост над маскимално разрешената за участъка от пътя, в който е установено нарушението.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че фактическият състав на нарушението е установен по несъмнен начин. Установил е релевантните факти и ги е съпоставил с твърденията на нарушителя. Констатирал е, че в хода на оспорването е настъпила промяна в санкционната норма и е приложил чл. 3 ал.2 от ЗАНН, като е отменил НП в частта относно първоначално наложеното кумулативно наказание “лишаване от право да управлява МПС”, а е потвърдил НП в частта относно наложеното наказание “глоба”.

Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на РС относно авторството на деянието. Нарушителят е индивидуализиран в достатъчна степен, за да няма съмнение относно авторството на деянието – с ЕГН и трите си имена. Действително, в НП, е изпусната последната буква от името му, но този порок не е съществен, предвид пълното съвпадение на останалата част от  името му с декларацията по чл. 188 от ЗДвП, попълнена за установяване водача на автомобила.

Същевременно, съдът констатира, че по отношение на деянието е изтекла абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност на извършителя.

Нарушението е извършено на 01.02.2010 година, а АУАН е съставен на 28.03.2010 година. НП е съставено на 31.05.2010 година.

Според чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: първо – изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които е смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наказанието. Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.

В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл.34 и в чл.82. Първият урежда случаите, при които административнонакзателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата разпоредба не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден и в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл.32 ал.1 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, съгласно ал.3 образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.

От съдържанието на разпоредбите на чл.34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на АУАН.

Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

Процесният АУАН е издаден в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. То е връчено и оспорено по реда, уреден в ЗАНН, не е влязло в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

По тези съображения, настоящият състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл.80 от НК.

С оглед датата на извършване на нарушението и вида на процесното наказание – глоба, на основание чл. 3 ал.2 от ЗАНН, приложима е хипотезата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, в редакцията й преди изменението обнародвано в ДВ бр.26/2010 година, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на две години. В случая административнонаказателното преследване е възбудено в срок, но наказателното постановление не е влязло в сила и към настоящия момент, а съобразно чл.81 ал.3 във вр. чл.80 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено – 01.02.2010 година. Абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е три години съгласно приложимата редакция на чл.80 ал.1 т.5 от НК и изтича на 01.02.2013 година.

След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, наказателното постановление следва да бъде отменено. РС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед на изложеното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение № 2378/28.11.2013 година по н.а.х.д. № 4499/2013 година на Районен съд – Бургас, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № 4636/31.05.2010 година на началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР.

Вместо него постановява

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4636/31.05.2010 година на началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД – Бургас на МВР В ЧАСТТА, в която на Е.Н.Ю. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 100 лева.

 

Решението е окончателно.

 

                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: