Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 687                                                  19.04.2017г.                                   гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети март, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. ВАНИНА КОЛЕВА

секретар:  Й.Б.

прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 509 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ДНСК – София, против решение № 45  от 26.01.2017г., постановено по НАХД № 2095 по описа за 2016г. на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № Б-73-104/28.09.2016г., на заместник началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.13, ал.6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) във вр. с чл.57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, на Н.К.Д., в качеството му на кмет на Община Несебър, е наложено наказание глоба в размер на 1 000.00лв.

В жалбата се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно, необосновано и противоречащо на закона и събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Касаторът, нередовно и несвоевременно призован, се представлява от юрисконсулт Костова, редовно упълномощена по делото.

Ответникът –  Н.К.Д., редовно призован, се представлява от редовно упълномощен представител – адв.Д..

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба. Счита решението за обосновано и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Несебър, с решение № 45  от 26.01.2017г., постановено по НАХД № 2095 по описа за 2016г. на Районен съд – Несебър, е отменил наказателно постановление № Б-73-104/28.09.2016г., на заместник началника на ДНСК, с което на Н.К.Д., в качеството си на кмет на Община Несебър, за нарушение на чл.13, ал.6 от ЗУЧК във вр. с чл.57а от ЗУТ и на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, е наложено наказание глоба в размер на 1 000.00лв.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че в хода на административнонаказателното производство, при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и НП, са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Освен това, съдът е отчел също така и липсата на доказателства, относно индивидуализацията на обекта и неговото предназначение.

Постановеното решението е правилно.

С оспореното НП, ответната страна е санкционирана за това, че в периода от 26.12.2015г. до 20.07.2016г., Д., в качеството си на кмет на Община Несебър, не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на обект – „Павилион“ с размери в план приблизително 3,00/18,00 м. и височина приблизително 2,00м., с ПВЦ конструкция, находящ се западно от хотел „Средец“, в поземлен имот с идентификатор 51500.505.211 по КК на к.к. „Слънчев бряг – изток“, общ.Несебър.

За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № Б-73/16.08.2016г., въз основа на който е издадено оспореното пред РС наказателно постановление.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като напълно се споделят и направените въз основа на нея правни изводи.

Настоящата касационна инстанция намира за правилен изводът на РС - Несебър, че в хода на административно-наказателното производство, при издаване на АУАН и НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване и ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Съдът намира, че не става ясно за какво точно деяние е наложено административното наказание. Посочената като нарушена норма на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е бланкетна и препраща към чл.57а от ЗУТ. Последната урежда процедурата, по която ще се премахнат  преместваемите обекти и съоръжения посочени в чл.13, ал.6 от ЗУЧК. Тази процедура включва няколко етапа. В НП липсват каквито и да е конкретни факти за вмененото нарушение, както и описание на същото. Волята на наказващият орган, за издаване на НП следва да е ясна и безпротиворечива, а основанието за налагане на санкцията доказано.

Освен това, в посочената като нарушена разпоредба на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е въведено задължение за премахване на преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А" и зона "Б", които не отговарят на условията по ал.3 и 4 и по чл.10, ал.3, т.3 от ЗУЧК. От описаното в НП, обаче, не става ясно, а и не е посочено, дали обектът е бил разположен на територията на морския плаж, в зона "А", в зона "Б" или в някаква трета зона. Това е необходимо, за да може да се направи преценка, дали същия попада в обхвата на посочената като нарушена материалноправна норма. Видно от определението за Зона „А“ от черноморското крайбрежие, както и за Зона „Б“, съдържащи се в нормите съответно на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от ЗУЧК, тези зони обхващат териториите извън урбанизираните територии, като единствено морските плажове, находящи се и в населените места попадат под ограничителния режим на Зона „А“. Видно от доказателствата по делото процесният преместваем обект е разположен в урбанизирана територия, което разколебава твърдението на органа, че санкционираното бездействие на Кмета на Община Несебър следва да се квалифицира като такова, попадащо в хипотезата на чл.13 от ЗУЧК.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели административнонаказващия орган до извод за наличие на такова. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение води до невъзможност за съда, а и за нарушителя, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

  Настоящият съдебен състав счита, че в случая, в административно-наказателното производство не са събрани каквито и да е доказателства за това, дали за посочения периода на извършване на нарушението, кметът на Община Несебър е предприел действия по реда на чл.57а от ЗУТ. Описаното в НП непредприемане на действия, представлява бездействие на санкционираното лице, като в тежест на АНО е да докаже, че във всеки един момент от посочения в НП период, нарушението е извършвано.

Съдът следва да отбележи, че в АУАН и НП е налице липса на индивидуализация на процесния обект. В наказателното постановление местонахождението на обекта е посочен в ПИ с ид. № 51500.505.211 по КК на к.к „Слънчев бряг“, но видно от приложената към преписката извадка от КК и схемата на преместваемите обекти, такъв павилион няма разположен в ПИ с ид. № 51500.505.211, а в ПИ с ид. № 51500.505.221.

Към административната преписка е приложен констативния протокол от извършената проверка, №99-Л/5 от 20.07.2016г. (КП), въз основа на който е издаден АУАН, като в него само е констатирано, че „павилионите 6 бр.“, към момента на проверката са без разрешение за поставяне. В съдебното производство пред първоинстанционният съд, обаче, е представен доклад с изх.№ Н2-КО-4931 от 29.07.2016г., от който се установява, че след изменението на чл. 13, ал.6 от ЗУТ / с ДВ, бр.101 от 22.12.2015г./, въз основа на Заповед № 953/30.05.2016 г. на кмета на Община Несебър, е определена работна група, на която е разпоредено да извърши проверка на всички преместваеми обекти на територията на к.к Слънчев бряг, като обективира резултатите от нея в надлежен протокол.

От това може да се направи извод, че преди датата на извършване на проверката и датата на съставяне на АУАН, Д., в качеството си на кмет, все пак е предприел действия по вмененото му с чл.13, ал.6 от ЗУТ задължение, т.е има започнато производство по чл.57а от ЗУТ.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на РС - Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45  от 26.01.2017г., постановено по НАХД № 2095 по описа за 2016г. на Районен съд – Несебър.

        

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.  

  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

   2.