Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 23 май  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ

КНАХД № 509/2012г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Д.А. против решение № 387/17.02.2012г.., постановено по нахд № 144/2012г. по описа на Районен съд Бургас. С обжалваното решение съдът е потвърдил наказателно постановление № 330/10.11.2011г. на началника на Четвърто РУ “Полиция” гр. Бургас, с което за нарушение на § 11 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обн.ДВ бр.73/17.09.2010г.  на основание чл.212 от с.з. на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно  и незаконосъобразно. Счита, че извършеното от него нарушение е несъразмерно с наложеното му административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.  Иска решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго решение за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът,  Четвърто РУ “Полиция” гр.Бургас, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за основателна по следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, издадено срещу касатора, районният съд е приел за установено, че М.А. не е изпълнила административното си задължение по § 11 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия да декларира пред надлежния орган притежаван от него газов пистолет “Зораки 914”, калибър 9 мм, № 046380 в законоустановения срок от една година, считано от 17.09.2010г., датата на влизане на закона в сила.

Решението е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и е съобразено с разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.

Видно от събраните по делото доказателства не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и в тази част констатациите на съда са правилни.

Настоящата инстанция намира, че наказателното постановление правилно е издадено без да бъде приложена разпоредбата на чл.28,б.”а” от ЗАНН. Съгласно чл.12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. А съгласно чл.28, б.”а” от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъда наложено административно наказание.

Видно от събраните по делото доказателства, не се касае за нарушение, което може да се квалифицира като "маловажен" случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Параграф 11 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, лицата, придобили неогнестрелни оръжия (газово и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула) до влизането в сила на закона, ги декларират пред началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му в сила. Законът е влязъл в сила на 17.09.2010г., като адресатите на законовата разпоредба са имали достатъчно дълъг срок да регистрират газовите си и въздушни оръжия. Задължението им е вменено в качеството им на собственици на оръжия от посочения тип, чрез законова разпоредба уреждаща съществена за обществения ред, животът и здравето на населението, а именно боравенето с оръжия.

В случая административното задължение е изпълнено един месец след изтичането на срока, в който оръжието е следвало да бъде декларирано.

Както наказващият орган, така и районният съд са взели предвид обстоятелството, че касаторът е изпълнил административното си задължение да декларира притежавания от него газов пистолет на 28.09.2011г., т.е. с незначително закъснение от 1 месец, считано от 17.09.2011г., моментът, в който е изтекъл срокът. Не без значение е и обстоятелството, че нарушението не е установено при проверка от контролните органи, а е установено именно в момента, когато касаторът е отишъл да подаде заявление за притежаваното от него газово оръжие на 18.10.2011г. Именно тези факти са обосновали налагане на наказанието “глоба” в минимален размер, което наказание от своя страна районният съд е потвърдил.

В допълнение следва да бъде изложено, че прилагането на разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респ. освобождаването от административнонаказателна отговорност, не може да се базира на преценка по целесъобразност.

Разпоредбата се прилага, винаги когато са налице достатъчно обстоятелства, които разграничават извършеното деяние от същинските административни нарушения. Настоящият случай не попада сред тези хипотези.

            Предвид горните съображения, Административният съд, в качеството си на касационна инстанция намира, че решението на Районен съд гр.Бургас, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно, а подадената против него жалба - неоснователна. Същото следва да  се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Бургас.

 

                                                           Р Е Ш И :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378/17.02.2012г. на Районен съд гр.Бургас, постановено по нахд № 144/2012г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ :

                                                                         1…………………….

 

 

                                                                         2…………………….

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Образувано е  по касационна жалба, подадена от “Паола К” ЕООД с ЕИК 200400968 със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. “30-ти Декември” №5, с управител Петко Хашъмов, против Решение № 2470/04.11.2011 година, постановено по н.а.х.д. № 3014 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас. С решението е изменено Наказателно постановление № 02-0202126/11.07.2011 година, издадено от Павлин Васков Тодоров – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414, ал.3 от КТ на “Паола К” ЕООД” ООД в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, като е намалено така наложеното наказание на 1507,00 лева. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изразява се становище, че установените факти, не са довели АНО до правилни правни изводи, твърди се, че неправилно не е ценен консултантския договор, представен от касатора, според описанието на задълженията в който консултантът не можел да бъде лице, изпълняващо трудови функции. Сочи се като доказателство в подкрепа на тезата на жалбоподателя са представени копия от ведомости за заплати, включващи спорния момент на проверката на дл. Лица при ДОИТ Бургас. Касаторът не е съгласен и с липсата на изискуемите предпоставки за преценка на случая като маловажен.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител, чрез депозирано становище в писмен вид поддържа жалбата си.

Ответникът по касационната жалба оспорва същата чрез процесуален представител – юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас  намира решението за законосъобразно, а касационната жалба за основателна единствено относно претенцията за намаляване размера на наложеното наказание.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В хода на развилото се първоинстанционно производство Районният съд е събрал всички доказателства, въз основа на които да установи фактите по спора. Приел е за безспорно установено, че на 20.06.2011 г. при извършена проверка на служители на Д ОИТ Бургас Божидар Вълков е извършвал дейност по организация на работата в кухнята и обработка на продуктите без сключен трудов договор в писмена форма с касатора.

Обстоятелствата по делото са установени след комплексна преценка на всички представени и събрани по делото доказателства, като въз основа на тях съдът е достигнал до извод, идентичен с този на АНО, както относно наличието на адм. Нарушение, изразило се в бездействие на касатора в качеството му на работодател - допускане на посоченото лице на работа като сервитьор без сключен трудов договор в писмена форма, така и касателно правната му квалификация по чл.62, ал.1 от КТ, и не на последно място относно вида и размера на наказанието.

Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на установеното административно нарушение по чл.62, ал.1 КТ са верни. За наличие на трудово правоотношение се съди от наблюдаваните като изпълнявани намясто функции от Божидар Вълков Описано е, че същият изпълнява дейности в кухнята по обработка на хранителни продукти и др. Подобен род функции не могат да бъдат обвързани с определен резултат, какъвто е предмета на претендирания “граждански договор”, нито това може да стори наименованието на длъжността /консултант, съветник и т.н./ Това са обичайно-повтарящи се ежедневни дейности в заведението за хранене, чието количество и вид зависят от претенциите на клиентелата в заведението, поради което е невъзможно да бъдат обвързани с резултат.

Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици за работника. То е довършено в момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си задължения, без да разполага с кой да е от документите, визирани в чл.63, ал.1 от КТ.

 Съдът намира изводите на районният съд, че нарушението не е „маловажно”, за правилни, защото липсват доказателства, че е отстранено веднага след установяването му, каквато е една от кумулативно предвидените предпоставки в чл.415в от КТ. Според Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК разпоредбата на чл.415в от КТ изключва приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.

Съдът намира също така, че определената от първоинстанционния съд имуществена санкция в размер близък до минималния е правилна, доколкото нарушението се явява първо от този вид за дружеството, поради което Решението на първоинстанционния съд, с което е изменено наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2470/04.11.2011 година, постановено по н.а.х.д. № 3014 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас, с което е изменено Наказателно постановление № 02-0202126/11.07.2011 година, издадено от Павлин Васков Тодоров – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, като е намален размера на имуществената санкция от 5000 ( пет хиляди ) лева на 1507 ( хиляда петстотин и седем) лева.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: