Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер    575                         04.04.2017  година         град  Бургас

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на двадесет и трети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                              

                                

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Христо Христов

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Чавдар Димитров

                                                                     2. Ванина  Колева

 

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров                           касационно административно дело номер 508 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ДНСК – София, чрез А.Г.К. – главен експерт – юрист в РДНСК - ЮИР, надлежно упълномощена от Директоира на ДНСК-София, против решение № 33  от 13.01.2017г., постановено по НАХД № 2160 по описа за 2016г. на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № Б-30-ДНСК-151/06.10.2016г., на заместник началника на ДНСК, с което за нарушение на чл.13, ал.6 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗЧУК) във вр. с чл.57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, на Н.К.Д., в качеството му на кмет на Община Несебър, е наложено наказание глоба в размер на 1 000лв.

В жалбата се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно, необосновано и противоречащо на закона и събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Касаторът, нередовно и несвоевременно призован, се представлява от юрисконсулт Костова, редовно упълномощена по делото, която не възразява против даване ход на делото и разглеждане на спора по същество.

Ответникът –  Н.К.Д., редовно призован, се представлява от редовно упълномощен представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на  касационната жалба. Счита решението за обосновано и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Несебър, с Решение № 33 от 13.01.2017г., постановено по НАХД № 2160 по описа за 2016г., е отменил НП № Б-30-ДНСК-151/06.10.2016г., на заместник началника на ДНСК, с което на Н.К.Д., в качеството си на кмет на Община Несебър, за нарушение на чл.13, ал.6 ЗЧУК във вр. с чл.57а от ЗУТ и на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, е наложено наказание глоба в размер на 1 000лв.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че в хода на административнонаказателното производство, при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и НП, са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Освен това, приема, че АУАН е съставен след изтичане на три месечния срок от откриване на нарушителя, по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Постановеното решението е правилно.

С оспореното НП, ответната страна е санкционирана за това, че в периода от 26.12.2015г. до 13.07.2016г., Д., в качеството си на кмет на Община Несебър, не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на обект – „Павилион“ с размери в план приблизително 3,00/3,50 м. и височина приблизително 2,60м., с метална и ПВЦ конструкция, находящ се южно от Апарт-хотел „Петер хаус“, в поземлен имот с идентификатор *** по КК на к.к. Слънчев бряг, гр.Несебър.

За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение № Б-30/26.07.2016г., въз основа на който е издадено оспореното пред РС наказателно постановление.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като напълно се споделят и направените въз основа на нея правни изводи.

         Настоящата касационна инстанция        намира за правилен изводът на РС - Несебър, че в хода на административно-наказателното производство, при издаване на АУАН и НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване и ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

         Напълно се споделят изложените в съдебното решение мотиви, че не става ясно за какво точно деяние е наложено административното наказание. Както правилно РС е изложил, посочената като нарушена норма на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е бланкетна и препраща към чл.57а от ЗУТ. Последната урежда процедурата, по която ще се премахнат  преместваемите обекти и съоръжения посочени в чл.13, ал.6 от ЗУЧК. Тази процедура включва няколко етапа. В НП липсват каквито и да е конкретни факти за вмененото нарушение, както и описание на същото. Волята на наказващият орган, за издаване на НП следва да е ясна и безпротиворечива, а основанието за налагане на санкцията доказано.

         Освен това, в посочената като нарушена разпоредба на чл.13, ал.6 от ЗУЧК е въведено задължение за премахване на преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А" и зона "Б", които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3 от ЗУЧК. От описаното в НП, обаче, не става ясно, а и не е посочено, дали обектът е бил разположен на територията на морския плаж, в зона "А", в зона "Б" или извън тях. Това е необходимо, за да може да се направи преценка, дали същия попада в обхвата на посочената като нарушена материалноправна норма. Видно то определението за Зона „А“ от черноморското крайбрежие, както и за Зона „Б“, съдржащи се в нормите съответно на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗУЧК тези зони обхващат териториите извън урбанизираните територии, като единствено морските плажове и в населените места попадат под ограничителния режим на Зона „А“. Видно от доказателствата по делото процесният преместваем обект е разположен в урбанизирана територия, което разколебава твърдението на органа, че санкционираното бездействие на Кмета на Община Несебър следва да се квалифицира като такова, попадащо в хипотезата на чл.13 ЗУЧК.

         В касационната жалба се изтъкват аргументи за това, че процедурата по чл.57а от ЗУТ е единен процес, състоящ се от образуване, провеждане и приключване на едно административно производство, и няма как АНО да стеснява определения ред до конкретна алинея от посочената норма. Посочва се, също така, че не представлява самостоятелно нарушение, всяка отделна алинея на чл.57а от ЗУТ. Същевременно единственото задължение на кмета, в конкретния случай, било да издаде заповед за премахване.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели административнонаказващия орган (АНО) до извод за наличие на такова. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административно-наказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП.

         Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение води до невъзможност за съда, а и за нарушителя, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

         Настоящият съдебен състав счита, че в случая, в административно-наказателното производство не са събрани каквито и да е доказателства за това, дали за посочения периода на извършване на нарушението, кметът на Община Несебър е предприел действия по реда на чл.57а от ЗУТ. Описаното в НП непредприемане на действия, представлява бездействие на санкционираното лице, като в тежест на АНО е да докаже, че във всеки един момент от посочения в НП период, нарушението е извършвано.

         Към административната преписка е приложен констативния протокол от извършената проверка, №26-1/5 от 13.07.2016г. (КП), въз основа на който е издаден АУАН, като в него само е констатирано, че „павилиона“, констатиран с предходен КП №28/24.04.2013г., не е премахнат и към момента на проверката не е представено разрешение за поставяне. В съдебното производство пред първоинстанционният съд, обаче, е представен доклад с изх.№ Н2-КО-4931 от 29.07.2016г., от който се установява, че след изменението на чл. 13, ал.6 от ЗУТ / с ДВ, бр.101 от 22.12.2015г./, въз основа на Заповед № 953/30.05.2016 г. на кмета на Община Несебър, е определена работна група, на която е разпоредено да извърши проверка на всички преместваеми обекти на територията на к.к Слънчев бряг, като обективира резултатите от нея в надлежен протокол.

         От това може да се направи извод, че преди датата на извършване на проверката и датата на съставяне на АУАН, Д., в качеството си на кмет, все пак е предприел действия по вмененото му с чл. 13, ал.6 от ЗУТ задължение, т.е има започнато производство по чл.57а от ЗУТ.

         Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на РС - Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/13.01.2017 година, постановено по а.н.д. № 2160 по описа за 2016 година на Районен съд - Несебър.

        

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                      

  2.