Р Е Ш Е Н И Е  736

Град Бургас, 19 април 2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД град БУРГАС, четвърти състав, на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав :

СЪДИЯ: Галина Радикова

 

при секретаря Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 508 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба, подадена „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД, ЕИК 101787933, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ №176, представлявано от Г.И.Т., чрез процесуален представител, против заповед № РД-09-4/20.01.2016г. на областния управител на Област Бургас, с която се отчуждават частни имоти за държавна нужда за изграждане на обект: „Път І-9 „Слънчев бряг – Бургас”, участък Обход на Ахелой от км 207+726,37 до км 212+233,06, изпарител при км 207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20кV „Равда” при км 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат ТВ” при км 212+011 и реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км 212+120”, части от имоти – частна собственост намиращи се в землищата на с.Равда, община Несебър и гр.Ахелой, община Поморие, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен със заповед №РД-02-15-138/09.10.2015г. на зам.министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила съгласно писмо изх.№АУ 14-4/19.11.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно имот с идентификатор 000833.10.22 по кадастралната карта на гр. Ахелой, общ. Поморие,  целият с площ 4,090 дка.

Жалбоподателят оспорва заповедта в частта, касаеща собствения му имот. Намира я за нищожна, издадена при неправилно приложение на закона, поради липса на материалноправни предпредпоставки и незаконосъобразно определяне на дължимото обезщетение за отчуждения имот. Иска да бъде обявена за нищожна или отменена , като незаконосъобрана. В условията на евентуалност прави искане за изменение на акта в частта, в която е определено обезщетение за отчуждения му имот.

По същество оплакванията му са следните: актът е издаден въз основа на ПУП- парцеларен план, който е одобрен от некомпетентен орган; посоченият в оспорената заповед  обект, за изграждането на който се извършва отчуждаването, не може да бъде дефиниран като „държавна нужда“, защото част от него предвижда и „ реконструкция на оптичен кабел на „Скат ТВ” при км 212+011 и реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км 212+120”, т.е. обслужва нуждите на конкретен търговски субект- ЮЛ; неправилно е приложен закона, като се определя за отчуждаване целият имот, включително части от него, които не са засегнати с предвижданията по одобрения устройствен план- парцеларен план; определеното му обезщетение за отчуждаване на имота не е равностойно по вид, защото след като е извършено отчуждаване на целия имот, а не на част от него, равностойното обезщетение би следвало да е с друг сходен по параметри имот (това възражение не се подържа в съдебно заседание, но отново е наведено с писмените бележки на единия от пълномощниците на жалбоподател); определеното му парично обезщетение е значително занижено и противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал.2 и 3 във вр. с § 1а, т.1 и 4 от ЗДС.

В съдебно заседание, чрез пълномощниците си адв. Д. и адв. М., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски общо в размер на 2050лв. В писмен вид пълномощниците излагат аргументи, в подкрепа на застъпената от тях позиция по спора.

Ответникът, чрез представител по  пълномощие, оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна, като счита, че пазарната оценка определена със заповедта, е справедлива и законосъобразна. Представя писмени бележки.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуален представител, изразява становище, че оспорената заповед е валидна и законосъобразна, както в частта, касаеща отчуждаването на имота, така и по отношение, определеното обезщетение.

І. ФАКТИТЕ:

По делото не е спорно, че жалбоподателя е собственик на недвижим имот – ПИ с идентификатор 000833.10.22 по кадастралната карта на гр. Ахелой, общ. Поморие,  целият с площ 4,090 дка, с трайно предназначение: земеделска земя и начин на трайно ползване: нива. Този факт е доказан с  нотариален акт №140, том ХІІІ, дело №2438 от 2007г. (л.9).

Със заповед №РД-02-15-138 от 09.10.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.129, ал.3, т.2, б. „в във вр. с чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.2, 5 и 6 ЗУТ, е одобрен подробен устройствен план-парцеларен план за обект „Път І-9 „Слънчев бряг-Бургас”,  участък Обход на Ахелой от км.207+726.37 до км.212+233.06 и изпарител при км.207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20 kV „Равда“ при км. 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат“ТВ при км. 212+011, реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км. 212+120, на територията на  гр.Ахелой, Община Поморие, и с.Равда, Община Несебър, Област Бургас. Тази заповед е влязла в сила – обнародвана в ДВ бр.79/13.10.2015г. и в 30-дневния срок не са постъпили жалби, съгласно текста на писмо, изх.№АУ 14-4 от 19.11.2015 г. (л.60).

На 07.12.2015 година председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е отправил искане, изх.№04-16-2116 от 07.12.2015 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, за одобряване отчуждаването на засегнатите имоти или части от тях за държавна нужда, за изграждане на описания в процесната заповед обект, и да се предложи областния управител на област Бургас да издаде заповед в този смисъл(л.63-64).

Със съвместна заповед №РД-02-14-1413 от 22.12.2015 г.(ЗМФ-1286 от 17.12.2015 г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, е одобрено отчуждаването на части от имоти - частна собственост и части от имоти-общинска собственост, намиращи се в землищата на гр.Ахелой, Община Поморие, и с.Равда, Община Несебър, Област Бургас, засегнати от изграждането на цитирания обект(л.67-68).

За имотите, предмет на отчуждаване по заповед №РД-09-4 от 20.01.2016 г. на областен управител на Област Бургас, е изготвен оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, засегнати от ПУП-парцеларен план, в частност и процесният.  

С процесната заповед са отчуждени части от множество имоти и цели такива – частна собственост, като всяко отчуждаване е описано в отделно приложение към заповедта, според съответните землища и индивидуализирано по номер на имота, вида на територията, начина на трайно ползване, имената на собствениците и техните наследници, общата площ на имота, площта, която се отчуждава и стойността на паричното обезщетение, отразена като общо обезщетение за отчуждената част и съответните му компоненти: за отчуждената земна територия и за трайни насаждения, които се намират в нея.

Имотът на „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД е описан в приложението, касаещо землището на гр. Ахелой (л.38 от делото), където е посочено, че площ в размер на 4,090дка, т.е. целия имот, се отчуждават за целите на мероприятието, описано в отчуждителната заповед, като общата оценка за отчуждения имот е в размер на 6 544лв., поради липса на трайни насаждения, такива не са били оценявани.

Обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателите в периода 25.01. – 28.01.2016г. (л.27). Жалбата е подадена чрез административния орган на 12.02.2016г.

Според частта от оценителния доклад, касаеща процесния имот, представена от заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (л.79) оценителите са приели, че при използване на два аналога (нотариални актове с предмет: продажба на земеделска земя, от 4.11.2014г. и 2.04.2015г.), следва да бъде определена пазарна цена при хипотезата на чл.32 и §1а, т.2 от ДР на ЗДС, в размер на 1600 лв./дка. за земеделските имоти, намиращи се в землището на гр. Ахелой.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза- основна и допълнителна, които са приети без възражение от страните.

Вещото лице, представя няколко варианта при определяне на пазарната цена на процесния имот- площ 4090 кв.м., с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване- нива, в месността „Оранжериите“, в землището на гр. Ахелой, като разглежда различни периоди и прилага различни методи.

Заключението е следното:

1.      За период м.декември 2014г.- м. декември 2015г., при отчитане параметрите по пет сделки за имоти (земеделска земя) в месностите „Пречиствателната“; „Бряста“; „Стролата“ в землището на гр. Ахелой и прилагане на пазарни множители, за отчитане на индивидуалните качества на сходните имоти в сравнение с процесния, определя средна сравнителна единична стойност от 21,11лв./кв.м. или за целия отчуждаван имот- 86 340лв.

2.      За периода 29.05.2014г.- 29.05.2015г., при отчитане параметрите по четири сделки (две от които, идентични с тези отчетени от оценителите, дали заключение в хода на административното производство), в месностите „Оранжериите“, „Кашла“, „Праматаря“, „Герена“ и „Бабата“ и прилагане на пазарни множители, за отчитане на индивидуалните качества на сходните имоти в сравнение с процесния, определя средна сравнителна стойност за целия отчуждаван имот- 14 007лв. В съдебно заседание, на въпрос на пълномощника на жалбоподателя, отговаря, че в случай на ползване само на два аналога ( сделките за местностите „Праматаря“, „Герена“ и „Бабата“, без тези, отчетени в хода на административното производство) то пазарната цена за имота би била 21 472лв.

3.      За периода 09.10.2014г.- 09.10.2015г. (последната дата, тази на влизане в сила на ПУП), на база проверени и посочени в предходните точки, сделки определя цена от 51 872лв.

4.      При прилагане на метода по чл. 32, ал.3, т.4 от ЗДС, вещото лице определя цена в размер на 2 986лв.

Що се касае до предвижданията на ПУП- парцеларен план, касаещи процесния имот, вещото лице констатира, че според този план, в обхвата на трасето на пътя със сервитута е обхваната по- голямата част от имота / около 3100кв.м. от имот с идентификатор 00833.10.22 по КККР на гр. Ахелой/, като остатъка, с площ по- малка от 1,0 дка е заложено да бъде част от трасето, поради което се отчуждава целия имот.

ІІ.ПРАВОТО:

Жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост, от лице с доказан правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според ал.2 на същия член, извън случаите по ал.1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Т.е. във всички случаи, при които предназначението на отчуждаването не е за изграждане на национални обекти, компетентен е съответният областен управител.

Процесният обект, за чието изграждане се извършва отчуждаването, предмет на обжалваната заповед, е участък „Обход на Ахелой”, който обход е на път І-9. Съгласно решение №302 на МС от 20.04.2012г. път І-9, е обявен за обект с национално значение и за национален обект.

Към момента на издаване на процесната заповед обходът на гр.Ахелой, който представлява обекта, за чиято нужда се извършва отчуждаването, не е част от трасето на път І-9, нито е налице друго изрично решение на МС, с което този обход на гр. Ахелой да е обявен за национален обект. По тази причина съдът счита, че обектът, за който се извършва отчуждаването не е национален обект и затова компетентен да издаде заповед от категорията на процесната е именно областният управител. Обстоятелството, че този обход в бъдеще би станал част от трасето на път І-9 не може да обоснове друг извод. От една страна, защото по делото липсват доказателства за такива бъдещи намерения, от друга страна - дори и тези намерения да се осъществят, от значение за определяне компетентността на органа е дали пътят в проект, представляващ обход на гр.Ахелой към момента на издаване на обжалваната заповед, е обявен за национален обект. Такъв акт по отношение на участъка „Обход на гр. Ахелой” липсва и този участък към 20.01.2016г. не е част от трасето на път І-9, затова компетентен да нареди отчуждаването за държавна нужда за изграждане именно на този обект е областния управител на Област Бургас.

Заповедта е издадена и в писмена форма със съдържанието, предвидено в нормата на чл.34в, ал.1 ЗДС и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е процедурата, предвидена в чл.34а във връзка с чл.33, чл.34в и чл.34 ЗДС. Заинтересованото лице АПИ е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите(по арг. от чл.34, ал.1 ЗДС), които със съвместна заповед №РД-02-14-1413 от 22.12.2015 г./ЗМФ-1286 от 17.12.2015г. са одобрили отчуждаването на части от имоти –частна собственост и части от имоти-общинска собственост, намиращи се в землищата на на гр.Ахелой, Община Поморие, и с.Равда, Община Несебър, Област Бургас, засегнати от изграждането на обекта, предмет на обжалваната заповед. На основание тази съвместна заповед, влезлия в сила ПУП-парцеларен план, одобрен със заповед №РД-02-15-138 от 09.10.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, оценителския доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на земеделски и урбанизирани имоти, засегнати от одобрения ПУП-парцеларен план и чл.34а, ал.2 ЗДС, областния управител е издал оспорената в настоящото производство заповед.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот – ПИ с идентификатор 000833.10.22 по кадастралната карта на гр. Ахелой, общ. Поморие,  целият с площ 4,090 дка, с трайно предназначение: земеделска земя и начин на трайно ползване: нива. Няма спор, че се отчуждава целият имот. Не е спорно предназначението и начина на ползване на имота.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, касаещо размера на определеното му парично обезщетение, по следните съображения:

Съгласно чл.32, ал.2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В §1а, т.2 на ДР на ЗДС, е дадена легална дефиниция на понятието „Пазарни цени”, според която това са осреднените цени от всички сделки с имоти за 1)покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, 2)както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Употребената в дефиницията фраза „по които поне една от страните е търговец“ се отнася за изключението по т.2 от дефиницията за „Пазарни цени”, но не и за изброяванията посочени в т.1. Този извод следва от граматическото тълкуване на текста на разпоредбата- изискването аналозите да бъдат сделки, по които поне една от страните е търговец, е приложимо  само в случай на отчуждаване на идеални части от имот, какъвто случай не е настоящия.

Според §1а, т.4, б.в от ДР на ЗДС имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в едно и също землище, в земеделските територии и горските територии.

В процесният случай със съдебно-оценителната експертиза, назначена по делото, е изготвена пазарна оценка на отчуждената част от имота съобразно изискванията на т.2 от §1а от ДР на ЗДС. Установено е, че четири сделки отговарят на тези изисквания – да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, вида на сделките попада в изброяването посочено в легалната дефиниция и имотите, предмет на сделките, използвани за аналози са в едно и също землище с имота, предмет на процесния спор. Макар и да не са в една и съща местност, са с параметри и характеристики, сходни с процесния.

По изложените съображения съдът счита, че следва да кредитира заключението на вещото лице, дадено в т. V.2. от допълнителната експертиза, защото то е дадено при изследване на период, определен съобразно изискванията на закона и отчита всички сделки, сключени в този период с имоти, чиито характеристики са сходни с тези на процесния.

По тези причини за равностойно парично обезщетение, за отчуждения имот с идентификатор 000833.10.22 по кадастралната карта на гр. Ахелой, следва да бъде възприета оценката, изготвена от вещото лице, която е  в размер на 14 007лв. . Затова, обжалваната заповед в частта, в която е определена оценка за обезщетяване на собственика на този имот следва да бъде изменена, като определената оценка бъде увеличена от 6 544 лв. на 14 007лв.

Тезата на жалбоподатела, че равностойното парично обезщетение би било пазарната цена, определена от вещото лице при изследване на период 09.10.2014г.- 09.10.2015г. (последната дата, тази на влизане в сила на ПУП) или тази, при изследване на период 29.05.2014г.- 29.05.2015г., но при отчитане като аналози само на сделките, допълнително установени от съдебната експертиза, не може да бъде споделена. Първият вариант противоречи на нормата на чл. 32, ал.2 и 3 във вр. с § 1а, т.2 от ЗДС, която изрично регламентира периода- „в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота“, а в случая оценката е възложена на 29.05.2015г. Вторият, защото както сочи самият жалбоподател, обезщетението следва да се определи чрез определяне на осреднена пазарна стойност въз основа на най- широк кръг от правни сделки. При това положение абсолютно необосновано би било да бъдат изключвани сделките, установени от оценителите в хода на административното производство.

Съдът намира за неоснователни всички останали възражения на жалбоподателя, по следните съображения:

1.      Оспореният акт не е нищожен. Както вече бе посочено, той е издаден от административен орган в рамките на законово предвидените му правомощия. Възраженията за нищожност на заповед №РД-02-15-138 от 09.10.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, не могат да бъдат обсъждани в това производство. Този акт е бил съобщен по предвидения от закона, ред и жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да го оспори по съдебен ред. Тази възможност не е преклудирана и към настоящия момент, що се касае до оплакването за нищожност. Произнасяне по този въпрос обаче, може да бъде извършено от съда в рамките на друго, отделно производство.

2.      Пак по тези мотиви, съдът не дължи произнасяне по въпроса, налице ли е доказана „държавна нужда“, за реализацията на която следва да бъде извършено отчуждаването- арг. чл. 33 ал.2 ЗДС, според който наличието на държавна нужда се установява с влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди.

3.      Не е налице незаконосъобразност по отношение на площта на отжуждения имот. Вещото лице изрично посочва, че целия имот попада в обхвата на предвижданията на плана за изграждане на обекта.

4.      Не е налице и незаконосъобразност по отношение на вида на определеното обезщетение. ЗДС предвижда възможност за имотно обезщетение само в случай на отчуждаване на земеделски земи и горски територии за изграждане на национален обект – чл.42а ал.1 ЗДС и то, при ограниченията на ал.2 на текста.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза жалбоподателя. Такива са претендирани в хода на устните състезания. Дължат се от ответника в размер на 2050лв., от които 50 лв. държавна такса, 500 лв. платен депозит за вещо лице и 1500 лв., платено възнаграждение на един адвокат. За разноските следва да бъде осъдена областната администрация на област Бургас, която съгласна чл.2 от Устройствения правилник на областните администрации е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище – населеното място, административен център на областта.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд  Бургас, ІV състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ заповед № РД-09-4/20.01.2016г. на областния управител на Област Бургас, с която се отчуждават частни имоти за държавна нужда за изграждане на обект: „Път І-9 „Слънчев бряг – Бургас”, участък Обход на Ахелой от км 207+726,37 до км 212+233,06, изпарител при км 207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20кV „Равда” при км 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат ТВ” при км 212+011 и реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км 212+120”, части от имоти – частна собственост намиращи се в землищата на с.Равда, община Несебър и гр.Ахелой, община Поморие, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен със заповед №РД-02-15-138/09.10.2015г. на зам.министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила съгласно писмо изх.№АУ 14-4/19.11.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно имот с идентификатор 000833.10.22 по кадастралната карта на гр. Ахелой, общ. Поморие, целият с площ 4,09 дка, като увеличава този размер от 6 544 лева на 14 007лв..

ОСЪЖДА Областна администрация на област Бургас да заплати на „МУРАТОВ ПРОПЪРТИ“ООД, ЕИК 101787933, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ №176, представлявано от Г.И.Т., направените по делото разноски в размер на 2050лв..

Решението на основание чл.38, ал.8 от ЗДС не подлежи на обжалване.

 

 

                               СЪДИЯ: