Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       918                          от  11.05.2018 г.                             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети април  две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря С. А. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 507 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) - София чрез процесуален представител юрисконсулт К.Т. – М. против Решение № 38/25.01.2018 г., постановено по НАХД № 2004/2017 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 24-001453/28.08.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на ИА ГИТ София, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5  КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на  5 000 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление.

Касаторът, редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – „С.М.“ ЕООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Струма“ № 9, представлявано от С.С.М.управител, се представлява от надлежно упълномощения адв. Р. Цветкова, която в съдебно заседание пледира за необоснованост и неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

С Решение № 38/25.01.2018 г., постановено по НАХД № 2004/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър, е отменено наказателно постановление № 24-001453/28.08.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на ИА ГИТ София, с което за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5  КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на  5 000 лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – фактическата обстановка не е изяснена, административнонаказващият орган не е успял да докаже полагането на труд от Мартин Юлиянов  др.

Решението на първата инстанция е неправилно и следва да се отмени, като съображенията за това са следните:

Дружество е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, на 24.07.2017 г., в обект ресторант „Понтос“, разположен в гр. Несебър, ул. „Струма“ № 9, стопанисван от „С.М.“ ЕООД, е приел на работа на 23.07.2017 г. – втора смяна лицето М.Ю.К.като сервитьор без преди това да е сключил писмен трудов договор с него преди постъпването му на работа. Видно от съставения АУАН № 24-001453/27.07.2017 г., като нарушена е посочена нормата на чл. 61, ал.1 от  КТ, според която трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Съдът намира оплакванията в касационната жалба за основателни.

По делото е доказан фактът на престиране на труд в полза на дружеството- жалбоподател от страна на М.К., като работодателя не е сключил трудов договор със същия. С разпоредбата на  чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и М.К., от които може да бъде направен извод, че  е налице трудово правоотношение.

Съжденията на първата инстанция относно недоказаност на нарушението, са неоснователни и се опровергават от съдържащите се в административната преписка документи. М.К. се е вписал (л. 14 от първоинстанционното дело) в справката по чл.402, ал.1, т.3 от КТ като работещ в „С.М.” ЕООД, на длъжност „сервитьор“, с работно време от „4 часа по график“, като е посочил, че е започнал работа на 23.07.2017г. и няма сключен трудов договор, за което е положен и подпис. Действително, има поправка на датата на започване на работа, но след като лицето е искало да направи тази поправка е можело отстрани и да впише ясно от коя дата е започнало работа. Самата справка е попълнена на 24.07.2017 г. и както Колев, така и работодателят му са можели да посочат точната дата. Самият трудов договор № 00000086/24.07.2017 г. е сключен на 24.07.2017 преди 12, 27 часа – време, в което е представена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ.  Тези доказателства изключват индицията, че Колев е бил в обекта с цел обучение и запознаване с естеството на работата. Подобно възражение жалбоподателят не е направил по време на проверката, такова не е вписано в съставения АУАН и едва впоследствие е представено възражение с такива доводи. По делото е представен и график за явяване на работа през месец юли 2017 г., видно от който на 23.07.2017г. М.К.  е следвало да бъде втора смяна, като касационният състав не споделя доводите на районната инстанция досежно автентичността на същия. От една страна графикът е подпечатан с печат на санкционираното дружество, с подробно описание на смените, а от друга,  касаторът не представя друг график, съдържащ данни различни от вече посочените.

Като е достигнал до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за всяко отделно нарушение. Настоящият касационен състав като съобрази приложените по делото доказателства намира, че размера на имуществената санкция, чрез която ще се реализира необходимата превенция е предвидения минимум – 1500 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 38/25.01.2018 г., постановено по НАХД № 2004 /2017 г. по описа на Районен съд – Несебър

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-001453/28.08.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на ИА ГИТ София, в частта за наложената санкция, като намаля същата от 5 000 лева на 1 500 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

                                                                   

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  

                                 2.