Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    704/20.04.2017 г.    град Бургас

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:   1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

           2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

При секретаря М.В. и прокурора Росица Дапчева, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело № 507 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол чрез главен юристконсулт А.К. против решение № 31/13.01.2017г., постановено по НАХД № 2092/2016г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление № Б-77-108/28.09.2016г., издадено от заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) и наложена на Н.К.Д., ЕГН: ********** *** глоба в размер на 1 000 лева на основание чл.24б, ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие за нарушение на чл.13, ал.6 от същия закон във връзка с чл.57а от Закона за устройство на територията. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Алексиева, която поддържа оспорването.

Ответникът – Н.К.Д. не се явява. Представлява се в процеса от адвокат Д. от БАК, която пледира за отхвърляне на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 16.08.2016г. е съставен акт за установяване на административно нарушение против Н.К.Д. *** в периода от 26.12.2015 (от влизане в сила на ЗУЧК, ДВ бр.101 от 22.12.2015г.) до 11.07.2016г. не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на поставяем обект: „Павилион за бързо хранене“, находящ се на северната фасада на хотел „Свежест“ в к.к. „Слънчев бряг - изток“, Община Несебър. Посочено е, че същият е с приблизителни размери в план 6м./3м. и височина приблизително 2.50м, изпълнен от метална конструкция. Посочено е още, че с констативен протокол № 3-58-л/11.07.2016г., изготвен от инспектори на РО „НСК“ - Бургас и РО „НСК“- Ямбол при РДНСК ЮИР в присъствието на представител на Община Несебър е установено, че за поставяемия обект не е представено разрешение за поставяне, не е образувано производство по реда на чл.57а от ЗУТ и не е издадена заповед за премахване. Деянието на Д. е квалифицирано като нарушение на чл.13, ал.6 от ЗУЧК и въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 108/28.09.2016г., с което му е наложена глоба в размер на 1 000 лева на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Несебър, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е отменил наложената санкция, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗУЧК преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А" и зона "Б", които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3, се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по чл.24б, ал.1 от ЗУЧК - глоба от 1000 до 5000 лева на кмета на общината. В настоящият случай отговорността на Д. е ангажирана затова, че в качеството си на кмет на Община Несебър не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл.57а от ЗУТ за премахване на поставяем обект: „Павилион за бързо хранене“, находящ се на северната фасада на хотел „Свежест“, в к.к. „Слънчев бряг - изток“, Община Несебър. Разпоредбата на чл.57а от ЗУТ посочва в кои случаи обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 подлежат на премахване, както и реда, по който се осъществява премахването. В алинея 3 на чл.57а от ЗУТ е установено задължението за кмета на общината да издаде заповед за премахване на преместваем обект.

Наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Задължението на кмета на общината да издаде заповед за премахване на преместваем обект е обусловено от съставянето на констативен акт по чл.57а, ал.2 от ЗУТ, в който са установени обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.57а, ал.3 от ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта. В конкретният случай е безспорно установено, че със заповед № 953/30.05.2016г. кметът на община Несебър е определил работна група, на която е възложено да извърши проверка на всички преместваеми обекти на територията на к.к. „Слънчев бряг“. Безспорно е установено също, че към датата на извършване на проверката от органите на ДНСК, все още не е бил съставен констативен акт по чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Доколкото в ЗУТ не е установен срок и не са предвидени конкретни действия, които кметът на общината трябва да предприеме в случаите, в които не е съставен констативен акт, то не може да се приеме, че деянието, описано в АУАН и в НП е съставомерно от обективна страна. Отделно от това в описанието на нарушението в АУАН и в НП не е посочено и не става ясно дали обектът е бил разположен на територията на морския плаж, в зона "А", в зона "Б" или извън тях, което препятства възможността да се направи преценка, дали същия попада в обхвата на посочената като нарушена материалноправна норма.

На следващо място, районният съд правилно е установил, че в АУАН и в НП не се съдържат фактически констатации, от които да се направи извод за квалификацията на обекта по §5, т.80 от ДР на ЗУТ, което също представлява основание за отмяна на наказателното постановление със самостоятелно правно значение.

Като е достигнал до изводи, аналогични на изложените, Бургаския районен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31/13.01.2017г., постановено по НАХД № 2092/2016г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: