Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер  1254                        от 25.06.2018г.,              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на пети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретар Биляна Чакърова, като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 506 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 153, ал. 11 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. **, район „*****“, бул. „*****“ № **, ет. *, чрез пълномощник – адвокат С.Ц.В.-Г. ***, със служебен адрес гр. ***, бул. „****“ № **, Адвокатско дружество „*** и **“ против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Царево да презавери Разрешение за строеж № 126 от 17.07.2009 год. (презаверено веднъж на 21.12.2012 год.) за строеж: „Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено ползване – Зона „F“ с 209 бр. апартаменти, подземен паркинг за 238 автомобила и три външни обекта, в това число и домови ВиК връзки“ в ПИ 44094.3.954 по кадастралната карта на с. Лозенец, Община Царево. Заявено е, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен, постановен в нарушение на законовите изисквания и на постановен съдебен акт на Административен съд Бургас. В съдебно заседание, жалбоподателя не се представлява, не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка и не изразява становище по оспорването.

Ответника по оспорване – Главен архитект на Община Царево, редовно призован не се явява и не се представлява, изпраща административната преписка и не изразява становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В случая се оспорва мълчалив отказ за презаверка на издадено разрешение за строеж, по реда и условията на чл. 153, ал. 3 – 9 от ЗУТ. В специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ е указано, че индивидуалните административни актове и отказите за издаването им се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им. В тази специална норма не е указан срок за оспорване на мълчаливите откази, поради което и в съответствие с чл. 213 от ЗУТ следва субсидиарно да се приложи чл. 149, ал. 2 от АПК, съгласно който, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В настоящия случай, с писмо, вх. № 53-01-1860(2)/28.12.2017 год., Главния архитект на Община Царево е получил преписката за произнасяне по заявление вх. № 53-01-1860/22.10.2015 год., подадено от дружеството жалбоподател, поради което от този момент е започнал да тече 14-дневния срок по чл. 153, ал. 4 от ЗУТ за произнасяне по искането за презаверяване на издаденото разрешение за строеж. В така указания срок (до 11.01.2018 год. вкл.), административния орган не се е произнесъл, поради което и в съответствие с чл. 58, ал. 1 от АПК е налице мълчалив отказ за издаване на поискания административен акт. С оглед на това, депозираната пред административния орган на 17.01.2018 год. жалба се явява като такава, подадена в срок. Жалбата е депозирана от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по повод постъпило искане за необходимост от ОВОС на обект „Изграждане на хотелски комплекс в имот № 003912 местност „Смайлов чаир“, в землището на село Лозенец, общ. Царево“ с инвеститор „ВИТАТУР ИНВЕСТ“ АД, Директора на РИОСВ е постановил Решение № 159-ПР/2004 год. от 26.07.2004 год. В решението си, административния орган е постановил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение, което предвижда изграждане на жилищни групи, ресторант, пул-бар, кафе-сладкарница, малък паркинг за 30 коли и малък плувен басейн пред сградите. Във връзка с така даденото решение, по повод заявление от инвеститора – „ВИТАТУР ИНВЕСТ“ АД  и след проведена процедура по изработване на първичен ПУП-ПРЗ, както и на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 9, ал. 2, чл. 12, ал. 2 и чл. 16 от ЗУТ, Кмета на Община Царево е постановил Заповед № РД-01-47/21.01.2005 год., с която е одобрил проект за ПУП-ПРЗ за поземлен имот 003912, м. „Смайлов чаир“, землището на с. Лозенец, Община Царево, като имота се урегулира в УПИ VІІ-003912 с площ от 9 480,5 кв.м. и УПИ VІІІ-003912 с площ от 9 900 кв.м. с конкретно вписани устройствени показатели.

Така постановената заповед на Кмета на Община Царево е била оспорена от „ПГА ФУУД“ ЕООД, което оспорване е било отхвърлено с Решение № І-254/08.08.2005 год., постановено по адм. дело № 200/2005 год. на Окръжен съд Бургас.

По повод постъпило от инвеститора искане, с Решение № 14 от 08.12.2005г. комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ на основание чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ППЗОЗЗ е утвърдила площадка (трасе) за проектиране на обект: „Ваканционно селище“ и на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ е променила предназначението на 19 381 кв.м. земеделска земя от ІХ категория, поливна, собственост на „ВИТАТУР ИНВЕСТ“ АД, за изграждане на обект: „Ваканционно селище“.

На 26.04.2007г. от СГКК – Бургас е издадена скица за изработване на инвестиционен проект за застрояване на имота.

Със Заповед № РД–01–803/20.09.2007 год., Кметът на Община Царево е одобрил ПУП – парцеларен план за изграждането на техническа инфраструктура „външни канализационни връзки“ с дължина 2 140 метра за местностите „Караагач“ и „Смайлов чаир“ в землището на село Лозенец. С писмо изх. № 7607 от 22.11.2007г. Министерството на околната среда и водите е уведомило Община Царево, че инвестиционно предложение „Изграждане на външни ВиК мрежи за местностите „Караагач“ и „Смайлов чаир“ в землището на село Лозенец не подлежи на процедури по реда на глава шеста от ЗООС, както и по реда на глава втора, раздел V от ЗБР, а за одобряване на проекта следва да се прилага общия ред на ЗУТ.

По силата на нотариални актове № 66 от 13.12.2007г. и № 68 от 13.12.2007г. „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД е придобило от “Шарк – М“ ООД собствеността върху 4 453/9 907 идеални части от поземлен имот с идентификационен № 44094.3.954, находящ се в местността „Смайлов Чаир“ в землището на с. Лозенец и поземлени имоти с идентификационен № 44094.3.519, № 44094.3.515, № 44094.3.516, № 44094.3.514, № 44094.3.955 и № 44094.3.512 по кадастралната карта на с. Лозенец и от „БТД“ ООД поземлен имот с идентификационен № 44094.3.956, находящ се в местността „Смаилов Чаир“ в землището на с. Лозенец, както и 5 454/9 907 идеални части от поземлен имот с идентификационен № 44094.3.954, находящ се в местността „Смаилов Чаир“ в землището на с. Лозенец. 

На 13.11.2008 г., дружеството жалбоподател е поискало становище от Регионалната Инспекция на околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас, относно необходимостта от оценка на съвместимостта по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни намерения, с предмета и целите на опазване на защитените зони. По повод така поисканото становище, с писмо изх.№ 6802/08.12.2008 г., директора на РИОСВ – Бургас е посочил, че за поземлен имот № 003912 – юг (нов № 44094.3.954) местност „Исмайлов Чаир“, землище с. Лозенец, община Царево няма данни за проведена процедура по ЗООС и посочва, че е необходимо стартирането на такава, след което ще е възможно РИОСВ да се произнесе относно необходимостта от процедура по чл. 31 от ЗБР. С писмо изх. № 6805/08.12.2008 г., директора на РИОСВ – Бургас е уведомил дружеството и че инвестиционното предложение не попада в границите на защитена зона по смисъла на ЗБР, но попада в обхвата на Приложение № 2 към чл. 93 от ЗООС, във връзка  с което е било „процедирано и издадено“ Решение № 159-ПР/2004 година на директора на РИОСВ, поради което и по аргумент от чл. 2 ал. 3 във връзка с § 4 от ПЗР на Наредбата за съвместимостта, следва да се извърши процедурата по оценка за съвместимост, която да се извърши спрямо най-близко разположената защитена зона („КараагачBG 0000143 по директивата за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора).

На 15.01.2009 год., с Протокол № 1/15.01.2009 год. Общинският експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при Община Царево е разгледал представен инвестиционен проект и го одобрил със забележки. ЕСУТ е констатирал, че не е предвидена вентилация на подземните паркинги в предвидените сгради. Указал е да се предложи техническо решение за обезопасяване на атриумните пространства, свързващи всички нива, съгласувано с Главна дирекция „Пожарна безопасност и спасяване“ – София към министерство на вътрешните работи. ЕСУТ също е препоръчал да се издаде разрешение за строеж, след отстраняване на забележките. В представената административна преписка липсват данни за отстраняване на така установените нередности и за изпълнение на дадените предписания и препоръки.

На 17.07.2009 год. Главният архитект на Община Царево е издал Разрешение за строеж № 126, с което се разрешава на  „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД изграждането на строеж: „Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено ползване – Зона „F“ с 209 бр. апартаменти, подземен паркинг за 238 автомобила и три външни обекта, в това число и домови ВиК връзки“ в ПИ 44094.3.954 по кадастралната карта на с. Лозенец, Община Царево. С акт от 03.09.2009 г., Главния архитект  на Община Царево е удостоверил, че разрешението за строеж е влязло в сила.

Със заявление от 27.08.2012г. от „Кординати Груп 2003“ ООД – лицензиран консултант за оценяване на съответствието на инвестиционните проект и упражняване на строителен надзор е поискало презаверяване на Разрешение за строеж № 126/17.07.2009г. Така подаденото искане е било уважено, видно от направената на 21.12.2012 г. презаверка на гърба на Разрешение за строеж № 126/17.07.2009 год. 

На 28.10.2014г. прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас е уведомил директора на РИОСВ – Бургас за образувана преписка по сигнал, относно поземлени имоти, собственост на „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, сред които и имот с идентификационен № 44094.3.954. В отговор, директорът на РИОСВ – Бургас е дал кратко описание за проведените процедури за имотите, като за процесния имот е посочил, че с Решение № 160-ПР/2004г. по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС, постановено за инвестиционно предложение „Изграждане на ваканционно селище в имот № 003912-юг в местност „Смайлов чаир“, землище с. Лозенец, община Царево, с възложител „Витатур инвест“ АД – да не се извършва ОВОС; с писмо изх.№ 6802/17.11.2008г. е изискана допълнителна информация за уточняване на приложимата процедура, но същата не е продължена от възложителя; с Решение №10-05/2008г. по ОВОС, постановено за инвестиционно предложение „Изграждане на ваканционно селище в имот № 003912 – север в местността „Смаилов чаир“, землище с. Лозенец, Община Царево, с възложител „Витатур инвест“ АД – да не се извършва ОВОС, като с писмо изх.№ 6804/05.12.2008г. е изискана информация по чл. 10 от Наредбата за ОС от новия възложител „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, но процедурата не е продължена. Във връзка с така получения отговор, на 04.11.2012г. до директора на РИОСВ е изпратено искане за предоставяне на информация относно образуваната по сигнала преписка в Окръжна прокуратура – Бургас и от Началник РО НСК при РДНСК – Югоизточен район, като на същата дата в отговор е изпратено писмо със посочената по-горе информация.

На 21.08.2015г. до Началника на РДНСК Югоизточен район е подаден протест от прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, с който е оспорено Разрешение за строеж № 126/17.07.2009г. на Главен архитект при Община Царево, като е поискано прогласяване на неговата нищожност. Така подадения протест е бил препратен на 25.08.2015г. до Дирекция „Оперативна дейност и контрол“ при ДНСК София.

На 31.08.2015г. Директорът на РИОСВ Бургас, във връзка с подадения протест срещу разрешението за строеж е уведомил, че за процесния имот има издадено Решение № БС-160-ПР/2004г., за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, посочил е  внесените документи и е уточнил, че същото не попада в границите на защитена зона по смисъла на ЗБР. В допълнение, с писмо изх. № 6795 от 01.09.2015г., директора на РИОСВ е посочил, че на 17.11.2008г. от „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД е внесена информация относно необходимостта от провеждане на процедура по оценка на съвместимостта като са приложени Заповед № РД-01-47/21.01.2005г. на Община Царево, Решение № 4 от 08.12.2005г. на Областна дирекция „Земеделие и гори“ Бургас, нотариални актове № 66 и № 68 и двата от 2007г., както и Скица № 13761/26.04.2007г. Посочил е също, че с писмо са указани необходимите действия, които следва да предприеме възложителя, но до момента не е внесена изискана информация. За имот № 003912-север, е вписано издаденото Решение № БС-159-ПР/2004г. за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, като е внесена информация за преценяване необходимостта от ОВОС и ПУП на ваканционното селище. Посочено е, че на 17.11.2008г. от дружеството жалбоподател е внесена информация, относно необходимостта от провеждане на процедура по оценка на съвместимостта, като са приложени Заповед № РД-01-47/21.01.2005г. на Община Царево, Решение № 14 от 08.12.2005г. на Областна дирекция „Земеделие и гори“ Бургас и Скица № 13757/26.04.2007г., като с писмо са указани необходимите действия за провеждане на процедурата.

След като е преценил аргументите на прокурора, обективирани в депозирания протест като основателни, Началникът на РДНСК ЮИР е издал Заповед № ДК-10-ЮИР 85/ 03.09.2015 год., с която е прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 126/ 27.08.2012г. на Главен архитект на Община Царево и одобрените инвестиционни проекти, както и на извършената презаверка на Разрешението за строеж от 21.12.2012 година. При постановяване на въпросната заповед, административният орган се е мотивирал с неизпълнение на императивно изискване на ЗУТ (чл. 148, ал. 8), за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, при наличието на влезли в сила административни актове по чл. 99 от ЗООС и по чл. 31а от ЗБР, които не са загубили правно действие и са изискуеми, според посочените специални закони. В този смисъл, в заповедта е било прието, че разрешението за строеж е издадено при съществено нарушение на императивни законови разпоредби на нормативната уредба по опазване на околната среда и по устройство на територията, които са толкова тежки и радикални, че са правно нетърпими и обуславят неговата нищожност, от което следва, че и извършената на 21.12.2012г. презаверка на цитираното разрешение за строеж също е нищожна. С писмо изх. № ЮИР-Б-221-00-698/03.09.2015 год., Началника на РДНСК ЮИР е изпратил постановената от него Заповед № ДК-10-ЮИР 85/03.09.2015 год. до окръжна прокуратура Бургас, до дружеството жалбоподател, до Главния архитект на Община Царево, до ДНСК София и до РО „НСК“ при РДНСК ЮИР.

Така постановената Заповед № ДК-10-ЮИР 85/03.09.2015 год. на Началника на РДНСК ЮИР е била обжалвана от „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, по което обжалване, на 13.10.2015 год. в Административен съд Бургас е било образувано административно дело № 1969/2015 год. по описа на съда.

На 22.10.2015 год. дружеството е депозирало до Кмета на община Царево Заявление с вх. № 53-01-1860/22.10.2015 год. за презаверяване на разрешение за строеж по чл. 153, ал. 2, 3 и 4 от ЗУТ. По повод така депозираното заявление, Главния архитект на Община Царево е постановил отказ, обективиран в писмо изх. № 53-01-1860/1/29.10.2015 год. С цитираното писмо е отказано да се извърши презаверка на Разрешение за строеж № 126 от 17.07.2009 год. за строеж: „Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено ползване – Зона „F“ с 209 бр. апартаменти, подземен паркинг за 238 автомобила и три външни обекта, в това число и домови ВиК връзки“ в ПИ 44094.3.954 по кадастралната карта на с. Лозенец, Община Царево. Като мотив за така постановения отказ, Главния архитект на Община Царево се е позовал единствено на Заповед № ДК-10-ЮИР 85/03.09.2015 год. на Началника на РДНСК ЮИР, с която разрешението за строеж, чиято презаверка се иска е прогласено за нищожно. Така постановения отказ на Главния архитект на Община Царево е бил оспорен, по повод което оспорване е било образувано адм. дело № 2259/2015 год. по описа на Административен съд Бургас. С Решение № 1974/23.11.2017 год., постановено по адм. дело № 2259/2015 год., състав на Административен съд Бургас е отменил отказа на Главния архитект на Община Царево да презавери Разрешение за строеж № 126 от 17.07.2009 год. (презаверено веднъж на 21.12.2012 год., който отказ е бил обективиран в писмо изх. № 53-01-1860/29.10.2015 год. В съдебния акт е било указано да се изпрати административната преписка на Главния архитект на Община Царево за разглеждане и произнасяне по Заявление вх. № 53-01-1860/22.10.2015 год. за презаверяване на Разрешение за строеж № 126/17.07.2009 год., подадено от „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила на 13.12.2017 год.

След влизане в сила на Решение № 1974/23.11.2017 год. по адм. дело № 2259/2015 год. на Административен съд Бургас, с писмо вх. № 53-01-1860(2) от 28.12.2017 год. административната преписка е получена от Главния архитект на Община Царево. В законоустановения по чл. 153, ал. 4 от ЗУТ срок административния орган не се е произнесъл, поради което жалбоподателя е оспорил мълчаливия отказ, по повод което оспорване е образувано настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че мълчаливия отказ на Главния архитект на Община Царево е незаконосъобразен, тъй като на първо място са налице законовите предпоставки за уважаване на искането. За да обоснове незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ, дружеството жалбоподател се е позовало и на указанията на Административен съд Бургас, дадени в отменителното решение, в което е указано връщане на преписката за разглеждане на заявлението и постановяване на акт по същество.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на Главния архитект на Община Царево, настоящият съдебен състав констатира, че този отказ, независимо, че е мълчалив, изхожда от компетентен орган, в кръга на правомощията му и съответства на приложимия материален закон. Тези изводи се налагат по следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи искането. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, която приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв. Ето защо, настоящият състав счита, че при преценка материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за извършване на поисканата презаверка на Разрешение за строеж № 126 от 17.07.2009 год. (презаверено веднъж на 21.12.2012 год.).

В разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ (в относимата редакция, към момента на депозиране на заявлението за презаверка - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)  е посочено при какви обстоятелства, издадено разрешение за строеж губи правното си действие, а именно, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от влизането му в сила не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите, а за линейни обекти на техническата инфраструктура - ако в срок 10 години от влизането му в сила не е завършено строителството. Това се установява писмено от органа, който го е издал. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че строителството, разрешено с Разрешение за строеж № 126/17.07.2009 год. не е започнало, поради което същото губи правното си действие при условията на чл. 153, ал. 2 – след изтичане на три години от влизането му в сила.

От друга страна, възможността да бъде реализиран строеж, чието разрешение е загубило правното си действие е регламентирана в разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, съгласно която, строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на ал. 2, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж.  Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие.

Видно от представеното по делото Разрешение за строеж № 126/17.07.2009 год. се установява, че по повод Заявление с вх. № 53-00-1515(1) от 21.12.2012 год. и на основание чл. 153, ал. 2 и ал. 3 и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, Главния архитект на Община Царево е презаверил Разрешение за строеж № 126/17.07.2009 год. Анализът на цитираните по-горе правни норми в относимите редакции показва, че към момента на постановяване на презаверката – 21.12.2012 год. са били налице указаните предпоставки за постановяване на поисканата презаверка. Въпросното разрешение за строеж е издадено на 17.07.2009 год., не е било оспорено и е влязло в сила на 31.07.2009 год. В тази връзка и предвид обстоятелството, че в тригодишния срок от влизането му в сила не е започнало строителството, то в съответствие с нормата на чл. 153, ал. 2, към 31.07.2012 год. разрешението за строеж е загубило правното си действие. В съответствие с нормата на чл. 153, ал. 3 от ЗУТ, искането за презаверка е направено в едногодишния срок, поради което същото е било допустимо. В тази връзка и след като е приел заявлението и за основателно, на 21.12.2012 год. Главния архитект на Община Царево е презаверил Разрешение за строеж № 126/17.07.2009 год.

С последващо Заявление вх. № 53-01-1860/22.10.2015 год. „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД отново е сезирало Главния архитект на Община Царево, който е компетентен орган (независимо от факта, че в бланката на заявлението, като адресат е вписан Кмета на Община Царево) за презаверка на издаденото и веднъж вече презаверено разрешение за строеж. Анализът на относимата правна регламентация обосновава извод, че така депозираното второ заявление се явява неоснователно, а оспорения мълчалив отказ се явява правилен и законосъобразен. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

На 07.02.2017 год. в бр. 13 на Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИДЗУТ). В § 33, т. 3 от същия е указано, че се създават нови ал. 4 и 5 и ал. 6 и 7 към чл. 153. Съгласно новата ал. 5 на чл. 153, разрешението за строеж може да се презаверява само веднъж – за подновяване на срока за започване на строежа или за подновяване на срока за завършване на строежа. Презаверяването на разрешението е административна услуга, която се извършва еднократно чрез вписване върху всички екземпляри на издаденото разрешение за строеж. Както вече се посочи по-горе, Разрешение за строеж № 126/17.07.2009 год. вече е презаверено веднъж на 21.12.2012 год., поради което и в съответствие с новата разпоредба на чл. 153, ал. 5 от ЗУТ, постановяването на втора презаверка е недопустимо.

В сезиращата съда жалба е развита тезата, че заявлението за презаверка е депозирано на 29.10.2015 год. – по времето на действие на старата редакция на чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, съгласно която, искане за презаверка може да се подава неколкократно и да се прави неколкократно. Относно приложимостта на тези, отменени вече норми, жалбоподателя се е позовал на § 58, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя така развитите възражения по следните съображения: Съгласно текста на § 58, (1) от ПЗР на ЗИДЗУТ, започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред и (2) за започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се смята внасянето на инвестиционен проект за одобряване от компетентния орган. Анализът на тези правни норми обосновава извод, че същите са неотносими към производството по презаверка на издадено разрешение за строеж. В жалбата е направена аналогия между производството по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж и производството по презаверка на издадено вече разрешение за строеж. Съдът приема, че така направената аналогия е неправилна, тъй като двете производства са различни, липсва идентичност между процесуалните правила, по които се развиват, а също и процесуалния ред за оспорването им е различен. В ПЗР на ЗИДЗУТ липсва норма, която да указва, че започнатите производства по презаверка на издадени разрешения за строеж се довършват по досегашния ред, поради което влезлите в сила нови разпоредби са приложими и по отношение на висящите производства, в т.ч. и по отношение на производството образувано по подаденото от „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД Заявление вх. № 53-01-1860/22.10.2015 год.

Във връзка с горното и в съответствие с относимата към спора нова редакция на чл. 153, ал. 5 от ЗУТ, наличието на постановена вече веднъж презаверка от 21.12.2012 год. на Разрешение за строеж № 126/17.07.2009 год. съставлява пречка за постановяване на повторна презаверка.

По изложените съображения, съда намира, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспорения мълчалив отказ, като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЙЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***, район „***“, бул. „***“ № **, ет. *, чрез пълномощник – адвокат С.Ц.В.-Г. ***, със служебен адрес гр. ***, бул. „*****“ № **, Адвокатско дружество „** и **“ против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Царево да презавери Разрешение за строеж № 126 от 17.07.2009 год. (презаверено веднъж на 21.12.2012 год.) за строеж: „Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за обществено ползване – Зона „F“ с 209 бр. апартаменти, подземен паркинг за 238 автомобила и три външни обекта, в това число и домови ВиК връзки“ в ПИ 44094.3.954 по кадастралната карта на с. Лозенец, Община Царево.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: