Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 734           Година 18.04.2016          Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шести април две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря С.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 506 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по две жалби на Д.М.Х. и Е.Т.Х. *** против заповед № РД-09-4/20.01.2016г. на областния управител на Област Бургас, допълнена и изменена със заповед № РД-09-5/05.02.2016г. на областен управител на Област Бургас, в ЧАСТТА относно извършеното отчуждаване на 0,996 дка от поземлен имот с идентификатор 00833.4.491 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Ахелой, община Несебър, целият с площ от 3,506 дка и определено обезщетение в размер на 1 594 лева и на 0,335 дка от поземлен имот с идентификатор 00833.4.490 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Ахелой, община Несебър, целият с площ от 1,500 дка и определено обезщетение в размер на 1 544 лева. Излагат се твърдения за незаконосъобразност и нищожност на обжалваните заповеди, като издадени от некомпетентен орган, необосновани и издадени при липса на мотиви и недоказаност на възникването на необходимостта от отчуждаване. Излагат и твърдения за незаконосъобразност и нищожност на одобрения проект на ПУП, а именно същия е следвало да бъде изработен като план за регулация и застрояване и задължително да е придружен от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, които се одобряват едновременно с ПУП, твърди се, че с предвиденото отчуждаване на част от имотите се създават пречки за тяхното ползване, които ще направят невъзможен както достъпа, така и функционирането на гаража и работилницата, намиращи се в него. Правят искане да се обявят за нищожни или отменят обжалваните заповеди, като в условията на евентуалност да се изменят в частта относно определения размер на обезщетението, като същото да бъде увеличено, в съответствие със заключението на вещото лице. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържат жалбите на сочените в нея основания.

Ответникът – Областен управител на Област Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересуваната страна – Агенция пътна инфраструктура гр.София, редовно уведомена, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.38, ал.2 от ЗДС от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със заповед №РД-02-15-138/09.10.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството (л.106-108 от делото), на основание чл.129, ал.3, т.2, б.„в“, във връзка с чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.2, 5 и 6 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план-парцеларен план за обект „Път І-9 „Слънчев бряг-Бургас”,  участък Обход на Ахелой от км.207+726.37 до км.212+233.06 и изпарител при км.207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20 kV „Равда“ при км. 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат“ТВ при км. 212+011, реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км. 212+120, на територията на  гр.Ахелой, Община Поморие, и с.Равда, Община Несебър, Област Бургас. Съгласно писмо изх.№АУ 14-4/19.11.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството (л.105 от делото), заповедта е обнародвана в ДВ бр.79/13.10.2015г., не е обжалвана и е влязла в сила.

Искане изх.№04-16-2116/07.12.2015г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (л.109-113 от делото) е отправено до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, за одобряване отчуждаването на засегнатите имоти или части от тях за държавна нужда за изграждане на описания в процесната заповед обект и да се предложи областния управител на Област Бургас да издаде такава заповед.

Със съвместна заповед № РД-02-14-1413/22.12.2015г. (ЗМФ-1286 от 17.12.2015г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите (л.124-126 от делото) е одобрено отчуждаването на части от имоти - частна собственост и части от имоти-общинска собственост, намиращи се в землищата на гр.Ахелой, Община Поморие, и с.Равда, Община Несебър, Област Бургас, засегнати от изграждането на описания обект.

За започналата отчуждителна процедура и издадената съвместна заповед е  извършено обявяване в едни местен и два централни ежедневника (л.54 от делото).

В административното производство е извършена пазарна оценка на подлежащата на отчуждаване части от имоти, за която е изготвен оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска и урбанизирана територия, засегнати от ПУП-парцеларен план (л.139-167 от делото).

Със  заповед № РД-09-4/20.01.2016г.(л.57 от делото) на областен управител на Област Бургас са отчуждени части от имоти – частна собственост, като всяко отчуждаване е описано в отделно приложение към заповедта, според съответните землища и индивидуализирано по номер на имота, вида на територията, начина на трайно ползване, имената на собствениците и техните наследници, общата площ на имота, площта, която се отчуждава и стойността на паричното обезщетение, отразена като общо обезщетение за отчуждената част и съответните му компоненти.

Имотите на жалбоподателите са описани в приложението, касаещо землището на гр.Ахелой (л.63 и л.71 от делото), като по отношение на имот с идентификатор 00833.4.491 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър е посочено, че от цялата му площ от 3,506 дка се отчуждават 0,996 дка, като оценката за отчуждената част е в размер на 1 594 лева. Съответно за имот с идентификатор 00833.4.490 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър, е посочено, че от цялата му площ от 4,860 дка се отчуждават 0,257 дка, като оценката на отчуждената част е в размер на 1 500 лева.

Заповедта е съобщена на жалбоподателите на 26.01.2016г., видно от приложените известия за доставяне (л.44 и 45 от делото) и е публикувана в едни местен и два централни ежедневника (л.72-77 от делото), както и на Интернет страницата на Областна администрация Бургас (л.78 от делото).

Със заповед № РД-09-5/05.02.2016г. на областен управител на Област Бургас (л.82-84 от делото), на основание чл.62, ал.1 и ал.2 от АПК е допълнена и изменена  предходно издадената заповед № РД-09-4/20.01.2016г.. Тази заповед, касае единия от имотите на жалбоподателите, а именно имот с идентификатор 00833.4.490 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър, като е изменена първоначално издадената заповед,  относно общата площ на имота, като вместо 4,860 дка е посочена 1,500 дка, относно отчуждената част от имота вместо 0,257 дка е посочена 0,335 дка, относно оценката вместо 1 500,00 лева е посочена 1 544,00 лева, както и като собственик е добавена Е.Т.Х., която не е посочена в първоначалната заповед.  Тази заповед също е публикувана в едни местен и два централни ежедневника (л.85-91 от делото), както и на Интернет страницата на Областна администрация Бургас (л.92 от делото). Тя е съобщена на жалбоподателите на 10.02.2016г., видно от приложеното известие за доставяне (л.12 от делото) и е обжалвана с жалба вх.№ 91-94-14/15.02.2016г. 

По делото е назначена комбинирана съдебна експертиза, по която е изготвено и приети заключение на вещото лице К.М.. Според заключението на вещото лица, пазарната цена на отчуждаваната част от поземлен имот с идентификатор 00833.4.490 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър е 7 661,00 лева, а на поземлен имот с идентификатор 00833.4.491 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър е 3 411,00 лева. Съгласно влезлия в сила ПУП от имот с идентификатор 00833.4.490 подлежат на отчуждаване 335 кв.м., а от имот с идентификатор 00833.4.491 подлежат на отчуждаване 996 кв.м.. В заключението се сочи, че при извършения оглед на място е установено, че обстоятелствата описани в оценителния доклад по отношение на металното хале (за липса на строителни книжа и разрешение за строеж), на оградата, засягаща се от отчуждаването (демонтируема и преместваема) и липсата на лозови насаждения в имот 491 са достоверни. При изслушване на вещото лице в проведеното на 06.04.2016г. открито съдебно заседание, се сочи, че от приложения по делото ПУП-Парцеларен план, не е ясно как ще бъде осъществяван достъпа до имотите. Двата имота на жалбоподателите са един до друг и са оградени с ограда, като един имот. Урбанизирания имот от които се отчуждава част, не се намира в строителните и регулационни граници на гр.Ахелой, тъй е бивша земеделска земя, с променено предназначение – за гараж, работилница, офис и трафопост.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед РД-09-5/05.02.2016г. допълнена и изменена със заповед № РД-09-5/05.02.2016г., е издадена от компетентен административен орган – областен управител на Област Бургас.

Съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, а съгласно ал.2, извън случаите по ал.1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

В случая, имотите се отчуждават за изграждане на обект „Път І-9 „Слънчев бряг – Бургас”, участък Обход на Ахелой от км 207+726,37 до км 212+233,06, изпарител при км 207+580, нов фундамент на стоманорешетъчен стълб от реконструкция на въздушна линия 20кV „Равда” при км 207+680, реконструкция на оптичен кабел на „Скат ТВ” при км 212+011 и реконструкция на въздушна линия в подземна мрежа при км 212+120”. С решение на министерския съвет от 20.04.2012г., този път е обявен за обект с национално значение и за национален обект, но както към момента на издаване на процесната заповед, така и към настоящия момент участъка от пътя за който се отчуждават имотите – обход на гр.Ахелой, не е част от път І-9 и не е обявен за национален обект с решение на Министерския съвет, поради което същия не е обект с национално значение или част от такъв обект. След като обекта за който се извършва отчуждаването не е национален обект, то компетентен да издаде процесната заповед се явява именно областния управител на Област Бургас, като е ирелевантно дали в бъдеще този обект ще бъде обявен за национален или не.

Обжалваните заповеди са издадени в писмена форма, като съдържанието на заповед № РД-09-4/26.01.2016г. е в съответствие с изискванията на чл.34в, ал.1 от ЗДС. Съответно от заключението на вещото лице се установява, че имот с идентификатор 00833.4.490 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър, е с обща площ 1,500 дка а отчуждаваната част е 0,335 дка, токова колкото е посочено и в заповед № РД-09-5/05.02.2016г.. Ето защо и след като не е налице спор по делото, че Е.Х. е съсобственик на имота заедно с Д.Х., правилно с тази заповед, на основание чл.62, ал.2 от АПК, е изменена първоначално издадената заповед, поради допуснатите очевидни фактически грешки. 

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на заповедта, като е спазена процедурата предвидена в ЗДС. Налице е влязъл в сила ПУП, посредством които се установява наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Съобразно изискванията на чл.34, ал.1 от ЗДС, заинтересуваното ведомство – Агенция пътна инфраструктура, е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, които със съвместна заповед са одобрили отчуждаването на части от имоти – частна собственост и части от имоти-общинска собственост, намиращи се в землищата на гр.Ахелой, Община Поморие, и с.Равда, Община Несебър, Област Бургас, засегнати от изграждането на обекта предмет на обжалваната заповед. На основание тази съвместна заповед, влезлия в сила ПУП-Парцеларен план, оценителския доклад за определяне на равностойно парично обезщетение на земеделски и урбанизирани имоти, засегнати от одобрения ПУП-Парцеларен план и чл.34а, ал.2 ЗДС, областния управител е издал оспорената в настоящото производство заповед.

Жалбоподателите са адресати на процесните заповеди, тъй като с тях е предвидено отчуждаването на част от притежаваните от тях поземлени имоти, а именно на 0,996 дка от поземлен имот с идентификатор 00833.4.491 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър, целият с площ от 3,506 дка и определено обезщетение в размер на 1 594,00 лева и на 0,335 дка от поземлен имот с идентификатор 00833.4.490 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър, целият с площ от 1,500 дка и определено обезщетение в размер на 1 544,00 лева.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, за нищожност и  незаконосъобразност на обжалваните заповеди, с оглед твърденията за нищожност и незаконосъобразност на заповед № РД-02-15-138/09.10.2015г. на зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството (л.106-108 от делото), с която на основание чл.129, ал.3, т.2, б.„в“, във връзка с чл.110, ал.1, т.5 и чл.128, ал.2, 5 и 6 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план-парцеларен план за обекта. Тази заповед не е предмет на пряк съдебен контрол в настоящото производство и спрямо нея е недопустимо да бъде извършван косвен съдебен контрол. Направените възражения за нищожност и незаконосъобразност на заповедта с която е одобрен ПУП следва да бъдат разгледани в производство по реда на чл.215 от ЗУТ.

Видно от  заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, със заповед № РД-02-15-138/09.10.2015г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството с които е одобрен „Подробен устройствен план-парцеларен план за обект „Път І-9 Слънчев бряг – Бургас“, участък обход на Ахелой. Съгласно този одобрен проект, от имотите на жалбоподателите следва да бъдат отчуждени 0,335 дка, съответно 0,996 дка, точно толкова колкото се отчуждава с процесните заповеди. Ето защо, след като не е налице спор по делото, че тази заповед не е обжалвана и одобрения ПУП-ПП е влязъл в сила, то наличието на държавна нужда от тези 0,335 дка и 0,996 дка е доказана и същата следва да бъде задоволено посредством принудителното им отчуждаване по реда на ЗДС.

Неоснователно е и възражението, че определеното обезщетение за отчуждаваната част от имот с идентификатор 00833.4.490 по КККР на гр.Ахелой, е силно занижено и не съответства на пазарните цени на недвижимите имоти в района на отчуждения.

По делото е допусната комбинирана съдебна експертиза, по която е изготвена пазарна оценка на отчуждаваната част от имота, като са използвани две сделки, които според вещото лице отговорят на изискванията на ЗДС. Тези сделки са за имоти в урбанизирани територии, осъществени са в периода от 12 месеца назад от датата на възлагане на оценката и се намират в относителна близост до отчуждавания имот. От вещото лица са използвани и пазарни множители, с които са редуцирани цените по двете сделки, като по този начин е определена пазарната оценка.

Първата сделка касае отстъпено право на строеж върху общинска земя, за което е сключен типов договор на 12.02.2015г. между физически лица и Община Поморие. Вещото лице е определило цена от 36,38 лв./кв.м., като е изчислило стойността на отстъпеното право на строеж и остатъчната ликвидационна стойност на терена, като цената е редуцирана с пазарен множител 0,68 поради това, че имотът е в съществуващата регулация на гр.Ахелой, с налични по улицата връзки с електроснабдяването, питейното водоснабдяване и битова канализация и е по близо до Черно море, от процесния имот. След прилагане на този множител е определена пазарна цена от 24,74 лв./кв.м.

Втората сделка е по постановление за възлагане на недвижим имот на частен съдебен изпълнител, който имот има трайно предназначение „урбанизиран, за ниско застрояване”, намира се в гр.Ахелой и е с цена 30лв./кв.м.. Вещото лице е посочило, че този имот е сходен с процесния, но е малко по-далеч от брега на Черно море, същевременно е в регулация, където са налице връзки с електроснабдяване, водоснабдяване и битова канализация и за това е определен пазарен множител 0,70, при прилагането на който е получена цена в размер на 21 лв./кв.м.

От двете сделки е определена една средна стойност от 22,87лв./кв.м., която след като е умножена по отчуждаваната площ е получена сумата от 7 661 лв..

От процесуалните представители на ответника и заинтересуваната страна е оспорено заключението на вещото лице, по отношение на определената пазарна стойност на отчуждаваната част от имот с идентификатор 00833.4.490 по КККР на гр.Ахелой, като се твърди, че сделките използвани като пазарни аналози, не отговарят на критериите на § 1а от ДР на ЗДС.

Така направените възражения са основателни.

Съгласно чл.32, ал.2 от ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

В §1а, т.2 на ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието „Пазарни цени”, според която това са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Видно от изложеното, от законодателя са предвидени три условия на които следва да отговарят сделките, които могат да служат при определяне на пазарната цена, а именно: а) поне една от страните е търговец, б) да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и в) да са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

В случая, ползваните от вещото лице сделки не отговарят на условието поне една от страните по тях да е търговец.

На следващо място, тези сделки не биха могли да служат за определяне на пазарната цена, тъй като тези имоти не се намират в „близост до отчуждавания“, по смисъла на даденото от законодателя легално определение. 

Според §1а, т.4 от ДР на ЗДС имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени : а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

Според чл.7, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), урбанизираните територии са населени места и селищни образувания. Именно в такава територия се намират двата имота, сделките с които са използвани от вещото лице, като аналози при определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота на жалбоподателят.

ЗУТ прави разграничение между имоти в урбанизирани територии и отделни поземлени имоти извън тези територии, които също имат близко или идентично предназначение с имотите в урбанизираните територии - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции и други – чл.8, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Процесният имот не е част от урбанизираните територии на населеното място гр.Ахелой, каквито са двата имота-аналози. Имотът на жалбоподателят като бивш земеделски имот се намира сред земеделски имоти в землището на гр.Ахелой. Същевременно имотът е с променено предназначение – за гараж, работилница, офис и трафопост.

Съобразно предназначението си, при дефиниране на понятието „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ е необходимо да се вземат предвид имотите при втората хипотеза – разположени в един и същ квартал в другите градове (извън тези с районно деление) или населени места или селищни образувания, но тогава не биха се намерили сделки-аналози, защото процесният имот не се намира в никой от кварталите на гр.Ахелой, а в неговото землище, тоест извън обхвата на урбанизираната територия на града.

От гледна точка на местоположението следва да се приложи третата хипотеза на §1а, т.4 от ДР на ЗДС - в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, но имотът на жалбоподателя е с променено предназначение и не е земеделски от 2015 година, преди влизане в сила на ПУП-ПП с който е предвидено отчуждаването,.

С оглед на изложеното, в конкретния случай следва да се приеме, че имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, с променено предназначение, намиращи се в същото землище. Сделки с такива имоти сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката няма. За това следва да се приложи чл.32, ал.3, т.1 от ЗДС при определяне на равностойното парично обезщетение, който препраща към чл.96, ал.1 от ППЗДС, във вр. с приложение №2 към чл.20 от ЗМДТ - при отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение №2 към чл.20 от ЗМДТ, като получената стойност се удвоява.

Не е налице спор по делото, че размера на обезщетението в оспорената заповед, е определено точно по този метод - като удвоената данъчна оценка на имота, съобразно изискването на чл.32, ал.3 от ЗДС, във вр. с чл.96, ал.1 от ПП ЗДС, във връзка с приложение №2 към чл.20 от ЗМДТ, поради което жалбата в тази и́ част е неоснователна.

Правилно не са оценени изградените в имота строежи, тъй като съгласно чл.96, ал.3 от ППЗДС, равностойно парично обезщетение не се дължи за незаконно построени сгради и подобрения в имота - предмет на отчуждаване. Видно от оценителския доклад, което се потвърждава и от заключението на вещото лице, в имота е налице една сграда – сглобяемо метално хале, за която не са представени документи за законност, поради което не е предвидена стойност за обезщетение. От жалбоподателите не са твърди, че сградата е законно построена, напротив представя се заявление с вх.№ ТСУ-2301/18.12.2015г., за което от процесуалния им представител се твърди, че касае висяща процедура по узаконяване на обектите. Така представеното заявление не би могло да доведе до извод различен от изложения, тъй като законността на строежа следва да бъде установена към момента на издаване на заповедта за отчуждаване на имота и евентуалното бъдещо узаконяване на строежа е неотносимо (каквато процедура не е предвидена в действащите разпоредби на ЗУТ, както към момента на подаване на заявлението, така и към настоящия момент).

Жалбата е неоснователна и в частта в която се оспорва определеното обезщетение за отчуждаваната част от имот с идентификатор 00833.4.491 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър.

От вещото лице са установени четири сделки, които според него отговарят на законовите изисквания, като две от тях са ползвани в хода на административното производство и въз основа на тях е определена оценката на отчуждаваната част от имота.

Първата от допълнително установените сделки, касае покупко-продажба на недвижим имот съгласно нотариален акт от 27.06.2014г., която сделка е за два имота в землището на гр.Ахелой, сключена между физически лица, като вещото лице е определило единична цена от 0,4739 лв./кв.м..

Втората от допълнително установените сделки, касае покупко-продажба на недвижим имот съгласно нотариален акт от 29.09.2014г., която сделка е за продажба на земеделска земя с начин на трайно ползване – овощна градина, находяща се в землището на гр.Ахелой, сключена между физически лица, като вещото лице е определило единична цена от 10,025 лв./кв.м.

 Единичната стойност на другите две сделки, ползвани в хода на административното производство са 1,70 лв./кв.м., съответно 1,50 лв./кв.м.

От четирите сделки е определена една средна стойност от 3,4247 лв./кв.м. Тази стойност е умножена по площта, подлежаща на отчуждаване и е получена сумата от 3 411 лв..

От процесуалните представители на ответника и заинтересуваната страна е оспорено заключението на вещото лице, по отношение на определената пазарна стойност на отчуждаваната част от имот с идентификатор 00833.4.491 по КККР на гр.Ахелой, община Несебър, тъй като допълнителните сделките използвани като пазарни аналози  не отговарят на критериите на § 1а от ДР на ЗДС.

Така направените възражения са основателни.

Както беше посочено вече, в §1а, т.2 на ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието „Пазарни цени”, като условието „по които поне една от страните е търговец“ се отнася за всички сделки. След като в допълнителните две сделки, които са ползвани от вещото лице, страни са само физически лица, то тези сделки не могат да служат за определяне на пазарната цена на отчуждаваната част от имота на жалбоподателите.

В допълнение следва да се има в предвид, че предмет на продажба по втората от допълнителните сделките е земеделска земя с начин на трайно ползване - овощна градина, в която към настоящия момент не съществуват овощни дървета. Доколкото не се установява момента на изкореняване на дърветата, не би могло да се приеме, че те не са съществували към момента на продажбата и неин предмет е била единствено земята. Ето защо, не би могло да се приеме, че се касае за имоти с подобни характеристики и тази сделка е неприложима и на това основание.

При изключване на тези две сделки, за пазарната цена на отчуждаваната част от имота могат да послужат другите две сделки, на базата на които е определена пазарната цена в хода на административното производство. Същата се определя в размер на 1,60 лева, или дължимото обезщетение за отчуждаваните 0,996 кв.м. е в размер на 1 593,60 лева, която сума правилно е закръглена на 1 594,00 лева, в обжалваните заповеди. Ето защо, след като не е налице разлика между стойността на отчуждаваната част от имота определена в процесните заповеди и тази определена в хода на съдебното производство, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателите, че определеното обезщетение е занижено.

С оглед на изложеното жалбата на Д.М.Х. и Е.Т.Х. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.38, ал.8 от ЗДС, настоящото решение е окончателно.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Х. и Е.Т.Х. ***  против заповед № РД-09-4/20.01.2016г. на областен управител на Област Бургас, допълнена и изменена със заповед № РД-09-5/05.02.2016г. на областен управител на Област Бургас, в ЧАСТТА относно извършеното отчуждаване на 0,996 дка от поземлен имот с идентификатор 00833.4.491 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Ахелой, община Несебър, целият с площ от 3,506 дка и определено обезщетение в размер на 1 594,00 лева и на 0,335 дка от поземлен имот с идентификатор 00833.4.490 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Ахелой, община Несебър, целият с площ от 1,500 дка и определено обезщетение в размер на 1 544,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                СЪДИЯ: