Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  902            18.04.2013г.            град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, втори състав, на втори април две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 505 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 във връзка с чл.107, ал.4 от ДОПК и във връзка с чл.4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Л.К.М., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция с. *** против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1218567/07.12.2012г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, ведно с Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1216080/26.11.2012г., издаден от ръководител екип „ПИОД” в сектор „Прием и обработка на декларации” при Дирекция „Обслужване”  към ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 10/29.01.2013г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас. Иска се от съда да отмени оспорените актове и да върне преписката на ТД на НАП с указания по прилагането на материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат С. П. от БАК, която поддържа заявената претенция, ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. С. – П. оспорва жалбата като неоснователна, като в съдебно заседание излага подробни мотиви.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

                    Предвид факта, че предмет на настоящото дело, очертан в сезиращата жалба са два акта - АУЗД № 1218567/07.12.2012г. и АПВ № 1216080/26.11.2012г., съдът изразява следното становище: Правило в административното правосъдие е оспорването на различни административни актове да бъде предмет на различни административни дела. Вярно е, че съдът може да съедини в едно производство и да издаде общо решение по дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника (чл. 213 ГПК във връзка с  чл. 144 АПК), но в настоящия случай липсва идентичност на страната на ответника. Това е така защото АУЗД на основание чл. 106, ал. 2 от ДОПК се обжалва пред териториалния директор на ТД на НАП, докато АПВ на основание чл. 129, ал.7 и чл. 152, ал.1 от ДОПК се обжалва пред съответният Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите (с ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. нормата е изменена и решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при централното управление на Националната агенция за приходите). В този смисъл, тъй като са представени доказателства за обжалване по административен ред пред ТД на НАП само за АУЗД, жалбата е допустима единствено и само в частта й против АУЗД № 1218567/07.12.2012г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас и потвърден с Решение № 10/29.01.2013 год. на Териториалния директор на ТД на НАП гр. Бургас. В частта против АПВ №1216080/26.11.2012г., издаден от ръководител екип „ПИОД” в сектор „Прием и обработка на декларации” при Дирекция „Обслужване”  към ТД на НАП гр.Бургас, липсват доказателства за оспорване на пози АПВ по предвидения в ДОПК административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на съдебното производство. С оглед на това жалбата се явява процесуално недопустима и като такава в тази й част следва да се остави без разглеждане, а производството следва да се прекрати.

Разгледана по същество жалбата срещу АУЗД № 1218567/07.12.2012г. е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че с експертно решение № 0449 от 033/15.02.2006г. от ТЕЛК към МБАЛ Бургас АД, жалбоподателя М. е освидетелстван с оценка  на работоспособността от 80% със срок на инвалидността до 01.02.2007г. - една година и водеща диагноза хронична исхемична болест на сърцето. По делото са представени множество епикризи, доказващи заболяванията на Л.М.. С разпореждане № **********/ 19.04.2006г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 11.02.2006г. пожизнено на основание чл. 74, ал. 1 от КСО. Също така впоследствие с разпореждане № 43005127547/18.04.2007г., считано от 01.03.2007г. на същия е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 63 години и 9 месеца пожизнено. През май 2008г., при навършени 65г. М. е започнал работа като медицински фелдшер в ЦСМП гр. Бургас по трудов договор, а също така е изпълнявал и длъжността председател на потребителна кооперация „Сеялка”, с. Лозарево, общ. Сунгурларе. За процесната 2008г. от тези две дейности жалбоподателят е реализирал доходи в общ размер 7 943,41 лева. Размерът на сумата се доказва от представените по делото служебна бележка от 09.10.2012г., издадена от ПК”Сеялка” и служебна бележка № ТЗ-13-467/25.10.2012г., издадена от ЦСМП гр.Бургас.

Във връзка с изложените факти на основание чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) М. е поискал от ТД на НАП гр. Бургас възстановяване на сумата от 691,30 лева като недължимо заплатена за 2008г. като е подал Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. с вх. № 024391200701991/ 26.10.2012г. По делото е представена резолюция за извършване на проверка № 1216080/ 29.10.2012г. – проверка по прихващане или възстановяване. Със съобщение изх. № 020661200022537/20.11.2012г., получено от жалбоподателя на 21.11.2012г., е поискано от задълженото лице да представи валидно решение на ТЕЛК, тъй като приложеното експертно решение към подадената коригираща ГДД за 2008г. е за срок една година до 01.02.2007г. С издадения АПВ № 1216080/26.11.2012г. данъчния орган установява, че М. не е представил изисканото със съобщението валидно експертно решение в срока на извършваната проверка, поради което му се отказва възстановяването на надвнесения данък в размер на 691,30 лева.

С резолюция за извършване на проверка № 1218567/05.12.2012г. – проверка за установяване на факти и обстоятелства е разпоредено извършването на проверка по искането на М.. В резултат на същата е произнесен АУЗД № 1218567/07.12.2012г., с който данъчният орган е установил, че облагаемият доход е в размер на 7 943,41 лева, от който следва да се приспаднат удържаните задължителни осигуровки в размер на 1030,07лв ( ДОО - 839,39 лева и ЗО – 190,68 лева), като се формира годишна данъчна основа в размер на 6 913,34 лева, като в същият размер са и годишните данъчни основи. М. е декларирал ползване на данъчно облекчение по реда на чл.18 от ЗДДФЛ и е намалил годишната данъчна основа за облагане със сумата от 6913,34 лева, като органа по приходите е приел, че жалбоподателя е изчислил некоректно авансово внесения данък в размер на 691,30 лева като „данък за възстановяване”. Ревизиращият орган се е позовал на вече цитираното съобщение, с което се изисква представяне на валидно експертно решение от ТЕЛК и непредставянето на същото, поради което е постановил отказ за ползване на данъчна привилегия по смисъла на чл.18 от ЗДДФЛ.

С жалба вх. № 94-Л-5/08.01.2013г., М. е поискал от директора на дирекция „ОУИ” гр.Бургас да се произнесе във връзка с процесния АУЗД № 1218567/07.12.2012г. По делото е представено решение № 10/29.01.2013г. на Териториалния директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което потвърдил посочения административен акт като правилен и законосъобразен.

Недоволен от така постановеното решение, М. оспорва същото пред настоящия съдебен състав, пресъздава оплакванията, релевирани пред административния орган и оспорва правните изводи на органа по приходите и твърди, че за 2008г. при него е налице степен на трайно намалена работоспособност – пожизнена, поради което не следва да представя експертно решение на ТЕЛК. В този смисъл авансово внесения данък следва да му бъде възстановен.

При тези фактически данни, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7 920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Нормата на чл. 23, т. 1 от ЗДДФЛ въвежда изискване данъчните облекчения да се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50, към която се прилагат копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК - за данъчното облекчение по чл. 18 от същия закон.

Спорът между страните е дали е необходимо М. да представи експертно решение на ТЕЛК, различно от представеното № 0449 от 033/15.02.2006г. от ТЕЛК към МБАЛ Бургас АД. Административният орган счита, че е необходимо ново решение. Жалбоподателят изразява становище, че на основание чл. 101, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), в редакцията му за процесния период (действала между 01.01.2005г. – 01.07.2009г.) ,  той притежава пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на закона, без да е необходимо специално преосвидетелстване.

Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ в приложимата й редакция ДВ бр.113 от 28.12.2007г., в сила от 01.01.2008г. сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Нормата на чл. 23, т. 1 от с.з. изисква титуляра на тази привилегия да представи пред органа по приходите копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Не се спори между страните, че по силата на вече посоченото експертно решение М. има определена степен на намалена работоспособност в размер на 80%, т.е. същият отговаря на изискването да е лице с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност. Спори се дали за признаването на данъчната привилегия представеното експертно решение следва да се приеме като валидно такова, тъй като в същото изрично е посочен срок на валидност 01.02.2007г. – една година. Видно от представеното по делото решение, върху това решение освен датата на издаване са направени още три заверки:

Заверка чрез поставяне на правоъгълен печат „РЦЗ Бургас, РКМЕ, заверено в медицинска картотека на инвалида, дата и подпис” в горния ляв ъгъл на лицевата страна на документа с дата 20.03.2006г. от Регионална картотека на медицинските експертизи;

Заверка чрез поставяне на правоъгълен печат „РЦЗ Бургас, РКМЕ, заверено в регионална картотека на медицинските експертизи, дата и подпис” вляво върху средната част на лицевата страна на документа с дата 19.03.2012г. от Регионална картотека на медицинските експертизи;

Заверка чрез отбелязване на датата 20.02.2008г. върху обратната страна на документа в долния ляв ъгъл.

Съгласно чл. 101, ал. 5 от Закона за Здравето (ЗЗ), принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за установяване степента на намалена работоспособност и за потвърждаване на професионална болест, се определят с наредби на Министерския съвет. За целта това е Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (Приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г., изм., бр. 96 от 30.11.2005 г., в сила от 1.12.2005 г., изм. и доп., бр. 23 от 16.03.2007 г., отм., бр. 36 от 14.05.2010 г., в сила от 18.05.2010 г.) Посочената наредба не урежда категориите заверки на експертонот решение. Тези заверки не са уредени и в сега действащата Наредба за медицинската експертиза; нито в Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (приет с ПМС № 83/26.04.2010 г.; обн. ДВ. бр.34/04.2010г., изм. ДВ. бр.5/14.01.2011г., изм. ДВ. бр.41/31.05.2011г.)

В този смисъл съдът трябва да изследва въпросът дали М. е придобил пожизнено степен на трайна намалена работоспособност.

На първо място съгласно нормата на чл. 101, ал. 4 от ЗЗ в приложимата за процесния период редакция, степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65-годишна възраст се определя пожизнено. Преосвидетелстване на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. М. е навършил 65г. възраст на 12.05.2008г. Следователно дори да се признае съществуването на заверка на експертното решение с дата 20.02.2008г., същият не отговаря на критерия за възрастта, тъй като чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ допуска признаване на привилегията за годината на настъпване на неработоспособността (т.е. за 2006г.) и за годината на изтичане срока на валидност на решението (тя или е 2007г. по посочения в експертното решение срок, или такава не е определена със заверката от 20.02.2008г, макар административният орган да е бил длъжен да го стори, тъй като жалбоподателят не е имал навършена изискуемата възраст за пожизнена намалена стерен на работоспособността). Съдът намира, че в случая М. не е поискал надлежно преосвидетелстване след навършване на 65г. възраст – възможност, която му е законово предоставена.

На следващо място за настоящия казус е неприложима и хипотезата на § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗДДФЛ                (ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), съгласно който предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31 декември 2004 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Видно от събраните по делото доказателства, М. не е бил освидетелстван към 31.12.2004г. (за първи път това се случва с експертно решение, издадено на 15.02.2006г.) и не е навършило 65г. възраст нито преди 31.12.2004г., нито към 01.02.2007г.( срока на валидност на решението).

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да разгледа и приложението на §10а от ПДР на ЗДДФЛ. Нормата на ал. 1 е в сила от 01.07.2009г, поради което е неотносима за процесния преиод. Нормата на ал. 2 от същата правна норма предвижда ретроактивно действие, защото лицата, на които до 31 декември 2009г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. Съдът вече изложи доводи, че подобна намалена работоспособност не може да бъде определена за 2008г. за М. по реда на чл. 101 от ЗЗ и не може да се определи по § 3 от ЗЗ, поради което § 10а, ал. 2 също не може да бъде отнесен за настоящия казус. Текста на § 10а, ал. 3 е неприложим, тъй като е в сила от 01.01.2012г., а освен това  намалената работоспособност на М. е установена преди навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Жалбоподателят не е и сред лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК).

При така изложените разсъждения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя не се следват разноски.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.К.М. ЕГН **********, с адрес за кореспонденция с. ***против АПВ № 1216080/26.11.2012г., издаден от ръководител екип „ПИОД” в сектор „Прием и обработка на декларации” при Дирекция „Обслужване”  към ТД на НАП гр.Бургас и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази част.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.К.М., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция с. ***против АУЗД № 1218567/07.12.2012г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № 10/29.01.2013г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас.

 

Решението в прекратителната част има характера на определение и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд. В останалата част решението подлежи на касационна обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                               СЪДИЯ: