Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

807

 

гр. Бургас, 07. 05. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 504/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял пети, Глава седемнадесета, Раздел V от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и след постановено решение № 2569 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 236/2015 г., по описа на ВАС, Второ отделение, с което е отменено постановено по спора решение на Административен съд Бургас, VІІІ състав, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания по тълкуването и прилагането на закона.

Образувано е по искова молба с правна квалификация чл.292 от АПК, предявена от А.Г.К.,*** срещу началника на ДНСК – София. Ищецът твърди, че заповед № РД-14-693 от 25.11.2005 година на началника на ДНСК – София, с която му е наредено на основание чл.225, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) да премахне установения незаконен строеж, представляващ стъпаловидни бетонови основи с монтирана върху тях дървена конструкция в поземлен имот № 55668, в местността „Скотовъден фонд-Боруна”, землището на гр. Царево, не подлежи на принудително изпълнение, поради изтекла давност.

При повторното разглеждане на делото от Административен съд Бургас ищецът, чрез процесуалния си представител и пълномощник – адв. Б.И.Б. ***, поддържа иска и твърди, че са му известни указанията на Върховен административен съд, че следва да се ангажират доказателства кога е получено известието за доставяне на заповед № РД-14-693 от 25.11.2005 година на началника на ДНСК – София. Поддържа, че ищецът не е узнал за заповедта, тъй като тя не му е връчена по законния ред. В хода по същество пледира да се уважи исковата молба, тъй като не може да се твърди, че ищецът е узнал за заповедта, доколкото процедурата по връчване не е извършена по надлежния ред и поради това давността е изтекла. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - началник на ДНСК-София, чрез процесуалния си представител и пълномощник – юрк. Й.Т. А., оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Пледира, че не е налице изтекла петгодишната погасителна давност, тъй като от събраните доказателства по делото е установено, че давността не е започнала да тече. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, ХІІ състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви отрицателния установителен иск по чл.292 от АПК, доколкото същият е адресат на заповед № РД-14-693 от 25.11.2005 година на началника на ДНСК – София (лист 4-5 от адм. дело № 650/2014г. на Административен съд Бургас) и се позовава на нов факт, настъпил след издаването на изпълнителното основание - изтекла погасителната давност. С исковата молба са представени доказателства за връчване на две покани за доброволно изпълнение, от което се налага извода за образувано изпълнително производство. Длъжникът има право да се защити от изпълнението чрез двата правни способа, а именно: с възражение в изпълнителното производство, че е изтекла погасителната давност, или като предяви иск по чл. 292 от АПК, като и двата могат да предявят едновременно, тъй като не са обусловени един от друг. В случая съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 292 от АПК. Следва да се отрази, че образуването на изпълнителното производство не е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по чл.292 от АПК (в същия смисъл е Определение № 4042 от 24.03.2014 г. по адм. д. № 3528/2014 г. на ВАС, II отд.).

По изложените съображения съдът приема предявения отрицателен установителен иск за допустим и дължи произнасяне по съществото на спора.

Искът е неоснователен.

При първото разглеждане на делото от Административен съд Бургас, решаващият съд, след като е изяснил фактическата обстановка е приел за установено по предявения от А.Г.К. срещу началника на ДНСК-София, иск с правно основание чл.292 от АПК, че правото на принудително изпълнение на издадената от ответника заповед № РД-14-693 от 25.11.2005 година, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ стъпаловидни бетонови основи с монтирана върху тях дървена конструкция в поземлен имот № 55668, в местността „Скотовъден фонд-Боруна”, землището на гр. Царево, извършено от А.Г.К., без да е променено предназначението на имота, без предвиждане в ПУП и без изискващите се строителни книжа, е погасено поради изтекла давност.

Съдът е приел, че известията за доставяне, с които на К. са изпратени две покани за доброволно изпълнение по чл.277 от АПК, получени на 07.04.2008 година (лист 42 от цитираното дело) и 22.06.2012 година (лист 45 от същото дело) не са подписани от ищеца, от което е формирал извод, че няма прекъсване на петгодишния срок от влизане в сила на изпълнителното основание. При осъществено касационно обжалване, по жалба на ответника, с постановеното решение № 2569 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 236/2015г., ВАС е върнал делото за ново разглеждане, тъй като не са налице достатъчно доказателства относно обстоятелството кога ищецът е узнал, че заповедта е влязла в сила, като са дадени съответните указания.

При повторното разглеждане на делото и съобразявайки указанията на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав, след като съобрази изрично заявените становища от страните, че доказателствата които са събрани до настоящия момент са всички съществуващи и известни на страните такива, следва да се произнасяне по съществото на спора. В този смисъл указанията на Върховен административен съд следва да се считат за изпълнени към настоящия момент, поради липсата на други доказателствени искания, а делото за изяснено от фактическа и правна страна.

Видно от неоспорената от страните заповед № РД-14-693 от 25.11.2005 година на началника на ДНСК – София, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, на А.Г.К. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ стъпаловидни бетонови основи с монтирана върху тях дървена конструкция в поземлен имот №55668, в местността „Скотовъден фонд-Боруна”, землището на гр. Царево. Тази заповед е послужила за изпълнително основание за премахване на същия незаконен строеж.

За установяване на релевантните за спора факти – датата на връчване на заповедта - изпълнително основание, като и датите на получаване на две покани за доброволно изпълнение по чл.277 от АПК, при първото разглеждане на делото, е прието заключението на съдебно-графологична експертиза на вещото лице К.Ж. Г. (лист 74-76 от цитираното дело), кредитирано от съда, като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните. От заключението на експерта се установява, че подписът за получател на известие за доставяне № 1 с дата на доставяне 16.12.2005г. (лист 37 от делото) не е положен от ищеца А.Г.К.. Установява се също, че и подписите под известията за доставяне, с които са изпратени до К. две покани за доброволно изпълнение по чл.277 от АПК, съответно получени на 07.04.2008 година и 22.06.2012 година, не са негови.

При новото разглеждане на делото, след изпълнение на задължителните указания дадени от ВАС и установяване на посочените релевантни факти, чрез събраните доказателства, съдът обосновава правен извод, който е различен от формирания при първоначалното разглеждане на предявения иск.

Нормата на чл.292, ал.1 от АПК постановява, че задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Т.е. за да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск по чл.292 от АПК следва да бъдат установени нови факти (обстоятелства), които са изменили или погасили подлежащото на изпълнение задължение. Доколкото в настоящия случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по чл. 285, ал.1 от АПК, то е негова доказателствената тежест да установи предпоставките на тази норма, която регламентира, че ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно (последното по чл.285, ал.2 от АПК).

Погасителната давност, като юридически факт, е период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици, а именно погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението на задължението по влязъл в сила индивидуален административен акт, в случая за премахване на незаконен строеж. Следва, че за да бъде уважена исковата претенция на ищеца трябва да бъде установено изтичането на указания в закона срок от пет години, който започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта, използвана като изпълнително основание от ответника.

Установяване на обстоятелство на коя дата е достигнало съобщението на заповедта до нейния адресат – ищец по настоящото производство, е от съществено значение за спора, тъй като от една страна обоснова извод, дали заповедта е влязла в сила или не, а от друга - за установяване началния момент от който започва да тече давностния срок, предмет на иска по чл. 292 от АПК.

След като се установи, че заповед № РД-14-693 от 25.11.2005 година на началника на ДНСК – София не е била съобщена на нейния адресат по надлежния ред, в случая чрез известие за доставяне, а по делото не са ангажирани други доказателства за съобщаването й на К. при спазване нормата на чл. 17, ал. 2 от Закона за административното производство (Обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.1979 г., отм. от 01.03.2007г., но действащ към момента на издаване на заповедта), то съдът приема, че тази заповед не е влязла в сила. Т.е. липсва влязъл в сила индивидуален административен акт, който да е годно основание за предприетото от административния орган принудително изпълнение. Съдът счита, че е без правно значение за спора към кой момент фактически К. е узнал за съществуването на тази заповед. Ирелевантен е и установения факт, че ищецът е знаел за започнатото административно производство по издаването на заповедта, което се установи от констативните актове № 20 от 06.02.2004 г. (лист 28-30 от делото), №21 от 27.05.2005 г. (лист 31-33 от делото) и № 26 от 21.06.2005г. (лист 34-36 от делото), доколкото приключващият производството административен акт - заповедта за премахване на незаконния строеж, не му е съобщен съгласно установения от закона ред. По същите съображения ищецът не е имал и възможност да обжалва тази заповед, респ. да бъде осъществена от съда проверка на нейната законосъобразност.

Недоказаните факти са неосъществени за съда факти, а негативните правни последици настъпват за страна, която има тежест да ги установи (по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК). Следва, че отрицателният установителен иск е преждевременно предявен от ищеца, тъй като не се установиха кумулативните предпоставките на чл. 285, ал.1 от АПК - заповед № РД-14-693 от 25.11.2005 година на началника на ДНСК – София да е влязла в сила и да се изтекли пет години от влизането й в сила. По изложените съображения съдът отхвърля иска, като неоснователен.

За пълнота съдът намира за нужно да отрази, че съдебното решение формира сила на пресъдено нещо (СПН) между страните и относно предмета на спора (субективни и обективни предели на СПН) с влизането в сила, но евентуалното настъпване след този момент на последващи факти, които могат да имат правно значение относно индивидуалния административен акт - заповед № РД-14-693 от 25.11.2005 година на началника на ДНСК – София и за принудителното му изпълнение, няма да бъдат обхванати от пределите на СПН на настоящото съдебно решение, респ. на ищеца няма да е преклудирана възможността за защита в друго исково производство по чл. 292 от АПК, което би се основало на новонастъпили факти.

 

По разноските:

При този изход на спора, с оглед искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.143, ал. 3 от АПК, вр. чл.8, ал.2, т.1, предл.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения съдът осъжда ищеца да заплати на ответника сумата от 600 лева – разноски по делото.

Така мотивиран, Административен съд Бургас, дванадесети състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.К., ЕГН **********,*** срещу началника на ДНСК-София отрицателен установителен иск, за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение на заповед № РД-14-693 от 25.11.2005 година, издадена от началника на ДНСК – София, с която е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж, представляващ стъпаловидни бетонови основи с монтирана върху тях дървена конструкция в поземлен имот № 55668, в местността „Скотовъден фонд-Боруна”, землището на гр. Царево, извършено от А.Г.К., без да е променено предназначението на имота, без предвиждане в ПУП и без изискващите се строителни книжа, е погасено поради изтекла давност, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН **********,***, да заплати на ДНСК-София, адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 47 сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски по административно дело № 504 по описа за 2015г. на Административен съд Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: