О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       Номер 1625                        от 11.07.2018 г.,        град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на трети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Чакърова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 502 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 200, ал. 1 от АПК.

Образувано е по жалба на Н.З.Я. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** – адвокат М.П. *** против мълчалив отказ на Кмета на Община Созопол по искане за спиране на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, обективирано във възражение с вх. № 94-00-30/22.12.2017 год. Заявено е твърдение, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Формулирано е искане за отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката на Кмета на Община Созопол с указания за произнасяне по искането за спиране на административното производство по чл. 225а от ЗУТ. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адв. М.П. *** поддържа жалбата по изложените съображения, не ангажира доказателства, различни от административната преписка, претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Кмет на Община Созопол чрез процесуалния си представител адв. Б. Й. от АК **** излага съображения за недопустимостта, алтернативно за неоснователност на жалбата, не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка, претендира присъждане на разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В случая се оспорва мълчалив отказ за издаване на административен акт – заповед за спиране на административно производство по чл. 225а от ЗУТ, поради което при преценка допустимостта на жалбата е относима разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, съгласно която, мълчаливия отказ се оспорва в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе. От доказателствата по делото се установява, че искането за спиране е формулирано във възражение против Констативен акт № 36/12.12.2017 год., което възражение е депозирано на 22.12.2017 год. Съгласно общата норма на чл. 57, ал. 1 от АПК, административния акт се издава до 14 дни от започване на производството, поради което, в случая административния орган – Кмет на Община Созопол е бил длъжен да се произнесе по искането за спиране в срок до 05.01.2018 год. В текста на чл. 58, ал. 1 от АПК е указано, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт. От доказателствата по делото се установява, че Кмета на Община Созопол не се е произнесъл в указания 14-дневен срок, поради което безспорно е налице мълчалив отказ, считано от 06.01.2018 год., който съгласно цитирания по-горе чл. 149, ал. 2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок, т.е. до 06.02.2018 год. Предвид така установените факти, депозираната на 30.01.2018 год. жалба се явява като такава, подадена в срок, същата отговаря на изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 150 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съда намира жалбата за неоснователно по следните съображения:

Със Заявление от 26.10.2017 год. жалбоподателката Н.З.Я. ***, Началника на Общинска служба по земеделие – Созопол, Директора на Областна дирекция „Земеделие“, Областния управител на област ***** и СД „ГЕОС – Димитров и сие“ във връзка с изготвянето на помощен план на новообразувани имоти в м. „Ачмите“ в землището на гр. **** и село ***, общ. ****. В същото е заявено, че Я. е собственик на недвижим имот, съставляващ масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 67,36 кв.м. за всеки етаж, ведно с полумасивни постройки – два навеса, построени през периода 1980 год. до 1986 год. върху дворно място с площ 254,47 кв.м. попадащо в идеални части от следните общински (по мнение на жалбоподателката) имоти: ПИ с идентификатор 81178.46.17 (стар номер 610011) с площ 2 513 кв.м.; ПИ с идентификатор 63015.504.235 (стар номер 45023500) с площ 525 кв.м.; ПИ с идентификатор 63015.504.181 (стар номер 204) с площ 731 кв.м. и ПИ с идентификатор 63015.504.236 (стар номер 45023600) с площ 3 642 кв.м. Заявено е, че въпросното жилище се явява единствено за Я. и същата е започнала процедура по узаконяване, респ. снабдяване с удостоверение за търпимост за сградите. Във връзка с това е формулирано искане, посочените обстоятелства да бъдат взети предвид при изработването, разглеждането и приемането на Комплексен помощен план на новообразуваните имоти в м. „Ачмите“, в землището на гр. **** и село ****, общ. ****, обхващащо частите от посочените ПИ. Заявено е също и искане за извършване на оглед на място в присъствие на всички заинтересовани страни. Към заявлението са приложени геодезическо заснемане на сградата, крайни точки на прилежащия парцел, топографски план, трасировъчен план, дворищно-трасировъчен карнет и др., както и декларации (махленски свидетелства и удостоверения от Областен управител на област Бургас.

На 30.10.2017 год. жалбоподателката Н.З.Я. е депозирала до същите адресати и възражение против Комплексен помощен план на новообразуваните имоти в м. „Ачмите“, в землището на гр. **** и село ***, общ. ****, обхващащо частите от посочените в заявлението от 25.10.2017 год. ПИ. Във възражението е заявено, че плана, в този му вариант е нищожен, незаконосъобразен и неправилен, тъй като не отразява реалното положение на имотите, поради което е формулирано искане за връщането му и изготвянето му, съгласно изискванията на закона. Към възражението са приложени цитираните по-горе документи.

Във връзка с така депозираното заявление, с писмо изх. № 4-94-Н-87(1), 5-94-Н-90(1) от 13.11.2017 год., Кмета на Община***** е уведомил Н.З.Я. *** (земеделски земи, раздадени по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), с. Атия, землище на гр. *****, общ. **** няма изготвен и одобрен План на новообразуваните имоти и помощен план за него по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и отразен в действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. ***. В писмото е разяснена процедурата по изработване и одобряване на ПНИ, както и възможността и сроковете в които заинтересованите страни могат да се запознаят с него, да правят възражения, респ. да обжалват заповедта за неговото одобряване. Относно търпимостта на сградите, в писмото е посочено, че заявлението на жалбоподателката ще бъде предадено на отдел „ИПЕ“ – Жилищно строителство в Дирекция „УТКИПЕУП“, които да обследват законността и търпимостта на сградата.

В изпълнение на заявеното в писмото на Кмета на Община Созопол, на 12.12.2017 год. работна група в състав от специалисти „Строителство“ в Дирекция „УТКИПЕУП“ при Община Созопол са извършили проверка на строеж: „Двуетажна жилищна сграда, масивни огради и два навеса“, находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.46.17, 63015.504.181 и 63015.504.235, резултатите от която са обективирани в Констативен акт № 36/12.12.2017 год. Видно от констативния акт, ПИ 81178.46.17 е горска територия, собственост на К. Я. М. (съгласно регистъра към кадастралната карта), ПИ 63015.504.181 е земеделска земя, като ид. част от нея 440/731 кв.м. е собственост на З. Х. Д. (съгласно регистъра към кадастралната карта) и ПИ 63015.504.235 е земеделска земя и е собственост на Кметството с. Атия (съгласно регистъра към кадастралната карта). Посочено е, че двуетажната жилищна сграда, масивните огради и двата навеса са собственост на Н.З.Я.. Посоченият строеж е V-та категория, като за него няма одобрен инвестиционен проект, няма съгласувани и одобрени части към проекта, няма и издадено разрешение за строеж. В констативния акт е направено и описание на констатираните строежи, изградени в цитираните ПИ, както следва: двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.м. от стоманобетонова конструкция и тухлени зидове, частично измазана отвън с монтирана дограма; масивни огради с дължина 8,00, 7,50 и 6,00 метра и приблизителна височина 2,20 м. от тухлени зидове; два навеса с приблизителни размери 2,80/2,00м. и 2,00/2,00 м. до жилищната сграда. Посочено е, че строителството е извършено в периода 1980 год. до 1986 год. без строителни книжа и сградата е захранена с ел. енергия и вода. Към акта са приложени фотоснимка и окомерна скица. В констативния акт са вписани и установените нарушения, а именно: строежа „Двуетажна жилищна сграда, масивни огради и два навеса“ е извършен без необходимите строителни книжа, разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Като налична документация са вписани подаденото от Я. Заявление с вх. № 4-94-Н-87/ 26.10.2017 год. и приложените към него документи. Вписано е и обстоятелството, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативния акт е основание за започване на административно производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. С писмо изх. № 4-94-Н-102/14.12.2017 год. Н.Я. е уведомена за съставения Констативен акт № 36/12.12.2017 год., като екземпляр от същия е приложен към писмото. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, на 19.12.2017 год. Я. лично е получила писмото и приложения към него констативен акт.

Във връзка с така връчения констативен акт, жалбоподателката Н.З.Я. *** и до Директора на Дирекция „УТКИПЕУП“ при Община Созопол Възражение с вх. № 94-00-30/22.12.2017 год., в което е заявила, че при съставянето на акта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В подкрепа на това твърдение е заявено, че проверката е извършена без присъствието на жалбоподателката или упълномощено от нея лице, което съставлява съществено процесуално нарушение, ограничило правото й на защита. Във възражението е заявено също, че жалбоподателката е стартирала процедура по признаване на търпимост на въпросните сгради и узаконяването им по съответния ред, като в подкрепа на това твърдение са описани конкретно предприетите действия – възлагане на геодезическо заснемане на сградите от лицензирана фирма и изготвяне на крайни точки на прилежащия парцел, топографски план, дворищно-трасировъчен карнет с нанесени съществуващи постройки и др., като е посочено, че геодезическите дейности са възложени на СД „ГЕОС – Димитров и сие“ от гр. ****, представлявано от инж. Б. Д. Ж.. Посочено е, че по възлагане на жалбоподателката се извършва комплексна строителна експертиза относно възстановяване и допълване на строителни книжа – идеен проект, фаза: обследване, архитектурни и инженерни части, арх. Заснемане, арх. Подложки за инженерните части и др. Заявено е, че възложената от жалбоподателката комплексна експертиза реално ще приключи в следната технологична последователност: предварителен идеен етап – до 28.12.2017 год.; 2. окончателен работен етап – 31.01.2018 год. След приключване на комплексната експертиза и комплектоване на строителните книжа, ще бъде заявено пред съответния административен орган издаване на удостоверение за търпимост. Във връзка с така заявените твърдения, във възражението е формулирано искане за спиране на производството по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, тъй като са налице основанията за узаконяване на същия като търпим строеж.

По така формулираното искане за спиране на производството, административния орган – Кмет на Община Созопол не се е произнесъл с нарочен акт, като вместо това е постановил Заповед № 8-Z-159/23.01.2018 год., с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 223, ал. 1 от ЗУТ е разпоредил да бъде премахнат незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда, масивни огради и два навеса“, находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.46.17, 63015.504.181 и 63015.504.235. Указано е, след влизане в сила на заповедта, до Н.Я. да се изпрати покана за доброволно изпълнение, като при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се пристъпи към принудително изпълнение. В мотивите на заповедта, административния орган се е позовал на констатациите, обективирани в Констативен акт № 36/12.12.2017 год. В мотивите са обсъдени и възраженията на Я., че строежа е търпим и не подлежи на премахване, като е пояснено, че строежа е изграден в площта на поземлени имоти от две различни землища, в това число имот горска територия, в който, изграждането на жилищни сгради и масивни огради е недопустимо. В този смисъл е обоснован извод, че въпросния строеж не може да се приеме за допустим нито по времето на неговото изграждане, нито по сега действащите разпоредби. С писмо изх. № 94-00-252/ 24.01.2018 год. Я. е уведомена за издадената заповед, като към писмото е приложен и екземпляр от заповедта. Видно от приложеното по делото известие за доставяне, писмото, ведно с приложената към него заповед са получени лично от Н.Я. на 29.01.2018 г.

Междувременно, на 24.01.2018 год., т.е. след постановяване на заповедта за премахване на незаконен строеж, жалбоподателката Н.З.Я. *** Заявление за издаване на удостоверение за търпимост, Заявление за предаване на екзекутивна документация на изпълнен строеж, Заявление за одобряване на проект – заснемане на изпълнен строеж за възстановяване на инвестиционен проект и Заявление за издаване на удостоверение за „груб строеж“. На 21.02.2018 год. ОЕСУТ при Община Созопол е разгледал депозираните Заявление за предаване на екзекутивна документация на изпълнен строеж и Заявление за одобряване на проект – заснемане на изпълнен строеж за възстановяване на инвестиционен проект, като резултатите са обективирани в Протокол № 2/21.02.2018 год. Видно от приложения по делото препис-извлечение от протокола, ОЕСУТ е върнал заявленията на вносителя, като е развил мотиви, че в случая има констативен акт за констатиран незаконен строеж и издадена заповед за неговото премахване, поради което, изпълненото строителство няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

По повод депозираното Заявление за издаване на удостоверение за търпимост, Главния архитект на Община Созопол е постановил Мотивиран Отказ с изх. № УТ-2084-2-002/ 19.02.2018 год., в който е обосновал мотиви, че за въпросния строеж има констативен акт за констатиран незаконен строеж и издадена заповед за неговото премахване. За терена няма процедиран, одобрен и влязъл в сила Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване и не е извършена промяна предназначението на земята – земеделска и горска. В този смисъл, строежа не отговаря на правилата и нормативите на действащ план и не са налице условията за прилагане на § 16 от ЗУТ.

От приложените по делото доказателства се установява, че Н.З.Я. е оспорила пред Административен съд Бургас както Заповед № 8-Z-159/23.01.2018 год. на Кмета на Община Созопол, така и  Мотивиран Отказ с изх. № УТ-2084-2-002/19.02.2018 год. на Главния архитект на Община Созопол. Отказа за одобряване на Екзекутивна документация и отказа за одобряване на проект – заснемане на изпълнен строеж са оспорени от жалбоподателката пред Началника на ДНСК София.

В сезиращата съда жалба против мълчаливия отказ на Кмета на Община Созопол да спре образуваното производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е заявено, че отказа е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалноправните и административно процесуалните правила и норми. В подкрепа на това твърдение са заявени описаните по-горе действия, предприети от жалбоподателката относно геодезическите дейности и комплексната експертиза, въз основа на които, същата твърди, че собствената й сграда е търпим строеж и не подлежи на премахване.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на Кмета на Община Созопол, настоящият съдебен състав констатира, че този отказ, независимо, че е мълчалив, изхожда от компетентен орган, в кръга на правомощията му и съответства на приложимия материален закон. Тези изводи се налагат по следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи искането. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, която приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв. Ето защо, настоящият състав счита, че при преценка материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за спиране на административното производство по издаване на административен акт – заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, започнато на основание съставен Констативен акт № 36/12.12.2017 год.

Както вече се посочи, производството по установяване и премахване на незаконен строеж е започнато със съставянето на Констативен акт № 36/12.12.2017 год. от работна група в състав от специалисти „Строителство“ в Дирекция „УТКИПЕУП“ при Община Созопол, които са извършили проверка на строеж: „Двуетажна жилищна сграда, масивни огради и два навеса“, находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.46.17, 63015.504.181 и 63015.504.235. Основанията за спиране на образувано административно производство са изчерпателно изброени в нормата на чл. 54, ал. 1 от АПК, съгласно който: Административният орган спира производството: 1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; 2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; 3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; 4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; 5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.

Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка обосновава извод, че в случая не е налице нито една от цитираните по-горе хипотези обосноваващи необходимостта от спиране на образуваното административно производство. В жалбата е развита тезата, че жалбоподателката е предприела множество действия по удостоверяване търпимостта на строежа, което според нея се явява основание за спиране на производството. В противоречие на това твърдение, в текста на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е указано, че основание за спиране на производството е само наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. От описаната по-горе фактическа обстановка безспорно се установява, че както към момента на формулиране на искането за спиране – 22.12.2017 год., така и към момента на постановяване на заповедта за премахване – 23.01.2018 год. е липсвало друго административно или съдебно производство, което да се явява преюдициално в производството по установяване и премахване на незаконния строеж. Самото Заявление за издаване на удостоверение за търпимост (с което се поставя началото на производството по издаване на този административен акт) е подадено на 24.01.2018 год., т.е. след постановяване крайния административен акт – заповед за премахване, производството по издаването на който се иска да бъде спряно. Предприетите от жалбоподателката действия по геодезическо заснемане и възлагане на комплексна експертиза не съставляват „друго административно производство“ по смисъла на цитираната правна норма, поради което не съставляват основание за спиране на административното производство.

По изложените съображения, жалбата против мълчаливия отказ на Кмета на Община Созопол за спиране на производството се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 500 лева, съставляваща заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното и на основание чл.  54, ал. 5, във вр. с чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.З.Я. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** – адвокат М.П. *** против мълчалив отказ на Кмета на Община Созопол по искане за спиране на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, обективирано във възражение с вх. № 94-00-30/22.12.2017 год.

            ОСЪЖДА Н.З.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Созопол сумата от 500 (петстотин) лева разноски по делото

 

            На основание чл. 200, ал. 2 от АПК, определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: