ПРОТОКОЛ

       

Година 2018, 23.01.                                                                        град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                 ІІ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ

На двадесет и трети януари                        две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР Христов

 

Секретар: Б.Ч.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Христов 

Административно  дело номер 501 по описа за 2017 година.                     

На именното повикване в 14:43 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.З.Г.,  редовно призована, явява се лично и с адвокат Л., с представено по делото пълномощно.

ОТВЕТНИКът по ОСПОРВАНЕ – Директор на Агенция „Митници“ гр. София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., с представено по делото пълномощно.

 

По хода на делото:

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

 

С оглед становището на страните и поради липсата на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Адв. Л.: Предвид определението на съда в настоящето заседание да бъдат  изчерпани доказателствените искания представям и моля да приемете постановление за привличане на обвиняем на лицето Д.З.Г., която е жалбоподател. Относимостта към настоящето дело е очевидна. Става дума за акт, с който тя е привлечена като обвиняем по наказателно дело от общ характер със същите обстоятелства, които са цитирани като основание за налагането на дисциплинарно наказание съгласно обжалваната заповед № 324 от 10.02.2017 г. Постановлението, пропуснах да кажа, е от 03.07.2017 г. по ДП № 55/2015 г. по описа на сосп, по прокурорска препика № 534/2015 г. Моля също така да бъде прието като доказателство със същия аргумент и постановление по същата преписка от 22.12.2017 г., съгласно което по отношение на жалбоподателката е постановено, че остава висящо наказателното производство. Други доказателствени искания на настоящия етап нямаме. Считахме, че е правилно да представим след като съдът допусна материалите от медиите да представим и за настоящето ръководство в лицето на Г.К..  Срещнахме толкова много материали, че счетохме, че това е ноторно обстоятелство и няма нужда от доказване, поради което нямаме други доказателства за сега.

 

Юк. М.: Моето становище по така представените доказателства е, че те са за период, който е абсолютно ирелевантен по отношение на периода на процесната заповед, които са се случили като факти и обстоятелства и са настъпили на много по-късен момент от 10.02.2017 г., когато е постановена и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката. Колко са относими предоставям на съда да прецени. Няма да сочим други доказателства. Нямаме доказателствени искания.

 

Съдът, с оглед становището на страните и по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

приема представените от адв. Л. в днешно съдебно заседание  документи като писмени доказателства по делото.

 

С оглед изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА думата по същество:

 

Адв. Л.: Правя процесуално искане за спиране на делото. Съпоставянето между аргументите, изложени като основания за налагане на дисциплинарно наказание в обжалваната заповед, и представените по делото доказателства дава основание за извода за абсолютна идентичност на обстоятелствата, които са залегнали като основания в обжалвания акт и тези, които обстоятелства са предмет на изясняване на наказателното производство, по което привлечена като обвиняема е жалбоподателката Д.Г.. Нещо повече, пред настоящия съдебен състав свидетелят С.Д.– ръководител на регионалното звено на ДАНС – Ямбол заяви на въпрос на защитата,че всички изложени от него обстоятелства пред Вас, уличаващи жалбоподателката в извършване на действия, които са основа за постановяване на обжалвания акт са и предмет на наказателното производство. Това производство, което се води от Специализираната прокуратура и по което съгласно днес приетите доказателства е обвиняема жалбоподателката. Следователно е налице хипотезата за установени престъпни обстоятелства, които следва да бъдат надлежно установени по предвидения в закона ред, а това означава с влязла в сила присъда по наказателното дело. Не може да има съмнение, че установяването на тези обстоятелства е от важно значение за издаването на акт, респективно от това зависи правилното и законосъобразно решаване на спора по настоящето дело. Всъщност предвид хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 апк още административнонаказващият орган е следвало да спре производството по издаване на този акт и да изчака приключването на наказателното производство. Същото не е направено. Следователно налице е хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК във връзка с чл.144 апк, предвиждащ субсидиарното приложение на ГПК, за спиране на настоящето производство. В противен случай, каквото и да се постанови по настоящето дело би било акт, преждевременно издаден без да са надлежно установени фактите, въз основа на които е издаден обжалваният акт. А оттам би била необоснована каквато и да била преценка за основателността или неоснователността на този акт.

 

юк. М.: Считам, че така направеното искане е неоснователно, тъй като дисциплинарното дело с крайния акт, който е мотивирана заповед на директора на Агенция „Митници” не е с преюдициалност, преюдициално съотношение с наказателното производство, което се води срещу жалбоподателката. Двете производства и ангажиране на двата вида отговорност не са взаимосвързани. Направеното искане е неоснователно, поради което моля да не го уважавате. След като директорът на Агенция „Митници” е преценил, че въз основа на събраните доказателства и при една надлежно проведена процедура в рамките на неговите правомощия по закона ще издаде заповед, която поддържаме и считаме за законосъобразна,  не считам, че направеното искане за спиране на настоящето производство е основателно.

 

Адв. Л.: Може би не бях разбран правилно. Аз не говоря за преюдициалност на едното спрямо другото. Това е хипотезата на друг текст по ГПК, на който не съм се позовавал. Става дума за хипотезата на установяване. Ще си позволя да цитирам закона - чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, чието субсидиарно приложение искаме в настоящето производство. Когато при разглеждането на едно дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора. Значи въпросът за преюдициалност е по т. 4. Нито съм се позовавал на нея, нито съм искал подобно приложение.  

 

юк. М.: Престъпните обстоятелства са установени много преди да започне съдебното заседание по настоящето дело. Това е  една по-различна хипотеза за спиране, която въз основа на факти  и обстоятелства, свидетелски показания и каквито и да било други допустими доказателства, които се събират по реда на АПК се установи, че има наличие на данни за извършено престъпление от общ характер. Тук в случая хипотезата е обратна, защото имаме едно наказателно производство, което не е в никаква зависимост от настоящето, водено такова. Установените факти и обстоятелства може да са послужили за основание за образуване на дисциплинарност срещу въпросните митнически служители, но наказателното предхожда административното такова. Така, че считам, че тази хипотеза не е приложима към настоящия случай.

           

Съдът, след като изслуша страните, намира формулираното искане за спиране на настоящето производство, мотивирано с нормата на чл. 229, ал. 1, т.5 гпк, субсидиарно приложим по реда на чл. 144 апк, за неоснователно. Съгласно посочената норма съдът спира производство, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В настоящия случай производството е започнало по повод заповед на административния орган – директор на Агенция „Митници”, с която е наложено дисциплинарно наказание на държавния служител Д.Г.. В случая мотивите и обстоятелствата, които е ползвал административният орган, за да обоснове извода за наличието на основания за налагане на това дисциплинарно наказание по никакъв начин не съдържат твърдения за наличие на престъпни обстоятелства. Видно от оспорената заповед, същата е мотивирана единствено и само с разпоредбите на ЗДСл. С оглед на това съдът намира, че образуваното досъдебно производство, което цели да удостовери наличието на въпросните престъпни обстоятелства, не би могло да повлияе върху спора по оспорване на административния акт, с който е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателката. Още повече съдът намира за нужно да посочи, че наличието, респективно липсата на престъпни обстоятелства се установява с влязъл в сила съдебен акт – присъда, която да удостоверява наличието на данни за извършено престъпление или не. В този смисъл съдът намира, че в случая не е налице посочената от процесуалния представител на жалбоподателката хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 5 гпк, поради което не е налице и основание за спиране на настоящето производство.

По  изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Отхвърля искането за спиране на настоящето производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

 

С оглед изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА думата по същество:

 

Адв. Л.: Почитаеми г-н председател, поддържаме изцяло аргументите и доводите, съдържащи се в жалбата ни срещу заповед № 324 от 10.02.2017г. на директора на Агенция „Митници”, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Ще ми позволите да не се спирам подробно на изложените аргументи в самата жалба. Поддържаме изцяло всеки един аргумент, така както е записан и в тяхната съвкупност, и взаимовръзка. Освен това обаче какво се изясни в хода на настоящето производство? Разбира се, ще отворя една малка скоба предвид постановеното от съда току що определение, с което бе отказано спиране на делото. По същество беше отречено в това да са установени престъпни обстоятелства и се задава въпросът: А какво всъщност е било постановено?, Какво е залегнало като основание за наложеното дисциплинарно наказание? Четем самия обжалван акт: „Във връзка с проведена на митнически пункт „Лесово” на 02.11.2016 г. операция под ръководството на Специализираната прокуратура е установено…Видно от постановление за привличане на обвиняем от 03.11.2016 г. в периода от края на м. септември 2015 г. до 01.11.2016 г. в с. Лесово жалбоподателката участва в престъпна група“. По отношение на Д.Г. съдът е взел съответни мерки, първоначално е взел мярка за неотклонение. Въз основа на събраните доказателства по тази преписка никъде не е посочено нито едно обстоятелство или факт извън тези, които са предмет и на досъдебното производство, и които да са послужили било то за образуване на дисциплинарното производство, по което е издаден обжалвания акт, било като постановено допълнително в хода на това дисциплинарно производство. Тук ще си позволя да припомня на почитаемия съд, че всичките доказателства от личното професионално досие на жалбоподателката са перфектни, най-високите резултати. Понеже лично познавам г-н К. той не може и половината от тези резултати да постигне. Но всички доказателства извън това досъдебно производство говорят категорично в полза на извода, че спрямо жалбоподателката не са налице каквито и да било факти или обстоятелства, които могат да обосноват извод за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение.

От друга страна в хода на настоящето производство беше разпитан свидетелят С.Д., който пространно разказваше всевъзможни впечатления, но ще си позволя да обърна вниманието на съда на въпрос на защитата дали изложеното от него е предмет на наказателното производство, което се води в Специализираната прокуратура, по което обвиняема е Д.Г., той заяви категорично: „Да, всички обстоятелства”. Следователно налице е безспорен извод, че извън наказателното производство, което се води спрямо група лица, сред които е жалбоподателката, няма нито едно писмено, гласно или каквото и да било доказателство, което да може да бъде прието като годно основание за налагане на това дисциплинарно наказание.   По отношение на допуснатите великодушно от настоящия съдебен състав материали от медии ще си позволя без да навлизам в лични нападки да изразя възмущението си. Нима има българин, който да е на отговорна позиция, който да не е бил по един или друг начин охулван, той или негови близки в медиите, той или негови много близки в медиите. Нима има българин, който да не бъде мразен от други българи и тези други българи да нямат позиции в медиите. Медиите са частни търговки дружества и ако се провери всяко едно официално класиране било то от компетентните европейски социолози или неправителствени сдружения за свободата на словото и за това къде се намира България по обективност на публикациите ще разбере, че те не само, че не трябва да бъдат допускани освен в рубриката „Темида се смее”, а трябва да бъдат максимално игнорирани при формиране становището на компетентния съд. Не един и два живота бяха съсипани, не една и две кариери бяха разрушени, от които българското общество страда, качествени хора, можещи, знаещи бяха съсипани, предадени на всевъзможни процедури, на страдание, на „гражданска смърт” само и единствено заради медийни публикации. Подготвяйки се за настоящето заседание реших да направя обзор, така както великодушно съдът допусна медийни материали спрямо жалбоподателката, да видим какви пък медийни материали има за всички, които по един или друг начин са засегнати от този процес, за техни близки. Погнусих се, след 15 минути ровене в интернет се погнусих и реших да прекратя. По-добре е да се загуби дело отколкото да изпадна на нивото на мерзката клоака на клеветата, която намира място в медиите. Затова и не представих, нека почитаемият съд да прецени, че нямам такива доказателства и оставам на съзнанието на участниците да знаят ноторните факти за кого, къде, какво има. В този смисъл моля позорящите клевети от медиите, които не са потвърдени с нито едно реално доказателство, годно за съд, да бъдат напълно игнорирани при формирането на изводите на съда относно основателността на обжалвания акт, респективно това дали да бъде уважена внесената от нас жалба.

В светлината на всичко изложено един важен нюанс е отказът на свидетеля Тодор Пилчев, поискан между другото от самия административен орган, който най-вероятно е изключително зает или болен, но неще и съмнение, че целенасочено избягва явяването пред настоящия съд. Защо? Нали именно това е прекият ръководител, именно това е лицето, което следва да даде оценката за качествата, съобразно изложените основания в обжалваната заповед.

В тази светлина още един щрих. От доказателствата, които представих е видно, че лицата, които са привлечени като обвиняеми по наказателното производство са привлечени по една изключително странна процесуална конструкция, привлечени са като участници в престъпна група  с неизвестен ръководител. Този неизвестен ръководител може да бъде единствено и само от структурата на Митницата, той може да бъде само и единствено висшестоящ спрямо тях, той може да бъде само и единствено поради самата схема на твърдяното обвинение лице, от което те са административно зависими.  Очевидно това лице не е установено. Очевидно, ако е установено по някаква причина не е привлечено като обвиняем. Именно това залегна в нашето искане за спиране на делото, което почитаемият съд, преценявайки искането ни и преценявайки фактите, отхвърли. Разбира се, ние ще отправим и към по-горестоящата инстанция същото искане. Разбира се, надявам се там да бъде друга позицията, защото и от това, което излагам сега е видно, че абсолютно всички  обстоятелства, които са залегнали като основания, са престъпни обстоятелства. Те са установени в хода на административното производство. Това, че административнонаказващият орган не е приложил това, което е трябвало да приложи – чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК още повече, че спрямо него съгласно следващите алинеи сроковете спират да текат. В момента настоящият състав е поставен в изключително затрудненото положение, да трябва да се спасява една процедура, която изначално е опорочена от грешките на администрацията. Този акт, който обжалваме, е постановен като краен акт в тази опорочена процедура.

Само едно много важно обстоятелство, дори и да приемем, че се съдържа истина в твърденията на Прокуратурата, които са послужили като основание за привличане като обвиняем на жалбоподателката, а оттам и за инициираните сигнали по производството, по което се обжалва настоящият акт, дори и да приемем, че има някаква истина, то е основание само за едно и в жалбата съм се спрял подробно. Само за искането за временно отстраняване. Това временно отстраняване, г-н председател, е поискано и е отхвърлено от компетентния Специализиран съд. Значи материалите по наказателното производство съдът, който е запознат с тях в детайли, отказва да приеме като годни за временно отстраняване от длъжност, а компетентният административен орган, нещо повече самите върхове на този административен орган са предмет на проверка и в суматохата, в която трябва да спасяват себе си, да се правят на по-набожни от папата, постановяват по-тежко, не временно отстраняване, а постановяват дисциплинарното уволнение. Е, питам аз ще допусне ли настоящият състав това беззаконие да бъде облечено и в съдебно решение? Аз считам, че не би трябвало. Каквото и да постановите ние не коментираме, даваме само позицията си съобразно законовите изисквания и съобразно представените доказателства.

 

юк. М.: Уважаеми г-н председател, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и недоказана, и да постановите решение, с  което да потвърдите законосъобразността на заповедта на директора на Агенция „Митници”, с която е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката. Моля за срок, в който да изложа своите подробни съображения в писмени вид. Моля за присъждане в полза на Агенция „Митници” на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП на юрисконсултско възнаграждение за процесуалното ни представителство.

 

 

Съдът като прие, че делото е изяснено от фактическа страна обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

 

Предоставя възможност на процесуалния представител на ответника в 7-дневен срок, считано от днес, да изготви и представи по делото подробни писмени бележки по същество на спора.

 

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 15,12 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: