Р Е Ш Е Н И Е

 

            705                                  13.04.2016г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи март, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

          ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                               2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  М.В.

прокурор: Г. Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 501 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от Г.С.Ж.,***, против Решение № 201 от 16.12.2015г., постановено по НАХД № 212 по описа на Районен съд – Средец за 2015г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 473/29.07.2015г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, с което на Г.С.Ж., ЕГН **********,*** за нарушение по чл.108, ал.3, вр. чл.104, ал.1, т.4 от Закона за горите, на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000 лева.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е необосновано, постановено при нарушение на процесуалния закон.

В съдебно заседание касаторът Г.С.Ж., редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител адвокат Д., която поддържа жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по касацията Регионална дирекция по горите гр. Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е възражението на касатора, че липсата на индивидуализация на нарушения нормативен акт в АУАН, е съществено процесуално нарушение. Оплакванията, че непосочването в т.5 от АУАН на нормативния акт от който са цитираните разпоредби, било нарушение на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, е изцяло несъстоятелно, тъй като този нормативен акт е посочен в т.3 от АУАН и нормите кореспондират с тези в т.5 от същия. Нещо повече, наказаното лице е лицензиран лесовъд и като такъв е следвало да е запознат с нормативната уредба в областта на добива на дървесина.

Възражението на жалбоподателя, досежно липсата на задължителен реквизит в НП – мястото на извършване на нарушението, настоящата инстанция намира за неоснователно. И в АУАН и в НП е посочено точно мястото на нарушението – обект № 1403-ОГТ на ОП „Общински гори Средец“. Видно от АУАН, същият е издаден на основание Констативен протокол сер.Ж00 № 001799 от 18.03.2015 г. В този протокол подробно са разписани подотделите, в които е извършено нарушението. За наказаното лице, като лицензиран лесовъд, не е останало неясно за кое нарушение, в коя местност е наказан. Същият се е защитавал адекватно именно срещу вмененото му нарушение.

С оглед изложените дотук мотиви, настоящата инстанция намира проверяваното решение за съответно на материалния закон.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 201 от 16.12.2015г., постановено по НАХД № 212 по описа на Районен съд – Средец за 2015г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

    

   2.