Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас, 13.07.2012 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, четвърти състав, на тридесети май през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ: Галина Радикова

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 501 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Ж.Ж.С., ЕГН **********,***, против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002884 от 06.12.2011 г., издаден от Старши експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, потвърден с Решение № 94-Ж-14 от 10.02.2012 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, с който е определен дължимият от жалбоподателят за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. данък върху превозните средства общо в размер на 70.40 лв. – главница и 14.43 лв. – лихви за лек автомобил Опел Кадет, с рег. № А 7658 АС.

С жалбата се иска отмяна на Акта за установяване на задължение по декларация, потвърден с Решението, като се твърди, че същите са неправилни и незаконосъобразни.

Жалбоподателят твърди, че не дължи така определената с акта сума, тъй като на 24.04.2008 г. е предал автомобила за унищожаване на фирма „ЕРИДА Трейд” ЕАД. Ангажира писмени доказателства – Удостоверение от фирма „Ерида Трейд” ЕАД за унищожаване, Декларация за снемане на отчет на автомобила от органите на КАТ, Служебна бележка с № 100769011524 от сектор „ПП” на ОД МВР - Бургас и приходна квитанция № 6526 от 27.03.2008 г., издадена от Община Бургас. 

В съдебно заседание изцяло поддържа аргументите изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Марев, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноските по делото.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Същата е подадена от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

С Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002884 от 06.12.2011 г., издаден от старши експерт при Община Бургас, упълномощен съгласно Заповед № 62 от 14.01.2010 г. на Община Бургас, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и съгласно декларация по чл. 54 ЗМДТ, подадена от жалбоподателя са установени задължения за данък върху превозните средства за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в размер общо на 70.40 лв. – главница и 14.43 лв. – лихви, изчислени към 06.12.2011 г. за лек автомобил Опел Кадет с рег. № А 7658 АС.

Акта е обжалван по административен ред с искане за отмяна му, като неправилен и незаконосъобразен. Същият е потвърден с Решение № 94-Ж-14 от 10.02.2012 г., издаден от Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, приложима на основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, вр. чл. 9б от ЗМДТ, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В случая предмет на оспорване е Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002884/06.12.2011 г., съставен от Старши експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, оправомощен със заповед № 62/14.01.2010 г. на кмета на община Бургас с права и задължения на органи по приходите. Следователно, той е компетентен орган по чл. 4, ал. 1, изр. първо от ЗМДТ, вр. чл. 9б от същия закон, оправомощен по надлежния ред със заповед по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ. Актът е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК в предвидената от закона писмена форма, в изпълнение на изискването, въведено с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването на местните данъци и такси да се извършва по реда на ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, като за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.

По силата на § 2, ал. 2 от ДР на Закона за движение по пътищата условията и редът за събиране, предаване, съхраняване и разкомплектоване на пътните превозни средства, снети от отчет се определя от Министерски съвет, който за целта е приел Наредба за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства. В чл. 2 от Наредбата е посочено, че същата се прилага за моторните превозни средства от категория L2, L4, M1 и N1 по смисъла на чл. 149, т. 1, букви „в”, „ж”, „и” и „к”, т. 2, буква „а” и т. 3, буква „а” от Закона за движение по пътищата. В  случая процесното МПС е от категория М1 – МПС за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача е не повече от 8, т.е. налице е изискването за предаване за разкомплектоване предвидено в чл. 11 от Наредбата, както и изискването на чл. 15 от Наредбата за издаване на удостоверение при приемане за разкомплектоване.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата, удостоверението по ал. 1 служи като доказателство съгласно чл. 18 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркетата теглени от тях.

В чл. 18 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. е посочено, че регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление, подадено от собственика; след писмено уведомяване за изплатена тотална щета от лицензиран застраховател - за превозно средство, неподлежащо на възстановяване или разкомплектовано за продажба на части от застрахователя и след писмено уведомление за регистрация на превозното средство в държава, член на ЕС или на ЕИП. В конкретния случай е осъществена хипотезата на т. 1, за която в ал. 2 на чл. 18 е предвидено собственикът да посочи обстоятелствата, поради които се иска прекратяването на регистрацията, и да представи доказателства, че превозното средство е прието за разкомплектоване и съхраняване в определено за това място или частен имот, че се изнася от страната или че е откраднато.

По делото жалбоподателя е представил като доказателство Декларация за снемане на отчет на автомобила от органите на КАТ (л.5) и Удостоверение от фирма „Ерида Трейд” ЕАД за унищожаване на автомобила на 24.04.2008 г. (л.4). Въз основа на така представените документи, на жалбоподателя е издадена служебна бележка № 100769011524 от сектор „ПП” на ОД МВР – Бургас (л. 6) в уверение на това, че регистрацията на процесният автомобил е прекратена на 18.05.2010 г. 

Ответникът по жалбата твърди, че от представеното удостоверение от фирма „Ерида трейд” ЕАД , не става ясно дали издателят на това удостоверение има разрешение, издадено на основание чл. 37 от Закона за управление на отпадъците, както и, че същото не е по образец и не съдържа задължителните реквизити по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства и по този начин не е представено годно удостоверение за разкомплектоване и данъчното облагане не може да бъде преустановено за процесния автомобил.

В чл. 15, ал. 2 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства е посочено изчерпателно какви данни следва да съдържа Удостоверението за разкомплектоването на излязло от употреба МПС (ИУМПС). Действително, представеното по делото Удостоверение не съдържа част от данните посочени в чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Същото обаче, предвид издадената от Сектор „ПП” при ОД МВР – Бургас служебна бележка за прекратяване регистрацията на автомобила е послужило като доказателство, че превозното средство е прието за разкомплектоване и съхраняване в определено за това място или частен имот.

С разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ се цели посредством финансови облекчения да се стимулират собствениците на ИУМПС да ги предават в специализирани центрове за разкомплектоване и по този начин да се способства за намаляване замърсяването с отпадъци от такива превозни средства. В този смисъл, и след преценка на събраните доказателства по делото, съдът намира, че в случая тази цел е изпълнена, като процесното МПС, като спряно от движение и излязло от употреба е било разкомплектовано,  видно от представеното по делото Удостоверение. Същото съдържа минимално необходимата информация, от която става ясно, че автомобила е бил разкомплектован, каквато е целта на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ.

Според последната, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Видно от представената по делото служебна бележка, издадена от Сектор „ПП” при ОД МВР – Бургас регистрацията на процесното МПС е прекратена на 18.05.2010 г., т.е. жалбоподателя не дължи данък от 01.06.2010 г., или дължи данък върху превозните средства за 2008 г. в размер на 17.60 лв. – главница и 6.78 лева - лихви, 2009 г. в размер на 17.60 – главница и 4.55 лв. – лихви и за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2010 г. в размер на 7.33 лв. и 0, 92 лв. – лихви.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалвания акт следва да бъде отменен в частта, с която са установени задължения за данък върху превозните средства и лихви върху тях за 2011 г., да измени обжалвания акт в частта, с която са установени задължения за данък върху превозните средства и лихви върху тях за 2010 г.  и да отхвърли жалбата в частта с която се иска отмяна на Акта за установяване на задължение, с който са установени задължения за данък върху превозните средства и лихви върху тях за 2008 г. и 2009 г.

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на администрацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно на потвърдената част от Акта.

Поради това и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, ІV- ти състав,

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002884/06.12.2011 г., издаден от Старши експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, потвърден с Решение № 94-Ж-14 от 10.02.2012 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, в частта с която е определен, дължим от Ж.Ж.С. за 2011 г. данък върху превозните средства в размер на 17.60 лв. – главница и 0.49 лв. – лихви за лек автомобил Опел Кадет, с рег. № А 7658 АС.

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002884/06.12.2011 г., издаден от старши експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, потвърден с Решение № 94-Ж-14 от 10.02.2012 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, в частта с която е определен дължим от Ж.Ж.С. за 2010 г. данък върху превозните средства в размер на 17.60 лв. – главница и 2.61 лв. – лихви за лек автомобил Опел Кадет, с рег. № А 7658 АС, като определя за 2010 г. данък върху превозните средства в размер на 7.33 лв. – главница и 0, 92  лв. – лихви за лек автомобил Опел Кадет, с рег. № А 7658 АС.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Ж.С., ЕГН **********,***, против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ002884/06.12.2011 г., издаден от Старши експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, потвърден с Решение № 94-Ж-14 от 10.02.2012 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, с който е определена дължимият от Ж.Ж.С. за 2008 г. и 2009 г. данък върху превозните средства общо в размер на 35.20 лв. – главница и 11.33 лв. – лихви за лек автомобил Опел Кадет, с рег. № А 7658 АС

ОСЪЖДА Ж.Ж.С., ЕГН **********,***, да заплати на община Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.              

 

 

 

    СЪДИЯ :