Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 920           Година 16.05.2016         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина БЪЧВАРОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                                2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря И.Л.

Прокурор Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 500 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от К.М. *** срещу решение № 38 от 01.02.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1966 по описа за 2015г. на Районен съд Несебър. Счита решението за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за незаконосъобразност на съставения акт и издаденото наказателно постановление. Оспорва съставомерността на констатираното деяние. С жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение и потвърденото наказателно постановление.

Ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Бургас, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е потвърдил наказателно постановление № 02-53 от 14.12.2015г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море” Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при ИАРА с което на основание чл.56, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, за административно нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА. Съдът не е установил наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. По същество е обоснован извод за съставомерност на констатираното деяние, като е приел, че на посочената дата и място К.М. е извършвал стопански риболов с хрилни мрежи в Черно море, без издадено разрешително и удостоверение за това, в нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА, поради което правилно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Наложеното административно наказание съдът е намерил за правилно определено в минималния предвиден от закона размер, в съответствие с целите на специалната и генералната превенция.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, в частност поддържаните такива за неяснота касаеща мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е извършено същото са неоснователни. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление издадено в съответствие с разпоредбата на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Видно от тяхното съдържание, коректно и четливо са посочени датата, мястото и обстоятелствата касаещи извършеното административно нарушение, както и фактическите и правни основания послужили за ангажирането на отговорността на касатора, в това число и средството за ловуване и размера на улова.

Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се обосновава съставомерност на констатираното административно нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА.

Съгласно посочената разпоредба стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, като при нарушаване на тази забрана, физическите и юридическите лица носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона.

В §1, т.26 от ДР на ЗРА се съдържа легална дефиниция на понятието „риболов“, съгласно която това е „поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване“. Съответно в т.28 от ДР на ЗРО е дадено легално определение на понятието „стопански риболов“, което е определено като дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на закона се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1, а именно въдици/пръчки.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че касаторът М. на 10.11.2015г. около 08:00 часа на централния плаж на гр.Обзор, с лодка без регистрация, извършва риболов с хрилни мрежи с дължина 200м., при което е уловен 1бр. риба от вида „лефер“, с тегло – 0,5 кг. От свидетелските показания на актосъставителя П., се установява, че К.М. е възприет непосредствено да излиза от водата и да изважда мрежи, в които има улов, като в последствие след излизането с лодка на брега и легитимация на контролните длъжностни лица, са му поискани удостоверение и разрешително за стопански риболов, каквито той не представя. В този смисъл, поддържаните твърдения, че липсват конкретни възприятия на проверяващите досежно авторството на установеното нарушение не се подкрепя от събраните доказателства.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за стопански риболов по смисъла на §1, т.28 от ДР на ЗРА, тъй като по делото е безспорно установено, че касаторът е извършвал улов на риба с мрежи, тоест с уреди различни от определените за любителски риболов (въдици/пръчки) по чл.24, ал. 1 от ЗРА и само това обстоятелство е достатъчно да се квалифицира риболова като стопански, без да се изследва въпроса за количеството на улова. Изложеното обосновава извод, че извършеният от М. риболов е стопански, а не любителски, а за осъществяване на такъв законът поставя конкретни изисквания и ограничения както по отношение на неговия обхват (Черно море и р. Дунав), така и въвежда специален разрешителен режим. Ето защо, правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.56, ал.1 от ЗРА, съгласно която разпоредба „Който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.“.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 01.02.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1966 по описа за 2015г. на Районен съд Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

 

  2.