Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         534                        19.03.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и шести февруари,                               две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 4 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Бургас“ЕАД, ЕИК-102011085, гр.Бургас, кв.Лозово, против решение от 26.11.2014г. постановено по НАХД № 4205/2014г. по описа на Районен съд Бургас. От касационната инстанция се иска да отмени оспорения съдебен акт като незаконосъобразен и да отмени изцяло атакуваното пред районния съд наказателно постановление. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, в него не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, не са изложени мотиви и не е ясно въз основа на кои факти съдът е достигнал до извод за извършено от дружеството нарушение, допусната е и очевидна фактическа грешка при посочване размера на наложената имуществена санкция. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията си касаторът представя цялата преписка по изграждането на котел на биомаса в „Топлофикация Бургас“ЕАД. В съдебно заседание дружеството се представлява от редовно упълномощения адвокат Б. В., която поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение на посочените основания.

Ответникът по касация – директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас, чрез пълномощника си ю.к.К., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оспореното съдебно решение. Също представя писмени доказателства, включително и действащото комплексно разрешително № 33/2007г. издадено на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира за потвърждение на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна по следните съображения:

„Топлофикация Бургас“ЕАД е санкционирано с наказателно постановление (НП) №40/19.08.2014г., издадено от директора на РИОСВ-Бургас за това, че по време на осъществен текущ планов контрол на 31.03.2014г. и 01.04.2014г. на площадката на дружеството в гр.Бургас, Северна промишлена зона, кв.Лозово, във връзка с изпълнението на условията на комплексно разрешително № 33/2007г. е установено, че дружеството в качеството си на оператор не изпълнява в съответствие с изискванията на комплексното разрешително: Условие 9.2. Емисии от точкови източници, съгласно което: „Не допуска наличие или експлоатация на други точкови източници на емисии в атмосферния въздух“, освен посочените в цитираното условие. При извършените проверки на посочените по-горе две дати, както и при проверка на 25.03.2014г. е установено, че „Топлофикация Бургас“ЕАД извършва пусково-наладъчни действия за проучване работата на ново съоръжение. На производствената площадка е монтиран нов водогреен котел за производство на топлинна енергия чрез оползотворяване на биомаса във вид на дървесен чипс с номинална топлинна мощност 17,72 МW, който предстои да бъде въведен в експлоатация. Котелът не е описан в действащото комплексно разрешително като емисионен точков източник. Това е квалифицирано като нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), поради което и на основание чл.164, ал.1 от ЗООС на дружеството е наложена имуществена санкция от 10`000 лева.

По подадена жалба от „Топлофикация Бургас“ЕАД, районният съд е издал оспореното в настоящото касационно производство решение без посочен номер от 26.11.2014г., постановено по НАХД № 4205/2014г. В него е цитиран актът който е бил предмет на обжалване, като погрешно е посочен размерът на наложената имуществена санкция – вместо 10`000 лева е посочена в размер на 1000 лв. Посочено е съвсем лаконично за какво е санкционирано дружеството, като е счетено, че нарушението е доказано от показанията на разпитания по делото свидетел и писмените доказателства, включително и констативен протокол. Направен е извод, че обжалваното НП следва да се потвърди, а наложената санкция, определена погрешно тук като глоба, е в справедлив размер. В диспозитива на съдебното решение с много съкращения и оставяне на празни места е посочено, че НП се потвърждава, а размерът на имуществената санкция е записан като 1000 ла.

Съгласно чл.218 от АПК в хода на касационната проверка съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

При изпълнение на възложеното от законодателя задължение за извършване на служебна проверка на оспореното съдебно решение, настоящият касационен състав установи, че същото е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а за съответствието му с материалния закон не може да се извърши преценка поради излагането на ограничени по обхват мотиви. Фактическата обстановка по установяване на нарушението е останала неизяснена докрай от районния съд, а въз основа на недостатъчни доказателства, съдът е формирал изводи, които не могат да бъдат проверени от настоящия касационен състав. В съответствие с принципите на непосредственост и разкриване на обективната истина, на основание чл.18 и чл.13 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, районният съд е следвало да събере доказателства за съдържанието на издаденото на „Топлофикация Бургас“ЕАД комплексно разрешително № 33/2007г. Последното не е било изискано и проверено от съда в хода на съдебното следствие, а се представи едва пред касационната инстанция. Районният съд е формирал извод, че новото съоръжение-котел, не е било описано в комплексното разрешително като емисионен източник, без да извърши проверка на съдържанието на това комплексно разрешително, следователно се е позовал в решението си на доказателство което не проверил лично. В този смисъл касационната инстанция не може да проведе контрол за законосъобразност. Порокът е от вид, който не може да бъде преодолян по реда на чл.222, ал.1 от АПК. При наличие на порок от тази категория касационната инстанция не може да обоснове извод във връзка с проверка на преценката на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Решението на районния съд следва да се отмени, а делото де се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се преценят и представените писмени доказателства пред настоящата касационна инстанция, включително и комплексно разрешително № 33/2007г.

Отделно, районният съд е допуснал съществена фактическа грешка в оспореното решение. В обстоятелствената част е посочено, че на „Топлофикация Бургас“ЕАД е наложена „имущ.санкция 1000 лв.“, а в диспозитива – „имущ.санкция 1000 ла“, като тук не е посочен вярно не само размера на сумата, но и вида на паричния еквивалент. Макар, че би могло да се приеме допускане на техническа грешка, то с оглед факта, че е допусната и в обстоятелствената част, и в диспозитива, съчетана със силно съкратеното изписване на оспореното наказателно постановление, както и повърхностните мотиви, остава съмнение кой точно казус е разгледан от районния съд. Поради тази причина настоящият състав приема, че липсва валидно произнасяне по подадената жалба срещу наказателно постановление №40/19.08.2014г., издадено от директора на РИОСВ-Бургас, което е още едно основание делото да бъде върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

Воден от горното и на основание чл.221 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение от 26.11.2014г. постановено по НАХД № 4205/2014г. по описа на Районен съд Бургас.

 ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за ново разглеждане от друг състав, съобразно указанията в настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.                                                        2.