Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  840

 

гр. Бургас, 23 май  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ

КНАХД № 4/2012 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, представлявана от директора П.В., против Решение № 2384/22.11.2011 година, постановено по н.а.х.д. № 3439 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас. С решението е изменено Наказателно постановление № 02-0201817/22.08.2011 година, издадено от П.В.Т. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414, ал.3 от КТ на “Мако-стил В.П.” ЕООД  с ЕИК 147107704, седалище и адрес на управление гр. *** в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като е намалено наложеното наказание имуществена санкция на 200 лева. С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, като иска оспореният съдебен акт да бъде отменен поради неправилно приложение на материалния закон и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител и не взема становище по нея. Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас  намира решението за законосъобразно и правилно, а касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В хода на развилото се първоинстанционно производство Районният съд е събрал достатъчно доказателства, въз основа на които да установи фактите по спора. Приел е за безспорно установено от фактическа страна, че на 16.06.2011г. в 10,30 часа е допуснал до работа в шивашки цех, находящ се в гр. ***, стопанисван от ответника по касационната жалба, лицето И.Т.П. да изпълнява длъжността отчетник счетоводство, без да й представи заверено копие пред ТД на НАП от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това обстоятелство е установено след правилна преценка на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля К..

Налице е правен спор относно приложимостта на разпоредбата на чл.415в КТ, касаеща маловажни нарушения на трудовите правила. Съгласно същата разпоредба в по-благоприятната редакция, действала към момента на установяване на административното нарушение, “за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Налице са изискуеми от законодателя обективни критерии, постановени при условията на кумулативност, обосноваващи приложение на разпоредбата. Касае се за възможност за отстраняване на нарушението веднага след установяването му и едновременно с това за изискване да не са произтекли вредни последици за работници или служители.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че в деня на проверката завереното копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ до ТД на НАП е било връчено на работника.

А на следващо място предпоставката за липса на вредни последици Съдът също приема налична. Такива не са били надлежно индивидуализирани от наказващия орган, като финансови загуби, пропуснат трудов и осигурителен стаж и т.н., а подобни не са били установени и пред първата съдебна инстанция.

При наличие и надлежно установяване на двете кумулативни предпоставки по чл.415в КТ, първоинстанционният съд е достигнал до единствения възможен извод за маловажност на допуснатото от работодателя нарушение, като е определил и правилно и законосъобразно наказание, обосновавайки мотивирано размера му.

Изложените аргументи за това, че нарушението е на просто извършване и с “допускане” на лицето на работа преди връчването на копие от завереното от ТД на НАП уведомление Съдът не приема, тъй като в противен смисъл са задължителните за съда указания на ВАС, изложени в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, за които изводи са изложени и подробни мотиви.

Като е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин и е приложил разпоредбата за маловажност на констатираното нарушение първоинстанционният съд правилно е изменил издаденото наказателно постановление и затова постановеният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2384/22.11.2011 година, постановено по н.а.х.д. № 3439 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: