РЕШЕНИЕ

 

№………….                     Дата 04 март 2009 год.                       град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 05 февруари 2009 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Ю.Р.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: С.Х.

разгледа докладваното от съдия С.

КНАХ дело № 4 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Г.Г. *** против Решение № 77/27.10.2008 год., постановено по НАХД № 39/08 год. по описа на Районен съд – Средец, с което е потвърдено НП № 771/01.08.2008 год., на началник на РПУ на МВР – гр.Средец, с което на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушения по ЗДвП. 

Като касационни доводи за отмяна на съдебно решение се навеждат нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Други пороци на съдебното решение не се сочат, като останалите възражения са свързани с твърдяната незаконосъобразност на наказателното постановление, като се възразява, че касаторът, като водач на МПС, е възприел указателна табела, сочеща на предстоящо навлизане в населено място, а е липсвала табела за начало на населено място. Касаторът счита, че в случая би следвало да се приложи института на случайното деяние по смисъла на чл.15 от НК, алтернативно – моли за приложението на чл.28 от ЗАНН поради наличие на маловажен случай.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че касаторът е правилно санкциониран, тъй като не е съобразил скоростта си на движение с тази, предвидена за движение в населено място. 

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

         Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

         Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено съобразно нормите на материалния закон.

На база на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, като е приел за  установено, че на 15.07.2008 год. жалбоподателят е управлявал лек автомобил с ДК № Х 38 05 АС, като навлизайки в населено място - гр.Средец, не се е съобразил с максимално допустимата скорост за движение – 50 км/ч. Скоростта от 81 км/ч., измерена при движението на автомобила след указателна табела Д 11 – начало на населено място, била засечена с техническо средство радар. За констатираното нарушение бил съставен акт, въз основа на който, впоследствие било издадено и оспореното пред Районния съд наказателно постановление. По същество съдът е приел, че е осъществен състава на нарушението, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Фактите по делото са безспорно установени въз основа на показанията на актосъставителите, които безпротиворечиво установяват, че скоростта на движение на автомобила е засечена именно след указателната табела за начало на населеното място и в този смисъл, правнозначимият факт за движение в населено място, е безспорно установен.

При тези фактически данни, настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на решаващия съд.

Съгласно нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за движение в населено място, законът е ограничил скоростта до 50км/ч., освен в случаите, в които изрично се ограничава скоростта до други по-ниски стойности, за които следва да има изричен пътен знак.  В конкретния случай, пътният знак Д11 е сигнализирал начало на населено място, поради което ограничението на скоростта е до 50 км/ч, без да е необходима нарочна табела, ограничаваща скоростта, а засечената скорост на водача е надвишавала тази стойност с 31 км/ч. Възражението на жалбоподателя, че всъщност е възприел друга указателна табела за предстоящо навлизане в населено място, съдът приема като защитна теза, която не се подкрепя от данните по делото. Липсват предпоставките за приложението на чл.15 от НК, на който се позовава касаторът – като правоспособен водач той е длъжен и може да предвиди последиците на нарушението. Същото не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от една страна превишението на скоростта е значително – с 31 км/ч над допустимото, а от друга страна Законът за движението по пътищата регламентира и охранява обществени отношения с висока степен на защита. Предвидените наказания са фиксирани, поради което няма възможност за тяхното редуциране.

Като е формирал правилна фактическа обстановка, подкрепена изцяло от събраните по делото доказателства и въз основа на тях е извел правните си изводи, Районният съд е постановил един обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/27.10.2008 год., постановено по НАХ дело № 39/08 год. по описа на Районен съд – Средец.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..               ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

                                                                                           2………………...