Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 868 / 2012г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                         СТАНИМИРА ДРУМЕВА

при секретар: Г.Ф. и с участието на прокурор: Желязко Георгиев изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КНАХД № 49/2012г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Касаторът дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, чрез процесуалния си представител е оспорила решение № 2300/2011г. постановено по АНД №2598/2011г. на Районен съд гр.Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-0201660/27.06.2011г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.12, ал.1, във вр. чл.2, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), на основание чл.414, ал.1 от КТ на „ЕМ ТИ ЕС СТАНДАРТ” ЕООД гр.Бургас е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., като съдът е преквалифицирал деянието по чл.415в от Кодекса на труда и е намалил размера на наложената имуществена санкция от 1 500лв. на 100 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон и е необосновано. Иска да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление, издадено от него.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не изразява становище.

            Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и иска решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Бургас – правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Обратно на твърденията в касационната жалба, районния съд, видно от мотивите на решението му, е приел за несъмнено и категорично установени фактите, които осъществяват състава на нарушението, за което е наказано дружеството „ЕМ ТИ ЕС СТАНДАРТ” ЕООД гр.Бургас. Разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда предвижда две кумулативни предпоставки за приложението й. Първата – констатираното нарушение да е отстранено веднага след установяването му, а втората – от това нарушение да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В конкретния случай по делото е установено, че нарушението, което се състои в неизплащане на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за два месеца – м. януари и м. февруари 2011г., е изплатено през м.март 2011г., т.е. изпълнена е първата предпоставка на закона, нарушението е отстранено и може да се приеме, че това е станало веднага, тъй като проверката, констатирала това нарушение, видно от АУАН, е извършена на 25.03.2011г., а самият АУАН, който слага начало на административнонаказателното производство е съставен на 05.04.2011г. – след отстраняване на нарушението.

Налице е и втората предпоставка на чл.415в от Кодекса на труда. От събраните доказателства се установява, че размерът на неизплатеното допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит възлиза общо на 13,23 лв. От естеството на изпълнителното деяние става ясно, че в случая вредните последици се състоят само в стойността на неизплатеното допълнително възнаграждение. След като то е изплатено и нарушението е отстранено веднага, то са отпаднали и вредните последици, които произтичат от него. В случая с оглед естеството на деянието и вида и размера на вредните последици от него може да се направи логически извод, че освен сумата, която представлява допълнителното месечно възнаграждение, от това деяние не могат да настъпят други по характер вредни последици, поради което в конкретния случай правилно съдът е приложил привилегирования състав на нарушение, визиран в чл.415в от Кодекса на труда.

В случая за разлика от хипотезата на нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, вредните последици са установени и от характера на нарушението може да се направи обоснован извод, че други вредни последици не могат да настъпят, докато в случаите на нарушенията на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда вредните последици въобще не са изследвани, поради което извода, че не са настъпили е изцяло необоснован.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила. На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2300/2011г. постановено по АНД 2598/2011г. на Районен съд гр.Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: