РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 09 май 2011 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 18 април 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 49 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет - Бургас.

         Предмет на оспорване е Заповед № 3549/17.12.2010 год. на кмета на община Бургас, с която е разпоредено изваждане от картотеката на отдел “Жилищна политика” при община Бургас на А.Д.С. *** и е разпоредено, че не подлежи на ново картотекиране до изтичане на календарната година.

         Жалбоподателката С. оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалноправните норми, както и в отклонение от целта на закона. Възразява, че през последните пет години, каквото е изискването на Наредбата, тя е живяла в гр.Бургас, където е постоянният й адрес и само за периода от м.май до м.септември 2004г. е живяла в гр.Обзор, което е било наложително с оглед работата й като военнослужащ в Българската армия. След този период е живяла непрекъснато в гр.Бургас, но ново заявление за промяна на настоящия си адрес е подала едва през 2007г. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

         В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощник поддържа подадената жалба на сочените в нея основания, представя допълнителни доказателства. 

         Ответникът – кмет на община Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, поддържа становището, че административният орган правилно е приложил материалния закон, като се е позовал на извършена справка за промяна на настоящ адрес и с оглед нея е направил извода, че жалбоподателката не е живяла действително през последните пет години на настоящ адрес в гр.Бургас. Претендира възнаграждение.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Видно от доказателствата, съдържащите се в представената административна преписка, жалбоподателката С. ***.03.2009г., актуализирана с последващи заявления вх. № 94-А-137/18.03.2010г. и вх. № 94-00-50/42/30.03.2010г., с искане да бъде настанена с малолетното си дете в свободно общинско жилище под наем.  

Заявлението е разгледано на заседание на комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища (НУРУЖНГННПОЖ), проведено на 16.08.2010 год., за което е съставен Протокол № 1, видно от който, в т.8 е посочено, че за жалбоподателката С. не са налице условията на чл.4, ал.1, т.10 от НУРУЖНГННПОЖ, поради което е прието, че следва да се извади от картотеката на отдел “Жилищна политика” при община Бургас.

         Горните фактически обстоятелства са установени от административния орган и са описани в обстоятелствената част на издадената от него заповед, като допълнително се е позовал и на Удостоверение за промяна в данните на настоящ адрес № 000128/23.11.2009г., видно от което жалбоподателката С. е имала адресна регистрация (настоящ адрес) в гр.Обзор, община Несебър до 07.08.2007г. Въз основа на горните данни, кметът на община Бургас е приел, че не са налице условията на чл.4, ал.1, т.10 от  НУРУЖНГННПОЖ, поради което и на основание чл.12, ал.1 от Наредбата издал процесната Заповед № 3549/17.12.2010 год., с която разпоредил изваждането от картотеката на отдел “Жилищна политика” при община Бургас на жалбоподателката А.С..

         Заповедта е незаконосъобразна.

         В Глава втора от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета с решение на Общински съвет – Бургас, са регламентирани реда и условията за установяване на жилищни нужди и картотекиране, като в чл.4, ал.1 от Наредбата са посочени лицата, които имат право да кандидатстват за настаняване в общински жилища, а в т.1-13 се съдържат кумулативните условия, на които трябва да отговарят кандидатстващите граждани и техните семейства. Условието по т.10 от ал.1 на чл.4 предвижда  лицето да има адресна регистрация – постоянен и настоящ адрес в съответното населено място в община Бургас, където кандидатства за жилище, през последните пет години без прекъсване и действително живее на последния настоящ адрес. Чл.4, ал.2 предвижда, че обстоятелствата по т.10 се установяват чрез извършване на служебна проверка от отдел “Жилищна политика”. Констатирано е от административния орган и това се установява от Удостоверение № 000128/23.11.2008г, че за периода от 27.07.2004г. до 07.08.2007г. жалбоподателката е била с регистриран настоящ адрес в гр.***. Именно с оглед съдържащото се в това удостоверение записване, административният орган е извел извод, че лицето не е живяло през последните пет години без прекъсване и действително на настоящ адрес на територията на община Бургас.

Събраните по делото доказателства опровергават тази фактическа констатация. Видно от представената служебна бележка рег. № 143/24.02.2011г., изходяща от Поделение 36910, гр.Балчик, за периода от 01.05.2004г.-30.09.2004г. жалбоподателката С. (тогава с брачна фамилия Т.) е работила в това поделение на Българската армия, находящо се в с.Емона. В същия смисъл е и Удостоверение № 173/28.09.2004г. на същото Поделение 36910, видно от което жалбоподателката С. е прослужила в поделението като кадрови редник за горния период от пет месеца.  Представено е и Удостоверение № 2065/30.05.2006г., издадено от Поделение 48940, гр.Бургас, видно от което жалбоподателката С. е била на длъжност в това поделение като кадрови редник за периода от 01.10.2004г.-01.06.2006г. Представено е и Удостоверение № 39/06.07.2006г., издадено от Поделение 32890, гр.Бургас, видно от което жалбоподателката С. е била на длъжност в това поделение като кадрови военнослужащ за периода от 01.06.2006г.-30.07.2007г. Представен е и нотариално заверен договор за наем от 05.10.2004г., видно от който жалбоподателката С. (тогава с брачна фамилия Т.) е сключила безсрочен договор за наем на недвижим имот в гр.***. По делото бяха депозирани и свидетелски показания от св.С., майка на жалбоподателката, видно от които жалбоподателката С. е била командирована през 2004г. за около пет месеца на работа в поделение в с.Емона, община Несебър, поради което се е наложило да живее в гр.Обзор през този период. След изтичането му се е върнала да живее в гр.Бургас, където живее и към настоящия момент без да е променяла местоживеенето си в друг град. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, която макар и да се намира в роднинска връзка с жалбоподателката, депозираните от нея показания изцяло съответстват на събраните по делото писмени доказателства, представляващи официални документи, изходящи от различни поделения на Българската армия, удостоверяващи местоработата на жалбоподателката С. след 01.10.2004г., не се намират в противоречие с тях и изцяло кореспондират с всички други данни по делото.

С оглед на така събраните по делото доказателства, които по обясними причини не са могли да бъдат взети предвид от административния орган при изясняване на правнозначимите за случая факти, предвид нормата на чл.4, ал.2 от Наредбата, съдът намира, че изводът на административния орган, че жалбоподателката С. не отговаря на изискванията на чл.4, ал.1, т.10 от Наредбата се опровергават от събраните по делото доказателства. Безспорно е, че за периода от 01.05.2004г. – 30.09.2004г. жалбоподателката С. е имала регистриран настоящ адрес в гр.Обзор, община Несебър, наложило се в резултат на службата й в Българската армия в Поделение № 36980, находящо се в с.Емона. Данните по делото сочат, че след този период жалбоподателката се е преместила да живее обратно в гр.Бургас, като е била кадрови военнослужащ в поделения на територията на община Бургас. Сключила е и договор за наем на недвижим имот в гр.Бургас, който предвид положената нотариална заверка, има достоверна дата за третите лица по смисъла на чл.157, ал.3 от ГПК (отм., приложима редакция за периода) и не провокира извод за антедатиране, съставен за целите на обжалването.

Целта на Наредбата и в частност разпоредбите й относно условията, на които трябва да отговарят лицата, кандидатстващи за картотекиране за настаняване под наем в общинско жилище, едно от които е приложената от административния орган т.10 на ал.1 на чл.4, е да се установи, че лицето, чиято жилищна нужда се разглежда, действително живее на територията на община Бургас, а изискването това да е непрекъснат процес за последните пет години, сочи на трайно установяване на лицето да живее в съответното населено място. Тези правнозначими за спора факти, обуславящи възникването на материалното право на включване в картотеката за настаняване в общинско жилище, съдът намира за установени по несъмнен начин в съдебния процес. Вярно е, че административният орган се е позовал на Удостоверение № 000128/23.2009г., сочещо, че за периода от 27.07.2004г. – 07.08.2007г. жалбоподателката С. е била регистрирана на адрес ***, но посочената в това удостоверение статистическа информация е по-скоро формален външен израз на начален и краен момент на заявено регистриране, което е напълно възможно да не отговаря на действителното фактическо положение, както се установява в настоящия случай. Конкретната причина, поради която жалбоподателката С. не е извършила своевременно промяната на настоящия си адрес в гр.Бургас след прекратяване на службата й в Поделение № 36910 в с.Емона, е без правно значение. Удостоверението за настоящ адрес само регистрира формално подадената информация, но не може да бъде носител за информацията дали лицето действително и без прекъсване живее на сочения настоящ адрес, в какъвто смисъл е нормата на Наредбата, но и духа на тази норма сочи не на формален подход чрез регистрация на определен настоящ адрес, но изисква действително фактическо пребиваване на територията на съответното населено място. Именно това действително фактическо пребиваване (да живее) в гр.Бургас след 30.09.2004г., съдът намира, че беше установено в хода на съдебния процес, поради което изискването на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.10 от Наредбата, е изпълнено. Обратното разбиране, основано на установяването на този правнозначим факт само посредством удостоверение за промяна на настоящ адрес, не кореспондира с буквата и духа на закона.

С оглед на всички доказателства по делото, съдът намира изводът на административния орган за липса на предпоставките по чл.4, ал.1, т.10 от Наредбата за необоснован, което е довело до неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Следва да се приеме, че не са били налице условията за издаване на административен акт по реда на чл.12, ал.1, във вр. с чл.11 от Наредбата за изваждане на жалбоподателката С. от картотеката на отдел “Жилищна политика” при община Бургас (предпоставките за изваждане от картотеката са идентични с тези за картотекиране по чл.4 от Наредбата – арг. чл.11).

Издадената заповед следва да бъде отменена, като с оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 10 лв., държавна такса. Възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. не следва да се присъжда, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие, договореното възнаграждение е платимо по сметка, като в тази връзка не се представят доказателства за преводно нареждане или др. под., установяващи ефективното заплащане на договореното възнаграждение.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 3549/17.12.2010г. на кмета на община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА община Бургас да заплати на А.Д.С. ***, с ЕГН ********** сумата от 10 лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: