Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 811

    

        26.04.2018г., гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на дванадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

       2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар: И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия М. Николова КАН дело № 499 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на Митница Бургас, чрез старши юрисконсулт Мартин Ламбов против решение № 136/29.01.2018 г. постановено по а.н.д. № 5832/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 708/2017 на началника на Митница Бургас, с което за нарушение на чл.110, ал.1, вр. с чл.44, ал.1, т.6 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на „Топлофикация - Сливен“ ЕАД, на основание чл.чл.110, ал.3 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

         В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

         Ответната страна – „Топлофикация-Сливен“ ЕАД, редовно и своевременно призована, не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност на оспореното решение.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, ответната страна е санкционирана за това, че в качеството си на регистрирано лице съгласно чл.57а, ал.1, т.2 от ЗАДС, не е внесло в държавния бюджет дължимия акциз за данъчен период 01.01.2017г. – 31.01.2017г. в законоустановения срок – до 14.02.2017г. включително, а същия е бил внесен съответно на 21.02.2017г.

         За констатираното е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, предявен на упълномощено от дружеството лице и въз основа на който акт е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение районният съд е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано. Нарушението според съдът се изразява в това, че видно от обстоятелствената част на АУАН словесно не е посочено, че се касае за случай на повторност, като този факт е обективиран за първи път в НП. Сочи, че доколкото се касае до обективен признак от състава на нарушението, обстоятелствата сочещи повторност, следва да се съдържат и в АУАН, съобразно чл.42, т.4 от ЗАНН.

         Така постановеното решение, настоящият състав намира за неправилно.

         Доводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление се приемат от настоящата инстанция като неправилно изградени, поради което е налице основание за отмяна на съдебния акт, като постановен при неправилно прилагане на закона.

         Касационният състав намира, че когато в хода на административнонаказателното производство се установи, че деянието за което е съставен АУАН е повторно, няма пречка лицето да бъде санкционирано по този текст, при издаване на наказателното постановление. В този случай в тежест на наказващия орган ще е да установи, че деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Такива доказателства безспорно са ангажирани от наказващия орган - освен изричното посочване в акта на предходните наказателни постановления ( НП №15-0769-002943/2015 г. № 133/2015г., влязло в законна сила на 23.02.2016г., № 350/2016г., влязло в законна сила на 29.07.2016г., № 351/2016г., влязло в законна сила на 29.07.2016г., № 352/2016г., влязло в законна сила на 29.07.2016г., № 353/2016г., влязло в законна сила на 29.07.2016г., № 710/2016г., влязло в законна сила на 27.09.2016г. и № 711/2016г., влязло в законна сила на 27.09.2016г.), с които деецът е санкциониран за същото нарушение, същите са представени по делото с административната преписка.

         В случая, разминаването в правната квалификация на извършеното нарушение, посочена в съставения АУАН и издаденото НП, не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение. Съдът намира, че при съставянето на акта компетентният орган не е могъл да разполага с цялата информация относно наличността на други влезли в сила наказателни постановления, издадени против нарушителя. Нормата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН респ. на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН изискват описание на нарушените законни разпоредби, т.е описание на нарушената материалноправна норма, която в настоящия случая е различна от санкционната. Санкционната норма е свързана с определянето на размера на съответното административно наказание и в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, не е предвидена като задължителен за акта реквизит.

         Не се приема също, че по този начин, правото на защита  на санкционираното лице е нарушено, тъй като самото то е наясно кои предходни наказателни постановления, издадени от същия административнонаказващ орган, са влезли в сила. Дори да се приеме тезата, че липсата на посочване на повторността представлява известна нередовност на акта, същата се преодолява по силата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, в случая наличието на нарушение и персонификация на дружеството-нарушител, тъй като се касае за реализиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице.

         По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Предвид тези съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения и постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно. С оглед задължението на касационния съд за произнасяне по същество при отмяна на решението съобразно чл. 221, ал.1 от АПК, настоящият състав счита, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Административнонаказателната отговорност на „Топлофикация - Сливен“ ЕАД е ангажирана законосъобразно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства, безспорно се установява виновно извършеното от дружеството нарушение.

         По отношение на определения от административнонаказващият орган размер на имуществената санкция, касационният състав намира, че същия следва да бъде намален. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН предвижда, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ал.2 на същата норма сочи, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Точно такава е и настоящата хипотеза. Към момента на извършване на нарушението – 15.02.2017 г. е била приложимата редакция на чл. 110, ал.3 от ЗАДС която гласи, че при повторно нарушение по ал.1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лева. С изменението на ЗАДС в ДВ, бр.97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., повторността е уредена вече в чл. 110, ал.4 и се санкционира с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. В този смисъл съдът намира, че размерът на наложената санкция следва да бъде намален. Съобразявайки системното нарушение от страна на дружеството на нормата на чл.110, ал.1 от ЗАДС, то размерът следва да бъде определен отново към максимума предвиден в разпоредбата на ал.4, т.е 3 000 лв.

         Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 136/29.01.2018г. постановено по а.н.д. № 5832/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 708/2017 на началника на Митница Бургас., като Постановява:

         ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 708/2017 на началника на Митница Бургас, с което за нарушение на чл.110, ал.1, вр. с чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС на „Топлофикация - Сливен“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., като на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 3000лв.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                    

                                                                                              2.