РЕШЕНИЕ № 683

 

11.04.2016г., град  Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на тридесет и първи март, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

 

секретар:  М.В.

прокурор: Георги Дуков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КНАХ дело    номер  499  по    описа    за   2016 година.

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Геша – Г.П.“ ЕИК 202100396, подадена чрез процесуален представител, против решение № 35 от 01.02.2016г., постановено по НАХД № 1589/2015г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е изменено наказателно постановление № НП-02-02024862/17.08.2015 г., издадено от Директора на  Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което на ЕТ „Геша – Г.П.“, ЕИК 202100396, гр. София, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във връзка 414, ал. 3 от Кодекса на труда, като е  намален размера на санкцията на 1500 лв.

В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон, процесуалните правила. Касаторът намира за неправилни изводите на районния съд досежно нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Счита, че случаят е маловажен и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и в изискуемата от закона форма, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – Несебър само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на ЕТ „Геша – Г.П.“, против наказателно НП-02-02024560/17.08.2015 г., издадено от Директора на  Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 416, ал. 5, във връзка 414, ал. 3 от Кодекса на труда. До налагане на санкцията се е стигнало, след като било установено, че работодателят е допуснал до работа, преди да предостави копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ на П.Г. Т., служител в обект Бистро „Геша“, гр. Св. Влас, ул. Одеса № 18. За така констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-02024862/03.07.2015г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. 

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че от страна на дружеството е осъществен съставът на чл. 63, ал. 2 от КТ. Извел е доводи, че нарушението е доказано, но необосновано е определен размерът на санкцията, поради което е изменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са възраженията на касатора и те не се подкрепят от събраните доказателства. Правните изводи на първостепенния съд относно тях, са подробно и ясно изложени в оспорения съдебен акт.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора за липса на осъществен състав на нарушение, тъй като уведомлението е подадено до ТД на НАП на 19.06.2015г., т.е. в деня на проверката, а само справката за това е издадена на 23.06.2015г.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а съгласно чл.63, ал.1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл. 62, ал.3 КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. Следва да се посочи с оглед възраженията на касатора, че тридневният срок за изпращане на уведомлението за сключен трудов договор не противоречи на задължението на работодателя по чл.63, ал.2 КТ да допусне работника или служителя до работа едва когато вече му е връчил такова уведомление – т.е. правилно административно-наказващият орган и районният съд са счели, че е налице нарушението за което е наказан касаторът. След като уведомлението до ТД на НАП е заверено на 23.06.2015г., то работодателят не е имал фактическа възможност да го връчи на работника още на 19.06.2015г.

За неизпълнение на изискването на чл.63, ал.2 КТ от работодателя, в чл.414, ал.3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 15000,00 лева, а на виновното длъжностно лице – глоба в размер от 1000,00 до 10000,00 лева, за всяко отделно нарушение.

В хода на административнонаказателното производство и в производството пред районния съд, безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че ЕТ„Геша-Г.П.“ в качеството на работодател, е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.3 КТ, вр. чл.63, ал.2 КТ, като е допуснал до работа в проверения обект П.Г. Т. на 19.06.2015г. в 13:00 часа, преди да му връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Поради това законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл.414, ал.3 от КТ с издаване на наказателното постановление и правилно същото е изменено от районния съд единствено досежно размера на наложената санкция, като в останалите му части то е издадено в съответствие с приложимите процесуални и материално правни разпоредби.

П.Г. Т. е декларирал писмено, че в деня на проверката е работил в проверявания обект, като е попълнил нарочна справка. В тази справка изрично е записал, че работи по сключен трудов договор. В хода на проверката на контролните органи е представен трудов договор сключен на 17.06.2015г. между ЕТ„Геша-Г.П.“ и лицето П.Г. Т..

При така направения преглед на установените факти и приложимите правни норми се налага извода, че отговорността на ЕТ „Геша-Г.П.“ е законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ. Обстоятелството, че след проверката търговецът е изпратил уведомление до ТД на НАП за сключен с работника трудов договор не може да доведе до отпадане на отговорността му за извършеното административно нарушение, а следва единствено да бъде взето предвид при определяне размера на имуществената санкция, което е сторено в случая от районния съд с намаляване на санкцията в рамките на предвидения в закона минимум.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора за маловажност на нарушението. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар и изложените в касационната жалба твърдения, че трудовият договор е от 19.06.2016г. и уведомлението по чл.65, ал.5 от КТ е подадено до ТД на НАП още същия ден и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от ЕТ „Геша-Г.П.“ е маловажно именно поради действието на чл.415в, ал.2 от КТ. А с оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.

Не може да  бъде споделено и възражението, че се касае за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав,   

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 01.02.2016г., постановено по НАХД № 1589/2015г. по описа на Районен съд - Несебър.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ  1.

                                                                          

                                                                           2.