РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 31 май 2011 год.                      град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 16 май 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                    Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 499 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.5, ал.4 от ЗПГРРЛ.

         Образувано е по жалба на Ж.И.П. *** против Заповед № РД-20-1/16.02.20г. на областен управител на област Бургас, с която, на основание чл.5, ал.2 от ЗПГРРЛ и чл.4 от Наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ, е отказано признаване на право на еднократно парично обезщетение на жалбоподателя П. поради недоказаност на претърпяна от него репресия по смисъла на ЗПГРРЛ.

Жалбоподателят оспорва постановената заповед като незаконосъобразна, като възразява, че областният управител не е издирил подлежащите на прилагане правни норми и е допуснал грешки в решаващата си дейност, посочил е събраните доказателства, но не ги е обсъдил задълбочено, превратно е интерпретирал разпоредбите на закона и данните по административната преписка. Посочва, че в качеството си на задържано лице като обвиняем, спрямо когото е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, той има качеството на правоимащо лице по смисъла на закона и за него е възникнало правото на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Иска се отмяна на заповедта.

         В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа подадената жалба на сочените в нея основания.

         Областният управител на област Бургас се представлява от юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Установява се по делото, че жалбоподателят П. е депозирал искане с вх. № 94-00-86/02.12.2010г. до областния управител на област Бургас, за заплащане на еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Към искането са приложени декларация по чл.3, ал.3, т.2 от Наредбата за прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ и копие на писмо КИ-Ч-10-22268/24.11.2010г. от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Представени са също така и Постановление за вземане на мярка за неотклонение от 09.08.1967г. по отношение на жалбоподателя П., видно от което, жалбоподателят П. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.275, ал.2 от НК. Представена е и Присъда № 10/05.02.1968г. на Ямболския Окръжен съд, с която жалбоподателят П. е признат за невиновен за това, че на 05.08.1967г. се опитал да излезе през границата на страната с Турция без разрешение на надлежните органи, но по независещи от него причини не успял да довърши намерението си, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.275, ал.2 от НК. Представено е  и Решение № 1155/05.01.1967г. на ВС на НРБ, с което е отменена предходна присъда на жалбоподателя № 94/30.10.1967г. по НОХД № 272/67г. на Ямболския окръжен съд, като именно въз основа на това решение е постановена горната Присъда № 10/05.02.1968г.

Искането и представените доказателства са обсъдени от нарочна комисия при администрацията на областния управител на област Бургас, за което е съставен Протокол от 09.02.2011г., видно от който, комисията е приела, че липсват данни за наложено и ефективно изтърпяно наказание, свързано с произход, политически убеждения или религиозни вярвания, необходими при определяне качеството на правоимащо лице по смисъла на чл.2 от ЗПГРРЛ и възникване на това основание на правото на еднократно обезщетение по реда на този закон.

При последващото разглеждане на искането от областния управител на област Бургас, този административен орган също е обсъдил представените доказателства, въз основа на които е приел, че не е налице изтърпяна репресия по смисъла на ЗПГРРЛ, тъй като няма данни за ефективно изтърпяно наказание по смисъла на този закон, свързано с произход, политически убеждения или религиозни вярвания, с оглед на което е обосновал извод, че жалбоподателят П. няма качеството на правоимащо лице по смисъла на чл.2 от ЗПГРРЛ, поради което и на основание чл.5, ал.2 от ЗПГРРЛ и чл.4 от Наредбата прилагане на чл.4 от ЗПГРРЛ, издал процесната Заповед № РД-20-1/16.02.2011г., с която отказал да признае правото на еднократно парично обезщетение в полза на жалбоподателя Ж.П..

Заповедта е законосъобразна.

Със Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, е признато правото на обезщетение на визираните в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 09 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Съгласно текста на чл. 2 от с. з., тези лица имат право на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, а когато не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг и родители.

Нормата на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ обявява политическа и гражданска реабилитация на осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата, или убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В контекста на предписанията на цитираните разпоредби,  обосновано е прието от страна на административния орган, че не са налице материалноправните предпоставки за признаване правото на обезщетение в полза на жалбоподателя П.. ЗПГРРЛ регламентира това субективно право в полза на репресирани лица, респ. техните наследници, като предписва в условията на numerus clauses проявните форми на незаконната репресия. Приложимият закон урежда като основна предпоставка за възникване на имуществено право на еднократно обезщетение осъдителна присъда за деяние от лимитативно изброените в разпоредбите на чл. 1 и 2 от закона. Ето защо не всяко водено съдебно производство с наказателен характер съставлява основание за репарация на дееца по реда на този специален закон. Още повече, че в настоящия случай осъждане всъщност няма и е постановена оправдателна присъда спрямо жалбоподателя П. и в този смисъл той не е осъдено лице за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по смисъла на чл.1, т.11 от ЗГПРРЛ. Фактът, че за времето, когато спрямо него е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, в резултат на която той е търпял ограничения и лишения, в какъвто смисъл са част от доводите, поддържани в съдебно заседание, не променя горния извод, тъй като подобно разбиране не намира законова опора и противоречи на посочените по-горе приложими правни норми и представляват тяхно разширително тълкуване, което противоречи не само на буквата, но и на целта на този специален закон.

Отделно от това, дори и да се възприеме, поддържаната от жалбоподателя теза, не е доказано инкриминираното деяние, по което всъщност е оправдан и свързаното с това задържане, да е извършено по причини, свързани с произхода, политическите убеждения или религиозните вярвания на лицето, което е задължително условие, за да се признае незаконна репресия, респ. - правото на обезщетяване.

Поради липса на материалноправните предпоставки, свързани с наличието на незаконна репресия, което да обоснове извод за качеството на жалбоподателя на правоимащо лице по смисъла на чл.2 от ЗГПРРЛ, не е налице заявеното фактическо основание на претендираното обезщетение - незаконна репресия, основана на произход, политически и религиозни убеждения по смисъла на чл. 1 - 3 от ЗПГРРЛ. При тези данни законосъобразно областният управител, приемайки, че не са осъществени изискванията на закона е отказал изплащане на еднократно обезщетение в полза на заявителя - жалбоподател в настоящото производство.

Като е изложил аналогични фактически и правни доводи, съобразил се е с представените писмени доказателства, правилно е установил фактическите обстоятелства и ги е субсумирал под хипотезата на приложимата правна норма, областният управител на област Бургас е постановил законосъобразен отказ да признае правото на обезщетение на жалбоподателката. Не са допуснати и нарушения в проведеното административно производство, оспорената заповед е съобразена и с останалите изисквания за законосъобразност на административния акт – издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е съобразена с целта на закона.

На основание изложените съображения, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.П. *** против Заповед № РД-20-1/16.02.2011 год. на областен управител на област Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: