Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 913             Година 19.04.2013         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на четвърти април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 498 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Началник на РУ „Полиция” гр.Айтос против решение № 234/27.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 460 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Айтос. Счита решението за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Й.И.Д. ***, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на съдебния акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд гр.Айтос е отменил наказателно постановление № 443/04.09.2012г. на Началника на РУ ”Полиция”, гр.Айтос, с което за нарушение на чл.100, ал.2, предл.1 от ЗДв.П и на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от с.з. на Й.И.Д. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. За да постанови решението си съдът е намерил, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на обжалваното постановление, които водят до неговата незаконосъобразност. Посочено е, че АУАН е съставен за нарушение на чл.100, ал.1 от ЗДвП, регламентиращ задължението на  водач на МПС да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон, свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, документ за сключена задължителна „Гражданска отговорност” на автомобилистите на МПС, което управлява и за тегленото от него ремарке, а с наказателното постановление водачът е санкциониран за нарушение на чл.100, ал.2 предл.1 от ЗДвП, според който текст, водачът на МПС е длъжен да залепи вадилен винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер, след изтичане на неговата валидност. Посоченото противоречие съдът е намерил, че е довело до ограничава правото на защита на наказаното лице, да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило и доколкото същото касае минимално необходимото съдържание на наказателното постановление, съдът е преценил, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Касационният състав на съда намира решението на Районен съд гр.Айтос за правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от изложените.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че несъответствието между акта и наказателното постановление, относно правната квалификация на констатираното деяние е съществено процесуално нарушение, което не може да се преодолее по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Некоректното посочване на правната квалификация в АУАН, не представлява порок, толкова съществен, че да обоснове отмяна на издаденото наказателно постановление само на това основание с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, които обстоятелства в случая са безспорно са налице.

Въпреки изложеното, наказателното постановление е незаконосъобразно.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява, че Й.Д. на 09.08.2012г. около 08,20 часа по ПП Е 773 в посока от гр.Бургас – за гр.Айтос, в района на КПП - Орловец., управлява лек автомобил марка „Форд Ескорт” без залепен валиден винетен стикер за платена годишна такса – за 2012г. на предното обзорно стъкло на автомобила. С това деяние същият виновно е нарушила чл.100, ал.2, предл.1 от ЗДв.П, съгласно която разпоредба, водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища. За това нарушение не е предвидена санкция в ЗДвП, поради което лицето е следвало да бъде санкционирано на основание чл.185, ал.1 от ЗДвП, съгласно който за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

За установеното нарушение, наказващият орган вместо да санкционира лицето на основание чл.185, ал.1 от ЗДвП, е наложил наказание на основание чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП, която норма предвижда административно наказание на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, каквото нарушение не е описано в наказателното постановление.

При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и неговата правна квалификация. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановле ние или за това което е посочено в санкционната норма. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234/27.12.2012г., постановено по н.а.х.д. № 460 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Айтос.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                     

 

                   2.