Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  904 

 

гр.Бургас, 13.05.2016

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                              СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Галина Радикова адм.д. № 497 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.197 от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от „ДИКС 2001” ЕООД,ЕИК 128056432, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к. „Възраждане“,***, представлявано от Д.С. против Решение № 27/ 16.02.2016г.,издадено от директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 874/02.02.2016г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас.

В жалбата се твърди, че актът е немотивиран и издаден при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се несъразмерност на наложеното обезпечение, превишаване на необходимите мерки на административна принуда, които не са съответни на обезпечителната нужда и нарушение на забраната, въведена с нормата на чл. 121 ал.3 ДОПК.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя представя писмено становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.След приключване на устните състезания представя писмена защита, в която подробно аргументира позицията си.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения в писмена защита, която представя в хода на устните състезания. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

 Съдът намира подадената жалба за допустима. Подадена в предвидения от закона срок, от лице с доказан интерес от оспорването.

І.ФАКТИТЕ:

На 29.01.2016г. орган по приходите П.Д. на длъжност главен инспектор по приходите в качеството си на РР, е отправил до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Бургас искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р- 02002815010743- 039- 001. На основание чл.124 ал.4 във вр. с чл. 121 ар.1 ДОПК, е поискал да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 02002815010743-020- 001/22.12.2015г. Посочил е, че налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо за предотвратяването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което ще бъде затруднено събирането на задълженията от „ДИКС 2011“ ЕООД.

Според искането, очакваният размер на задълженията за довнасяне е: ДДС- главница в размер на 197 993.00лв.и лихва, изчислена към 25.01.2006г.- 25 019.00лв., и корпоративен данък- главница в размер на 81 864.00лв. и лихва, изчислена към 25.01.2006г.- 15 999.00лв.

Като дата на издаване на ревизионния акт е указана 30.06.2016г.

Искането е мотивирано с налични на ревизираното лице задължения към кредитори/доставчици и трети лица, съгласно представена декларация за ликвидни и изискуеми задължения /обр.Сд-46/ и сделки с рискови доставчици /дерегистрирани по ЗДДС, с неплатени задължения/.

Към искането са приложени справки за налични активи- недвижими имоти и моторни превозни средства. В справката за недвижимите имоти(10 обекта- сгради и земя) е указан вида им, местонахождение, дата на придобиване и балансова стойност (общо- 434 965лв.). В тази за превозните средства (35 броя)- марка, модел, регистрационен номер, № на двигател и рама, и стойност -общо в размер на 459 407.93лв.(като някои от превозните средства с нулева балансова стойност).

Указаната в искането декларация за ликвидни и изискуеми задължения /обр.Сд-46/ не е представена по делото.

Представено е извлечение от аналитична сметка 401 /доставчици/, според което към 31.12.2015г. жалбоподателят дължи на свои доставчици общо сума в размер на 1 256 654,49лв. и извлечение от аналитична сметка 205 (транспортни средства – към 31.08.2012г.), според което 28 превозни средства имат обща балансова стойност 132 390.93лв.

Пред публичния изпълнител са били представени удостоверения за застрахователна стойност на 12 превозни средства към 30.08.2011г. и доказателства за собственост върху недвижими имоти. Представена е и справка от служба по вписванията гр. Ямбол за период 01.01.1992г.- 2.02.2016г., според която върху обектите, придобити с НА № 868 2008г. (с изключение на ПИ с идентификатор 87374.510.135) са учредени 2 договорни ипотеки в полза на „Алианц Банк“АД, обезпечаващи вземане общо в размер на 300 000лв.

Въз основа на описаните доказателства, главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас е издал Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 ДОПК № 874/2.02.2016г., с което при мотиви идентични с тези, изложени в искане № Р- 02002815010743- 039- 001, е наложил възбрана върху 3 недвижими имота и 3 сгради, с данъчна оценка общо на стойност 145 307,98лв. И запор върху 17 преводни средства ( 12 от тях с обща застрахователна стойност- 82 000лв. и 5- с обща балансова стойност 46 978.14лв.).

Постановлението е обжалвано пред директор на ТД на НАП гр. Бургас. Последният е отхвърлил жалбата като неоснователна с Решение № 27/16.02.2016г..

В хода на административното оспорване освен доказателствата, въз основа на които е било издадено постановление № 874/2.02.2016г., е била представена и справка за задължения, актуални към 12.02.2016г., според която дружеството жалбоподател дължи сума от лихви в размер на 49 500.49лв., установена с влязъл в сила ревизионен акт.

В рамките на съдебното дирене, жалбоподателят представя счетоводна справка, с която удостоверява налични за него вземания от контрагенти,към 1.01.2016г. общо в размер на 798 681,02лв. и справка от „Алианц Банк“АД, удостоверяваща остатък на задължения към банката на обща стойност 209 680лв. към 25.02.2016г.

По установените факти страните не спорят.

ІІ.ПРАВОТО:

Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на публичния изпълнител, съответно на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. От друга страна, нормата на  чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. Граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби предпоставя извод, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът съобразно задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП - гр. Бургас, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК, писмена форма и съдържа посочените в същата норма, задължителни реквизити.

Налице е и мотивирано искане от орган по приходите във връзка с ревизия на дружеството - жалбоподател,  в което искане е посочено, че обезпечение се иска с цел да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице. Посочен е размерът на задълженията, които вероятно ще бъдат установени в хода на ревизионното производство. Направена е констатация за налични на ревизираното лице задължения към кредитори/доставчици и трети лица,   и сделки с рискови доставчици /дерегистрирани по ЗДДС, с неплатени задължения/.

Пред публичния изпълнител са били представени и доказателства, в подкрепа на фактите, изложени в искането.

Поради това, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви, на направеното искане.

Действително мотивите, изложени в искането са кратки, но те са достатъчни и с оглед представените доказателства, публичният изпълнител да може да направи преценка за наличие на обезпечителна нужда.

Въпросът относно размера на предполагаемите публични задължения на дружеството не следва да бъде обсъждан в настоящото производство, доколкото същият е от компетентността на органа по приходите, извършващ ревизията, за когото възниква задължение за изготвяне на ревизионен доклад и ревизионен акт съгласно нормите на ДОПК. Затова съдът приема, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение се иска, е посоченият от приходния орган в искането му за налагане на обезпечителни мерки – общо (главница и лихви) 320 875  лева.

В рамките на производството по издаване на ПНПОМ публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК същият има правомощието да наложи обезпечителните мерки.

Преценката за затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е направена не само на база предполагаемите размери на задълженията на дружеството, но и при анализ на представените от ревизиращия орган доказателства.

Както публичният изпълнител, така и решаващия орган са установили, че жалбоподателят е с доказан размер на задължения към други кредитори, който надхвърля стойността на притежаваните от него активи. Обратен извод не може да бъде направен и след преценка на представените в хода на съдебното производство доказателства.

Определяща за налагането на обезпечителните мерки е обезпечителната нужда, която от своя страна се определя от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към датата на изпълнението. Изпълнението на едно публично правно задължение е невъзможно само когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери или в последствие - поради отчуждаването му, няма такова. Съответно, изпълнението е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им положение (напр. върху тях съществуват вече други вещни тежести) е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване (т. е. те не са ликвидни).

В конкретния случай, установените задължения на жалбоподателя към трети лица, които са над  1 256 654,49лв. и наличните активи и вземания, които са под този размер, сочат на основателно съмнение относно възможността да бъде изпълнено задължението, което ще бъде определено при приключване на ревизионното производство.

Както вече бе посочено, макар мотивите в оспорваното ПНПОМ да са пестеливи, са налице достатъчно доказателства въз основа на които да е възможно да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта.

Освен това, доказателствата и направените въз основа на тях възражения от жалбоподателя, са подробно обсъдени в потвърждаващото решение. В последното е даден отговор и на въпроса защо за част от превозните средства е отчитана застрахователната им стойност.

Съдът намира за спазена поредността, въведена с нормата на чл. 195 ал.6 АПК, при определяне стойността на притежаваните от жалбоподателя, активи.

Именно предвид законово определените стойности на имуществото, обезпечение е наложено не върху всички активи на дружеството, а само върху част от тях, така че да бъде обезпечено изпълнението на задължението, което ще бъде определено с ревизионен акт.

Съдът отбелязва, че наложените възбрана и запор не затрудняват текущата търговска дейност на ревизирания субект, поради което са подходящи като обезпечение. Съобразени са с изискването на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, съгласно което предварителните обезпечителни мерки следва да се налагат върху активи, обезпечаването на които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето или ако това не е възможно, налагането им да не води до нейното спиране.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е в размер на 300лв.

Воден от горното и на основание чл. 197 ал.3 и 4 от ДОПК, Административен съд – гр. Бургас, IV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДИКС 2001” ЕООД,ЕИК 128056432, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к. „Възраждане“,***, представлявано от Д.С. против Решение № 27/ 16.02.2016г.,издадено от директор на ТД на НАП гр. Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 874/02.02.2016г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас.

ОСЪЖДА „ДИКС 2001” ЕООД,ЕИК 128056432, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к. „Възраждане“,***, представлявано от Д.С. да заплати на ТД на НАП Бургас сума в размер на 300лева.

  Решението не подлежи на обжалване .

 

 

                                  СЪДИЯ: