РЕШЕНИЕ

 

№  716            13.04.2018 годинаград Бургас

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

       2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. А.

прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 496 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

         Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, чрез младши експерт, юрист Е. З. против Решение № 9/22.01.2018 г. по н.а.х.д. № 456/2017 г. по опис на Районен съд – Карнобат, с което е отменено наказателно постановление (НП) № НЯСС-132/12.10.2017 г. на заместник председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон. Изразява се несъгласие с изложените от съда отменителни основания. Иска се отмяна на решението.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.

         Ответната страна – Община Сунгурларе, редовно призована, не се представлява. Изпраща писмен отговор на касационната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С наказателното постановление № НЯСС-132/12.10.2017 г. на заместник председателя на ДАМТН Община Сунгурларе е санкционирана за това, че при извършена на 17.05.2017г. проверка на язовир „Есен 1“, находящ се в поземлен имот № 000482, в зeмлищeтo на c. Есен, община Сунгурларе, собственост на Община Сунгурларе, съгласно акт за публична общинска собственост № 31/04.03.1998 г. е установено, че не са предприети действия за възстановяване на експлоатационното състояние  на преливника, т.е. не е изпълнено от собственика на язовира „Есен 1“ задължително предписание, дадено в констативен протокол № 06-01-215/25.07.2016 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръжения при тях“, а именно: "Дa се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на преливника" със срок на изпълнение 28.10.2016 г.

Административнонаказващият орган е приел, че на 29.10.2016 г. касаторът е осъществил състава на нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложил имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на упълномощено лице, въз основа на който акт е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, районният съд е приел, че съставеният АУАН и въз основа на него издаденото НП са съставени при нарушение на материалния закон и по-специално относно задължителните реквизити на АУАН и НП. Съдът намира, че нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП не е посочена законовата разпоредба, която е била нарушена от жалбоподателя. Посочената като такава разпоредба на  чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ урежда правомощия председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 - да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. От така определената норма обаче, не може да се изведе конкретното правило за поведение, което да е било нарушено. Същата не създава задължение за адресата на НП, което съобразно фактическото описание на нарушението да не е било изпълнено. Посоченото в обстоятелствената част на издаденото наказателното постановление нарушение не съответства на сочената за нарушена правна норма на  чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, т.е. в нея не се съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето, посочено за нарушител. Такова задължение е вменено с разпоредбата на чл. 138в, ал.4 ЗВ, която обаче не е посочена. Ето защо, съдът е приел, че допуснатите нарушения при съставяне на акта и наказателното постановление водят до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и влекат процесуалната му незаконосъобразност.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Изтъкнатите в касационната жалба доводи за отмяна на оспореното решение са неоснователни.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените от РС-Карнобат правни изводи за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Действително в разпоредбата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ не се съдържа състав на нарушението, което е вменено на лицето, посочено за нарушител. Нормата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ урежда единствено правомощия на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 - да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Правилно е отбелязано, че правната норма, с която се вменява задължение е тази на чл. 138в, ал.4 ЗВ, но същата не е посочена в обжалваното наказателно постановление.

В допълнение, съдът намира за необходимо да отбележи и че е налице нарушение на чл. 34, ал.1, изр.2, пр.1 ЗАНН, тъй като нарушителят е бил известен на АНО още от 25.07.2016 г. /датата на Констативния протокол/, нарушението е извършено на 29.10.2016 г., както се посочва и в АУАН, а самия акт е издаден на 06.07.2017 г. т.е. след изтичане на предвидения в горепосочената разпоредба тримесечен срок. В тази връзка би могло да се посочи, че след като с констативен протокол № 06-01-215/25.07.2016 г. от 25.07.2016 г. са дадени задължителни за изпълнение предписания на ответника със срок за изпълнение 28.10.2016 г. контролния орган е следвало да извърши непосредствено проверката именно след изтичане срока на предписанията, а не след повече от осем месеца.

С оглед на изложеното и възраженията на касатора за липса на съществени процесуални нарушения по съставянето на АУАН и издаването на НП са неоснователни и не намират опора в доказателствата по делото. По отношение на твърденията на касатора по съществото на спора настоящият съд не дължи произнасяне предвид на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП.

         Като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Карнобат е постановил валиден, допустим и правилен съден акт, за който не са налице отменителни основания и който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХІХ състав,

Р   Е  Ш  И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/22.01.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 456/2017 г. по опис на Районен съд – Карнобат.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.