Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№947

 

гр. Бургас, 04. 06. 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.А. и с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 496/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Бургас против решение № 7/17.01.2014г. постановено по НАХД № 923/2013г. по описа на Районен съд – гр. Несебър. С решението е отменено наказателно постановление № 1149/29.08.2013г., издадено от касатора, с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ), за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на В.А.К. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно. Излага подробни аргументи. Поддържа, че превратно е тълкувано и приложено ТР на ОСНК № 112/16.12.1982г. по н. дело № 96 от 1982г. на ВС, тъй като срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е давностен, а не е преклузивен. Счита, че прокуратурата е постановила отказ за образуване на досъдебното производство повече от 6-месеца след съставянето на АУАН. Поддържа, че решението противоречи и на целта на закона и нарушителя няма да бъде санкциониран и превъзпитан. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, а по съществото на спора – да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът и ответникът, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че оспореното съдебно решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно. 

Районният съд е приел, че съобразно доказателствата по делото, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на обжалваното наказателно постановление. Изложил е мотиви по отношение на установени нарушения на срока па чл.34, ал.3 от ЗАНН. 

Видно от неоспорените доказателства по делото, на 20.08.2012г. служители на РДГ – Бургас извършили проверка в ДЛС – Несебър и констатирали, че от временния склад на ДЛС – Несебър са натоварени дърва за огрев в три автомобила, единият от които с водач В.А.К.. Проверяващите установили, че К. не представя превозен билет, поради което срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По случая било образувано и наказателно производство при РП – Несебър срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Последното завършило с постановление за прекратяване на производството от 08.04.2013г. Процесното наказателно постановление (НП) № 1149 срещу В.А.К. било издадено на 29.08.2013г.

Касационният съдебен състав приема, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН - след прекратяване от прокурора на производството, водено за деянието, предмет на НП. В тази хипотеза е неприложим установения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, тъй като образуването на административнонаказателното производство не е обусловено от издаването на АУАН. В този смисъл съдът не дължи излагане на мотиви относно правната същност на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и относно нарушаването му.

Обществените отношения свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми, са обект на законодателна уредба в Закона за горите (ЗГ). Същият се прилага и по отношение на транспортирането на дървесина, като императивната норма на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ забранява транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет.

От доказателствата по делото, включително и гласните такива, събрани от първата съдебна инстанция, несъмнено е установена извършената на 20.08.2012г. дейност от В.А.К. по транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет, поради което и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност с издаването на НП № 1149/29.08.2013г. за осъщественото административно нарушение. На нарушителя е наложена глоба размер от 800 лв. в изпълнение на действащата санкционна норма на чл. 266, ал. 1 от ЗГ. Съдът приема за установено, че е налице противоправност на деянието, предвид това, че е в противоречие с разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ. Извършеното деяние е обявено за наказуемо от разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ЗГ, т.е. налице е и другия задължителен елемент от обективния състав на нарушението, а именно наказуемост, както и особения административен ред, по който се преследва и наказва същото.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Издаденото против В.А.К. НП отговаря на всички изисквания, установени в чл. 57 от ЗАНН – в него е налице единство на фактическите констатации относно извършеното деяние и правната квалификация на нарушението. Касационният съд приема, че е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което и счита за неоснователни възраженията на К. за липса на материални предпоставки и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от наказващия орган. Съдът счита, че размера на наложената глоба с НП е съобразен с тежестта на извършеното нарушение. В съответствие с разпоредбата на чл. 273 от ЗГ е и определеното отнемане в полза на държавата на вещите предмет на нарушението и тази послужила за извършване на нарушението. Пред съда не се доказа твърдението на наказаното лице, че вещта послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил ГАЗ 53 с рег. № В 7781 РР е била използвана от К. независимо или против волята на собственика й.

Касационният съдебен състав не споделя доводите на пълномощника на ответника по касация (изложени в писмената защита в касационното производство), че непосочването на вида превозно средство, ползвано за извършеното нарушение „транспортиране“, е съществено нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Действително в мотивната част на НП не е индивидуализирано с какво превозно средство е извършено административното нарушение „транспортиране“ от К. на 20.08.2012г., но съдът приема, че този порок не е съществен, тъй като в разпоредителната си част (диспозитива) на НП е индивидуализирана вещта послужила за извършване на нарушението (т.ІІ, 2 от НП) – 1 бр. товарен автомобил ГАЗ 53 с рег. № В 7781 РР. Съдът приема, че НП следва да се разглежда, като съвкупност между обстоятелствена и разпоредителна част, а доколкото няма противоречия между двете части, то следва, че констатирания пропуск не е съществен и не може да има за правна последица нищожност на НП, респ. неговата отмяна. Да се приеме противното би имало за правен резултат не само непостигане целите на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани (чл.12 от ЗАНН), но и неосъществяване целите на материалния закон, в частност опазването площта на горите (съгласно чл.1, ал.2, т.1, предл.1 от ЗГ). Следва извод, че възраженията на ответника по касация са неоснователни и доколкото е осъществена хипотезата на цитираната правна норма - чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ, последното е основание да бъде ангажирана административната отговорност на извършилия нарушението субект. 

Предвид изложените съображения решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено процесното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 7/17.01.2014 година, постановено по н.а.х.д. № 923 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Несебър, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1149/29.08.2013г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Бургас, с което на В.А.К., ЕГН **********,*** на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ), за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Станимир Христов:

Не съм съгласен с мотивите и диспозитива на решението по следните съображения:

Както е посочено в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт, против санкционираното лице В.А.К. е съставен акт за установяване на нарушение за това, че на 20.08.2012 год. по пътната артерия между селата Паницово и Раковсково транспортира 8 куб. метра дърва за огрев от дъб, нарязани на 1 м. без превозен билет. По случая било образувано и наказателно производство при РП – Несебър срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. С Постановление от 08.04.2013 год. досъдебното производство е било прекратено, като препис от постановлението е изпратено за сведение на ДЛС Несебър. По повод така изпратените материали, Директора на РДГ е издал оспореното Наказателно постановление № 1149/29.08.2013 год., в което по идентичен начин е изписан диспозитива на осъщественото от санкционираното лице административно нарушение, което е квалифицирано като такова по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. С оглед на това и на основание чл.275, ал.1, т.2, чл.266, ал.1 и чл.273, ал.1 от с.з., на В.А.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800лв., отнети са в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 8 пр.куб.м дърва за огрев от дъб, както и вещите послужили за извършване на нарушението – 1бр. товарен автомобил ГАЗ 53 с рег. № В 77-81 РР.

При постановяване на съдебния акт, мнозинството на касационния състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, съгласно които в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Развити са подробни мотиви, съгласно които липсата на описание на средството, с което е извършено нарушението, а именно тежкотоварния автомобил, с който е извършено транспортирането на дървата не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. За да обоснове този извод, мнозинството приема че в съставеното наказателно постановление е посочено, че се отнема средството за извършване на нарушението – товарен автомобил товарен автомобил ГАЗ 53 с рег. № В 77-81 РР, тъй като в разпоредителната си част (диспозитива) на НП е индивидуализирана вещта послужила за извършване на нарушението (т.ІІ, 2 от НП) – 1 бр. товарен автомобил ГАЗ 53 с рег. № В 7781 РР.  Това, че автомобилът не е посочен в обстоятелствената част на наказателното постановление не го опорочава до степен на незаконосъобразност на това сочено основание.

Не съм съгласен с така обоснования извод, като считам, че при издаване на оспореното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение. В случая транспортирането е съществен елемент от състава на административното нарушение, поради което, от значение за правилната квалификация е индивидуализирането на средството, посредством което е осъществено това транспортиране. В този смисъл, задължение на административнонаказващия орган е в диспозитива на обвинението, което се повдига и предявява на съответния нарушител да бъдат посочени и конкретизирани всички елементи от състава на съответното административно нарушение. Липсата на конкретни данни относно транспортното средство – марка, модел, регистрационен номер в диспозитива на акта и наказателното постановление прави невъзможно обосноваването на безпротиворечив правен извод за осъществено съставомерно деяние по смисъла на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. В настоящия случай по отношение на транспортното средство в диспозитива на НП не е направено никакво описание, с оглед на индивидуализацията му. След като не е извършена индивидуализация на транспортното средство към момента на установяване на нарушението и същото не е конкретизирано, то не може да се приеме за безспорно, че касаторът е транспортирал въпросното количество дървесина. В тази връзка, след като в диспозитива на НП не е посочено с какво точно транспортно средство е осъществено административното нарушение, не би могло и логически да се обоснове защо точно този товарен автомобил ГАЗ 53 с рег. № В 7781 РР се отнема.

Не споделям довода на мнозинството на съдебния състав, съгласно което  този порок не е съществен, тъй като в разпоредителната си част (диспозитива) на НП е индивидуализирана вещта послужила за извършване на нарушението (т.ІІ, 2 от НП) – 1 бр. товарен автомобил ГАЗ 53 с рег. № В 7781 РР. В случая, видно от оспореното наказателно постановление, информация за въпросното транспортно средство се съдържа единствено в санкционната част на НП, която санкционна част има осъдителен характер. В този смисъл, едва в осъдителната част се посочва, че се отнема в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно въпросния товарен автомобил

            Както се посочи, в диспозитива НП се формулира конкретното административно нарушение, което се вменява във вина на съответния нарушител и именно в диспозитива следва да се посочат всички съществени елементи от състава на нарушението. Фактът, че в частта на НП, в която се посочват вещите, които се отнемат, е индивидуализирано транспортното средство, не санира допуснатото процесуално нарушение, тъй като санкционираното лице организира защитата си с оглед вмененото му административно нарушение, формулирано в диспозитива на съответния акт.

            С оглед горното, считам, че Решение № 7/17.01.2014г. постановено по НАХД № 923/2013г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 1149/29.08.2013г. на директора на РДГ – Бургас е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

 

                                                                      

 

                                                                                  СЪДИЯ: