Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 802

 

гр. Бургас, 25 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар К.Л. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 495/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.И.А., против Решение №44/13.01.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 4174 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 15-0769-000956/20.07.2015 г., издадено от Началник сектор ПП в ОД на МВР Бургас, с което на С.И.А. от гр. Несебър, за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба, в размер на 450 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Според него по делото липсват категорични доказателства относно авторството на извършване на деянието. Посочва, че е подала декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е посочила, че е в невъзможност да укаже лицето, управлявало автомобила на съответната дата и час, това е сторила по-късно, макар и след издаване на наказателното постановление, и затова не следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушението, посочено в наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, не се явяват, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че жалбата е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Възраженията, наведени с нея са неоснователни.

Пред първоинстанционният съд са били представени достатъчно доказателства, въз основа на които да бъде направен извод за съставомерност на деянието, за което е наложена санкция.

Правилно съдът е посочил, че след като лицето собственик на автомобила, който е бил установен с техническо средство да се движи със скорост значително надвишаваща тази, установена със съответен знак в рамките на населеното място, в подадената декларация по чл. 188 ЗДвП е заявило, че не е в състояние да посочи кой е управлявал автомобила, то същото следва да понесе и административнонаказателната отговорност за нарушението при хипотезата на чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП.

Първоинстанционният съд изрично е констатирал, че след подаване на декларацията е бил съставен АУАН, в който собственикът на автомобила не е направил никакви възражения, макар да е имал възможност и в този момент, в случай, че не е управлявал лично автомобила, да посочи кое е лицето, извършило нарушението.

Обстоятелството, че близо два месеца след издаването на наказателното постановление пред наказващия орган е била подадена декларация от друго лице, че на съответната дата е управлявал процесния автомобил, не може да предпостави извод за неустановено авторство на нарушението.

Законодателят е предвидил възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила в случай на невъзможност от страна на същия да посочи  друго лице, което е управлявало превозното средство при извършване на нарушението, защото житейски логично е собственикът на една вещ при предаването й за ползване на друго лице да прояви грижата на добрия стопанин, така че да е възможно да посочи кое е лицето, което е ползвало вещта в съответния момент. Този подход е законово оправдан и защото превозното средство е източник на повишена опасност, в смисъл, че при несъобразяване на водача му с конкретно установени законови правила, се поставят в опасност животът и здравето на хората. Поради това, абсолютно неприемлива е тезата на касатора, че след като същата не извършва дейност по отдаване на автомобили под наем, за нея в качеството й на лице, предоставящо туристически продукти, не е налице задължение да се информира относно имената на лицата, на които предоставя за ползване като бонус личния си автомобил.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №44/13.01.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 4174 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: