Р Е Ш Е Н И Е  № 1484

 

Град Бургас, 20.07.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 493 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано e по жалба на Т.К.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № 17-0269-000214/27.12.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от началник група в Районно управление - Средец към Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за шест месеца, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 008193781 и два броя регистрационни табели № У6867АН.

Жалбоподателката оспорва заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна и неправилна, и моли за отмяната й от съда. Сочи, че не е уведомена за образуваното административно производство в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК и счита, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че неправилно е посочена като собственик на МПС, чиято регистрация е прекратена и автомобилът е собственост на „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД, което води до порочност на приложената ПАМ. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба поддържа жалбата и искането от съда.

Ответникът – началник група в Районно управление - Средец към Областна дирекция на МВР - Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 17-0269-000213/27.12.2017г., издадена от началник група в РУ- Средец към ОДМВР-Бургас, на П. Д. С., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължима глоба по фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Заповедта за налагане на тази ПАМ е издадена след като е установено с акт за установяване на административно нарушение № Д50479/27.12.2017г., съставен от младши автоконтрольор Т. М. К., че на 27.12.2017г. около 15.45 часа в община Средец на път втори клас № II-53, на кръстовище с път ВGS2232 в посока към гр.Ямбол, П. Д. С. управлявал лек автомобил марка „Хонда ЦР-В“ с рег. № У6867АН, собственост на „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД-гр.Ямбол, като не включил светлини за движение през деня в нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, и не заплатил наложеното му наказание глоба с фиш в срока за доброволно плащане в нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП.

Непосредствено след като му е отнето СУМПС № 283192866, на П. Д. С. е съставен акт за установяване на административно нарушение №050275/27.12.2017г. от С. М. - младши полицейски инспектор в РУ-Средец за това, че на 27.12.2017г. около 16.25 часа в община Средец на път втори клас № II-53, на кръстовище с път ВGS2232 в посока към гр.Ямбол, управлявал лек автомобил марка „Хонда ЦР-В“ с рег. № У6867АН, собственост на „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД-гр.Ямбол, като не представил СУМПС в нарушение на чл.150а от ЗДвП. В акта е посочено, че след направена справка с ОДЧ-Средец е установено, че СУМПС е отнето по административен път със заповед № 17-0269-000213/27.12.2017г. за прилагане на ПАМ. Със съставяне на акта са иззети 2 броя регистрационни табели У6867АН и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство част II № 008193781. Предвид така установеното нарушение с АУАН № 050275/27.12.2017г.,  е издадена оспорената в настоящото производство заповед № 17-0269-000214 от 27.12.2017г., с която на Т.К.Х. е наложена ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на Х. на 31.01.2018г., видно от попълнената разписка към нея. Жалбата ú против заповедта е подадена чрез административния орган по пощата на 14.02.2018г., видно от пощенското клеймо върху плика.

СУМПС № 283192866 е върнато на П.Д.С. на 28.12.2017г., след като е внесена дължимата от него глоба, наложена с фиш, в размер на 10 лева.

По делото е представена и приета като доказателство заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, с която на основание чл.43, ал.4, вр. чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, вр. чл.165 от ЗДвП, началниците на групи  в РУ при ОДМВР- Бургас са оправомощени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.

При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП – началник група в РУ-Средец към Областна дирекция на МВР - Бургас, в рамките на предоставените му правомощия със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването й и подпис на издателя. Мотивирана е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната й законосъобразност. Съдържа изложение на фактическите основания за налагане на мярката – установени при извършената на 27.12.2017г. проверка факти и обстоятелства, с препращане към съставения АУАН за констатираното административно нарушение, конкретното противоправно поведение, послужило като основание за издаване на заповедта по чл.171, т.2а от ЗДвП.

При издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като Т.К.Х., като адресат на мярката, не е уведомена по реда на чл.26, ал.1 от АПК за образуване на административното производство, като по този начин е лишена от възможността да направи своите възражения и да представи доказателства в тяхна подкрепа, с което е ограничено правото ú на защита в процеса.

Заповедта е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП (в редакцията към датата на издаване на заповедта - ДВ, бр.77 от 2017г.), съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Видно от цитираната правна норма, налагането на тази мярка е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния, което съставлява административно нарушение.

В случая административният орган е приел наличието на първата хипотеза на чл.171, т.2а от ЗДвП – установено с АУАН нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП (Изм.- ДВ, бр.9 от 2017г., в сила от 26.01.2017г.), съгласно който за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. От съдържанието на оспорената заповед и съставения на водача АУАН, към който тя препраща, се установява, че водачът П.Д. Я. не е представил СУМПС на контролните органи на 27.12.2017г., тъй като същото му е било временно отнето на основание заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.д от ЗДвП от същата дата.

Прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП в приложимата редакция не се свързва само с хипотезата на неправоспособност на водача на МПС. Материално-правно основание за прилагане на ограничението би било налице както когато водачът изобщо не притежава СУМПС, или СУМПС му е отнето при лишаване от правоуправление по съдебен или по административен ред, в която хипотеза попада настоящият случай, или е иззето поради загуба на правоспособността, или водачът не притежава правоспособност за съответната категория, към която спада управляваното от него МПС, така и в случаите на управление на МПС със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност.

Отделно от изложеното съдът намира, че заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон, тъй като за неин адресат е посочено лице, което не е собственик на процесния автомобил и следователно спрямо него не може да бъде приложена принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП. В АУАН № 050275/27.12.2017г. и в заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП с № 17-0269-000213/27.12.2017г. като собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена с процесната заповед, е посочено „Корект Кредит Груп БГ“ ЕООД, докато ПАМ е наложена на физическото лице Т.К.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***.

В допълнение следва да се отчете фактът, че на една и съща дата - 27.12.2017г. са издадени както АУАН, послужил като основание, за да бъде временно отнето СУМПС на П. Д. С. и заповедта за налагане на тази ПАМ, така и АУАН, с който е установено, че водачът на автомобила не е представил на проверяващите СУМПС, тъй като същото му е било временно отнето по административен ред и оспорената заповед за прилагане на марката по чл.171, т.2а от ЗДвП. Актовете са съставени, а заповедите за прилагане на ПАМ – издадени във връзка с две нарушения, като прави впечатление, че те са извършени на едно и също място - при управление на МПС в община Средец на път втори клас № II-53, на кръстовище с път ВGS2232 в посока към гр.Ямбол. Това налага извода, че временното отнемане на СУМПС на водача на автомобила и прекратяването на регистрацията на МПС като последица от това, че водачът е лишен от същото по административен ред е станало в един и същ момент, без да са налице данни водачът да е продължил управлението на автомобила след като му е било временно отнето СУМПС. Поради това, налагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП в конкретния случай е извън рамките на преследваната от закона цел, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая приложената ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на собственика на автомобила в по-голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да ползва притежаваното от него МПС за шест месеца, при положение, че още на другия ден - 28.12.2017г., лицето, което е управлявало автомобила е платило наложената му с фиш глоба и е получило обратно временно отнетото му СУМПС. Следователно, непосредствено след прилагане на процесната ПАМ,  описаното в оспорената заповед нарушение на ЗДвП е преустановено, следователно – постигната е предвидената в чл.171 от ЗДвП цел.

По изложените мотиви съдът приема, че са налице основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 17-0269-000214 от 27.12.2017г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, издадена от началник група в Районно управление - Средец към Областна дирекция на МВР - Бургас, с която спрямо Т.К.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за шест месеца, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 008193781 и два броя регистрационни табели с рег. № У6867АН.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: