Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 1262            Година 07.07.2014            Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети юни две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 493 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на С.С.Д. с ЕГН: ********** *** срещу ревизионен акт № 201301371/18.09.2013г. от началник сектор „Ревизии” и старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас. Счита, че ревизионният акт в обжалваната му част е неправилен и незаконосъобразен и моли съда да го отмени и да му присъди направените разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да бъде отменен оспореният ревизионен акт.

Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика “ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съда да потвърди обжалваният ревизионен акт и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия № 1300500/04.03.2013г.(л.246 от делото), издадена от началник на сектор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на С.С.Д. с ЕТ „Маклер-С.Д.” относно задължения по чл.35 от ЗОДФЛ за данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2006г., със срок на извършване на ревизията до 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-6/02.01.2013г. (л.9-10 от делото) на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и на 12.03.2013. е надлежно връчена на ревизираното лице. 

Със заповед за възлагане на ревизия № 1301075/13.05.2013г.(л.243 от делото) издадена от началник на сектор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас е удължен срока за извършване на ревизията до 13.06.2013г.. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-6/02.01.2013г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК и е надлежно връчена на ревизираното лице на 25.06.2013г..

Със заповед за възлагане на ревизия № 1301371/13.06.2013г.(л.240 от делото) издадена от началник на сектор Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас е удължен срока за извършване на ревизията до 15.07.2013г.. Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-6/02.01.2013г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас в съответствие с нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК и е надлежно връчена на ревизираното лице на 25.06.2013г..

С уведомление изх.№ Р13-1372/07.05.2013г.(л.172 от делото), на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, С.С.Д. е уведомен, че в резултат на извършените процесуални действия, събраните доказателства и представените документи и писмени обяснения, както и въз основа на изготвения паричен поток за проверявания период е установен недостиг на парични средства при извършените от домакинството разходи, т.е. приходи с неустановен произход в размер на 38 440,53 лева. Ето защо основата за облагане с данък върху доходите на физически лица за 2006г. ще бъде определен по реда на чл.122 от ДОПК. В уведомлението е определен 14-дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. От лицето са представени писмени  обяснения с вх.№ 10074/23.05.2013г. (л.170 от делото).

С ревизионен доклад № 1301371/29.07.2013г.(л.34-40 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК е направено предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 29.07.2013г. на С.С.Д.. Ревизионният доклад е надлежно връчен на ревизираното лице на 21.08.2013г..

 С ревизионен акт № 201301371/18.09.2013г.(л.15-19 от делото) издаден от началник сектор „Ревизии” и старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 18.09.2013г. на С.С.Д.. Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице и е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 20730/06.12.2013г. (л.13 от делото). С решение № 29/07.02.2014г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр.Бургас при ЦУ на НАП, ревизионния акт е потвърден. Решението е връчено на 13.02.2014г., видно от приложеното известие за доставяне (л.6 от делото) и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 04-С-Ж-364#2/25.02.2014г. (л.4-5 от делото).

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Настоящия състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуалните разпоредби на закона, но в несъответствие с материалноправните изисквания.

С ревизионният акт за данъчен период 01.01.2006г.-31.01.2006г., на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на главницата 7 817,76 лева и лихва 5 882,96 лева.

За да определи тези задължения, видно от мотивите изложени в ревизионния доклад, органа по приходите е приел, че през годината лицето е имало приходи с неустановен произход в размер на 33 658,83 лева.

Изготвен е дневен паричен поток – Приложение № 7 към ревизионния доклад (л.274-277 от делото), като началното салдо е определено в размер на 1 318,47 лева, от които 505,43 лева налични средства от РА, 283,63 лева и 133,33 лева заплати на жалбоподателя и съпругата му ХІІ.2005г. и 396,08 лева пенсия на майка му.

Приходите на лицето са определени в размер на 75 001,56 лева, като са включени следните суми:

-         9 620,88 лева заплати, пенсии и награда изплатена от Община Сливен;

-         31 721,85 лева изтеглени пари от банкови сметки;

-         33 658,83 лева приходи/доходи с неустановен произход

Разходите на лицето са определени в размер на 40 853,79 лева, като са включени следните суми:

- 5 028,00 лева за издръжка на домакинството;

- 495,96 лева платени суми на доставчици;

- 70,49 лева платени местни данъци и такси;

- 259,34 лева внесени пари в брой в банкови сметки;

- 35 000,00 лева предоставени заеми на ФЛ

Крайното салдо е положително, в размер на 35 466,24 лева

В случая е прието, че жалбоподателят е дал  сумата от 35 000,00 лева на заем на М.Д.А. на 16.02.2006г., като към този момент е разполагал със сумата от 1 341,17 лева, като не е имал в наличност остатъкът от 33 658,83 лева, поради което е прието, че тази сума представлява приходи/доходи с неустановен произход.

По отношение на изготвения паричен поток на лицето единствено се спори относно включването на сумата от 35 000,00 лева, за която органа по приходите приема, че е предоставена в заем на М.Д.А., а жалбоподателят твърди, че никога не е предоставял заем на това лице.

Ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по следните съображения:

Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от изброените в ал.1 обстоятелства.

Ревизията по реда на чл.122 е свързана с определяне на размер на данъка, който се изчислява в съответствие с материалния закон в който е предвиден. Разликата между ревизиите по общия ред и тези при особените случаи е относно начина на определяне на данъчната основа, като тя не е декларираната от лицето, а е тази определена по критериите на чл.122, ал.2 от ДОПК.

С процесния ревизионен акт са установени задължение на ревизираното лице по чл.35, ал.1 ЗОДФЛ (отм.), съгласно който сумата на данъка за данъчната година се определя върху данъчната основа съгласно таблица за съответната година. Данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е пряк данък, за който за разлика от косвените данъци е характерно, че облагането се извършва на годишна основа, а не помесечно. Ето защо, при определяне на данъчната основа, дори и при приложение на реда по чл.122 от ДОПК, превишението на разходите над приходите се преценява на годишна данъчна основа, а не помесечно, както неправилно е приел органа по приходите.

С оглед на посочените разпоредби данъчната основа за облагане с данък по чл.35, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) следва да бъде определена от органа по приходите съобразно критериите предвидени в чл.122, ал.2 от ДОПК, за предвидения едногодишен данъчен период. След като размера на данъка по чл.35, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) се определя за календарната година, въз основа на данъчна основа за съответната календарна година, незаконосъобразно органа по приходите е приел, че общия размер на разходите за процесната 2006 г., следва да се разпредели на два периода – от началото на годината до 16.02.2006г., датата на която се твърди, че е предоставен заем на М.Д.А. и от тази дата до 31.12.2006г.. Ето защо макар и в хода на ревизията да е установено превишение на разходите над приходите към 16.02.2006г. със сумата от 33 658,83 лева, след като към 31.12.2006г. се установява превишение на приходите над разходите със сумата от 35 466,24 лева, която е приета за налична към тази дата, то не е налице и укрит доход, тъй като не е установено превишение на разходите над приходите за съответната година.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че от съпоставката на разходваните и получените от лицето средства за 2006 г., при така приетия в хода на ревизията размер на получени доходи и направени разходи, незаконосъобразен и необоснован е извода на органа по приходите, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Ето защо, след като не са налице основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, ревизионен акт не се ползва с предвидената от законодателя в нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК. В този смисъл са и решения № 4998 от 14.04.2009г. на ВАС по адм.д.№ 15189/2008г., № 9853 от 14.07.2010г. на ВАС по адм.д.№ 1814/2010г., № 2084 от 13.02.2013г. по адм.д.№ 7438/2012г. на ВАС и решение № 15460 от 21.11.2013г. по адм.д.№ 4518/2013г. по описа на ВАС.

Що се касае за направените от жалбоподателя възражения, че не е предоставял паричен заем на М.Д.А., същите не следва да се обсъждат, като неотносими. Дори и да се приеме, че този заем е предоставен на 16.02.2006г., от органа по приходите е прието, че той е върнат на 14.04.2006г., тоест в рамките на същата календарна година, поради което неговото предоставяне не би оказало влияние при определяне на крайното салдо и наличните парични средства на лицето в края на календарната година.

По изложените съображения обжалвания ревизионен акт следва да бъде отменен относно установените задължения за 2006г. на С.С.Д. по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на главницата 7 817,76 лева, като поради незаконосъобразно определяне на главното задължение и неговата недължимост, следва да бъде отменено и установеното акцесорно задължение за заплащане на лихва в размер на 5 882,96 лева.

С оглед основателността на жалбата и направеното искане, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателят направените по делото разноски в размер на 1 310 лева, от които 10 лева платена държавна такса, 250 лева платено възнаграждение на вещото лице и 1050 лева, платено адвокатско възнаграждение.  

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт № 201301371/18.09.2013г. издаден от началник сектор „Ревизии” и старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, с който на С.С.Д. с ЕГН: ********** *** са установени задължения по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.2006г.-31.12.2006г. в размер на главницата 7 817,76 лева и лихва 5 882,96 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите да заплати в полза на „С.С.Д. с ЕГН: ********** ***, разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 310,00 лева (хиляда триста и десет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: