О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

447 /08.03.2012 година,  град Бургас

 

            Административен съд - Бургас, в закрито заседание на осми март, две хиляди и дванадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Веселин Енчев

разгледа адм.д. № 492/2012 година,

 

Производството е по чл.166 от АПК.

Образувано е по искане от А.Т.Б. с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ “Александър – А.Б.” с ЕИК 102022384 със съдебен адрес – град ***- за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 53/03.02.2012 година на началника на Митница Бургас.

С оспорената заповед, въз основа на констатирано нарушение на търговеца по чл.108а ал.1 от ЗАДС и издадено НП № 897/2011 година с наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева, на основание чл.124б ал.1-2 и чл.124в ал.1 от ЗАДС е разпоредено запечатване на стопанисвания от него обект – супермаркет “Бакалови” в град Бургас, ж.к. “Славийков” бл.83, партер, забранен е достъпа до обекта от 29.02.2012 година и е дадена възможност наличните стоки да бъдат отстранени в срок до 28.02.2012 година. На основание чл.124б ал.3 от ЗАДС е допуснато предварително изпълнение на заповедта.

Жалбоподателят твърди, че на 24.02.2012 година е научил за издадената ПАМ, че в магазина има бързоразвалящи се стоки на стойност 3200 лева, които биха погинали при допускането на предварително изпълнение. Описва какво оборудване има в магазина (хладилни витрини, фризери, стелажи, амбалажни маси, търговски маси и т.н.) и поддържа, че с оглед диспозитива на оспорената заповед ще бъде принуден да наема складово помещение, в което да съхранява това оборудване за неопределен период от време. Изтъква, че този търговски обект е единственото средство за препитание – за него и за жената, с която живее на съпружески начала. Счита, че посочените правни последици ще влошат значително имущественото му състояние, още повече, че нарушението му е очевидно маловажен случай – съхранявал е 146 кутии цигари.

Представя, като доказателства, годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010 година, отчет за собствения капитал за 2010 година, отчет за паричните потоци за 2010 година и отчет за заетите лица за 2010 година. По приложеното адм.д. № 518/2012 година представя фактури за закупени стоки, удостоверение за раждане.

Ответникът представя копие на административната преписка по делото.

След като се запозна със съдържанието на искането и приложените доказателства, съдът прави следните изводи.

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, представил е доказателства за оспорване законосъобразността на административния акт (макар и след датата на предявяване на искането за спиране), поради което за него е налице правен интерес от оспорването и може да иска спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Принципът за суспензивния ефект на жалбата срещу административния акт намира законодателна опора в разпоредбата на чл.166 ал.1 от АПК, според която оспорването спира изпълнението на административния акт.

Със специалната разпоредба на чл.124б ал.3 от ЗАДС, обаче, законодателят е въвел изключение от принципа, регламентиран в АПК, като е допуснал ex lege предварително изпълнение на административния акта, издаден по реда на чл.124б ал.1 от ЗАДС, какъвто е атакувания акт в конкретния случай. В ал.3 на цитираната норма е дадена възможност на съда да спира изпълнението им.

В случаите, когато законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той е предпоставил наличието на една или повече от предпоставките, визирани в чл.60, ал.1 от АПК: необходимост от осигуряване на животът или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Следователно условие за спиране на предварителното изпълнение на заповед, издадена по чл.124б ал.1 от ЗАДС, е наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателя, който да е равен на посочените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. В тежест на жалбоподателят е да докаже наличието за него на предпоставки за спиране, тъй като законодателят е предпоставил наличие на такива от типа на тези, визирани в чл.60 от АПК след като е допуснал предварителното изпълнение на конкретния административен акт.

В конкретния случай в жалбата има общи твърдения за това, че с допуснатото предварително изпълнение жалбоподателя ще претърпи вреди. Не е конкретизиран характерът, а единствено размера на тези вреди – 3200 лева. Доказателства на наличието в обекта на бързоразвалящи се стоки - на такава стойност - не са представени. В жалбата се поддържа, че сумата е видна от приложени фактури. Фактури, действително, са представени (лист 12-51 от приложеното адм.д. № 518/2012 година), но съдът констатира, че преобладаващата част от тях са за закупени стоки, които нямат малотраен характер – перилни препарати, алкохол, цигари, безалкохолни напитки, захарни изделия (вафли, шоколад, бисквити, кроасани), както и че значителна част от фактурите са за стока, получена преди значителен период от време – началото на януари (лист 38 - 40) и първата половина на февруари 2012 година (напр. лист 22-37). Представена е и фактура за закупени стоки с дата, след датата, на която жалбоподателя твърди, че е научил за ПАМ (лист 14). Съдът счита, че е недопустимо да се претендират права от този документ, предвид вече известния факт, на разпореденото затваряне на обекта.

Неоснователни са твърденията, че лицето ще претърпи значителни вреди от необходимостта да наеме склад, в който да съхранява неопределено време оборудването на обекта. Заповедта на административния орган се отнася единствено до отстраняването на бързоразвалящи се стоки от магазина, а не е за преместване на търговското оборудване от него.

Представената данъчна декларация за 2010 година не отразява моментното състояние на търговеца (към 2012 година), тъй като е за период, значително отдалечен във времето - от момента на издаването на заповедта.

Преустановяването на дейността на обекта не лишава едноличния търговец от възможността да извършва търговски сделки, поради което и доводът, че този обект е единственото му средство за препитание, е неоснователен.

Не на последно място, дори да се приеме, че заповедта от 03.02.2012 година е връчена на А.Б. на 24.02.2012 година (молба вх. № 1799/02.03.2012 година), по мнение на настоящия състав, срокът за отстраняване на бързоразвалящите се стоките, предоставен от административния орган (до 28.02.2012 година), е повече от достатъчен.

С оглед липсата на доказателства за претърпени значителни или труднопоправими вреди от жалбоподателя, или за опасност от такива, жалбата следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл.166 ал.3 АПК във връзка с чл.124б ал.3 ЗАДС, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ искането на А.Т.Б. с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ “Александър – А.Б.” с ЕИК 102022384 със съдебен адрес – град ***- за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 53/03.02.2012 година на началника на Митница Бургас.

 

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок, от датата на съобщаването му, пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: